НАЙ-СЛУГИНСКОТО НЕЩО НА СВЕТА Е СЛУГАТА, НАЗНАЧЕН ЗА ГОСПОДАР
– Разбиваща, болезнена история с един сърцат, православен отец и едно… гробищно куче…
Прочетете я и нека не се припознаваме… ние сме здрави, яки, с многовековна история, крепки телом и духом българи…, нали?
============
„Преди време моят приятел – старият гробищен аристократ Ушакис, ми написа писмо.
В него (между другото) се споменаваше:
„НАЙ-СЛУГИНСКОТО НЕЩО НА СВЕТА Е СЛУГАТА, НАЗНАЧЕН ЗА ГОСПОДАР“.
Неотдавна се видяхме пак с него и му признах, че това изречение ме плаши и не го разбирам. Още повече, в писмото му имаше и някои страшни предсказания… Ушакис се замисли и реши да ми разкаже история:
– Една страна била обкръжена от вражески войски. Воювала дълго време с частичен успех.
Сражаващите се преживели какви ли не трудности. Получавали и нанасяли рани. Ликували след кратки победи в битките и плачели за загубите.
Но времето минавало. И жителите на страната се уморили да са войници.
Какво станало после не е много ясно… Възгордели ли се или поискали повече пари… Изгубили вяра или просто им се приискало да идат на почивка… Заплатите им се видели малки или надушили кражби по върховете на властта…
Историята не уточнява, вероятно имало от всичко това по малко.
Е, ще предположим, че и враговете помогнали на разложителните процеси с някоя банкнота. И войната се превърнала в братоубийствена. Свой хвърлял камъни по своите, под звуците на църковни камбани, които викали за богослужение, било време на пост…
Така крепостта паднала, постовите били малко. Почти всички се замервали помежду си или се чувствали прекалено умни, за да стоят на пост…
Най-после свършили трудностите и битките.
Дошъл периодът на униженията! Той започнал с пищен парад на весели клоуни в превзетите държавни институции…
Тук прекъснах разказа на Ушакис.
Казах му, че продължавам да не разбирам какво общо има това с нас и с изречението, за което го питах.
Той само се усмихна горчиво и продължи:
– Жителите на страната били принудени да се откажат от историята си, от спомените си, от предците си, от гробовете на дядовците си.
На мъжете било препоръчано да спрат да се усещат като мъже, за да не помислят дори да се бият отново.
Сега това ставало приоритет на жените, от които вече се очаквало да проявяват мъжество и така да разсмиват вражеските войници.
А децата били възпитавани без да използват думата „мамо“. (Наистина, малка думичка, но способна дори сама по себе си да даде много вдъхновение.)
Цените на всички стоки и услугите скочили двойно и тройно.
Народът по принцип си бил осиромашал и затова мразел корупцията.
Ето защо бил заставен да гледа на откритите грабежи бодро и с облекчение…
И всичко това реализирали не враговете.
Те избрали изсред победените един свой човек. Едни свои хора…
И им обещали, че ако се смеят достатъчно щастливо, ще бъдат най-високи роби сред поробените.
Слуги, но господари на всички други слуги. Стига да са достатъчно усърдни в послушанията си…
Новите господари дори обещали да позволяват на своите протежета да ходят на кино и мюзикъли, ако се съгласят и те да водят уличните музиканти със себе си из институциите. Защото…
Не забравяй, голямата цел била унижението.
– И се намерили такива хора? – възкликнах.
– Разбира се! – кимна спокойно старият гробищен аристократ.
– Но защо? Защо? – запитах ужасено.
– В крайна сметка всеки човек си има приоритети.
Избира важното пред по-малко важното. Какво пожелавате на някого, когато има празник? Казвате му да бъде “успешен”.
Е, намерили се хора, които в кризисен момент знаят как да бъдат успешни…
– Какво? – почти извиках.
– Мислиш, че това е нещо лошо ли?
Тогава нека довърша историята.
В крайна сметка всичко имало щастлив край. Жителите на страната били доволни.
ОКАЗАЛО СЕ, ЧЕ ПОНАСЯТ УНИЖЕНИЯТА ПО-ЛЕСНО ОТ БИТКИТЕ.
ДА СИ СЛУГА ИЗГЛЕЖДАЛО ПО-ПЕРСПЕКТИВНО ОТ ТОВА ДА СИ ВОЙНИК.
А и имало нещо, което им давало сили да търпят – всички те знаели, че са невинни за случващото се!
Ушакис усети, че съм напът да се разрева. Приближи се до мен и каза ласкаво:
– Успокой се, нали ти казвам – те всички били доволни! И НЕВИННИ!
– Това го разказа за нас, нали? – промълвих глухо.
– А ВИЕ НЕВИННИ ЛИ СТЕ? – в гласа му имаше укор, по-силен от поуките на историята му…
Колебаех се дали да ви предам този разговор. Знам, че е ужасен.
И изобщо не се отнася до нас.
Ушакис е просто едно глупаво говорящо куче. Тук нещата са съвсем различни. Защото… Понеже… Както и…
Единственото общо е, че по някаква голяма случайност и ние сме абсолютно невинни.
За всичко!“
ЧЕСТ, ОТЧЕ…, и на теб…, гробищно куче..!
Велин Хаджолов
бивш шеф на ОСА в ДАНС