НАЙ – НОВИТЕ ИТАЛИАНЦИ ОТ БЪЛГАРСКИ ПРОИЗХОД : пет практически съвети
На австрийската трудова борса все по-често в обявите за работа може за се види едно почти незабележимо и абсолютно незаконно допълнение – търси се лекар , инженер ,учител , но : австриец , роден в Австрия. Най-новите италианци нямат този проблем. Макар и най –нови , макар и от български произход те вече са наречени италианци.
Трудно ми е да изрека първият съвет : тръгвайте !, но повече от четвъртвековното ми странстване из Централна и Западна Европа ме е научило , че ако си зле в България , не можеш да станеш по – зле в Европа. Истина е : Италия никак не е добре икономически ; корупцията и протекцията са оплели в непреодолима мрежа всичко , до което решиш да се домогнеш ; мафията , чието официално съществуване никога не се е признавало в Италия , не просто съществува под различни имена , а е реалността и на днешния ден.И все пак – Италия днес е държавата в Централна Европа в която си заслужава българи да живеят достойно и да работят.
Вторият съвет е : червен паспорт и български документи за образование и професионална квалификаця. Не слушайте кой какво разказва , извадете си нов червен паспорт и него представяйте навсякъде и винаги, даже и на границите – докато ги има. Така внушавате доверие,затова е международният паспорт.Разбира се , винаги носете в себе си българската лична карта и шофьорска книжка ,повече от желателно е , но ги пазете , давайте ги само ако изрично ви ги поискат за справка. Колкото и каквото и да сте учили в България , когато каквато и професионална квалификация да се придобили , преведете оригиналите , легализирайте ги и ги вземете с вас. Ще ви потрябват. Както и Удостоверение за съдимост за чужбина , пак така преведено и легализирано . Италианските чиновници са бюрократи , колкото повече документи имаш да им дадеш – по добре и за тях.
Третият съвет е : италиански език. На Ботуша не признават английски ,френски , испански – нищо. Те искат да положиш усилия да говориш и да пишеш на италиански.Куриозно е – мой близък , млад архитект с английски език , кандидатстваше за работа в италианско предприятие в Мароко. Назначиха го на работа в централата в Италия със срок да научи италиански.Попитах защо.Отговорът беше кратък и ясен : италианците говорят на италиански.Те не очакват да го знаеш , искат да се запишеш да го учиш.Може с години , но да учиш.Може един път в седмицата ,в неделя ,да си записан поне за два часа,но ти трябва официален документ.Дълго време няма да ги разбираш – те говорят със скоростта на светлината.Но и ти приказвай.Малко.Отделни думи.Но – смело.
Четвъртият съвет е : адресна регистрация и не работи на черно . Колкото и да ти струва квартирата , колкото и малко пари да получаваш , колкото и много да ти излизат пенсионната , социалната и здравната осигуровки – плащай редовно , без прекъсване.Изобщо – плащай веднага всичко , което ти поискат.Дори да не ти остава почти нищо , дори първоначално да не можеш да пращаш пари в България.Нямаш избор – плащай.
Последният съвет е:не отивай сам в Италия ,ако имаш семейство и не слушай досега работещите там. За най- новите италианци от български произход , тръгнали за дълго за Италия от първия ден на новата 2012 година всичко е различно.Безвъзвратно и завинаги е изживяно времето , в което българина , за да изкара в Италия някой лев за някой месец беше принуден да шмекерува.Италианците повече се притесняват от българите , пребивавали на тяхна земя досега , отколкото от най-новите италианци от български произход. Тях ги очакват и имат работа за тях – различна , и за малко , и за много пари.Според човека и усърдието му.
Димо Ангелов,
Виена