„Най-добрият град… за крадене“
Задавам си този въпрос, като виждам наглостта на мамин Кирчо, да се напъва за още един кметски мандат. Мъдрите хора казват, че който се качи пряко височината на собствените си възможности се главозамайва до такава степен, че не може реално да оценява постъпките си, които стават все по-глупави. Той живее в свой измислен свят и си мисли, че е толкова незаменим, че всички ще загинат без неговото присъствие и грижа. Напомня ли ви с нещо това поведение от приказката "Царят е гол" на варненския кмет?
Наскоро наш колега се впусна в спомени как в началото на първия си мандат Кирил Йорданов като млад кмет е провеждал дружески разговори с представителите на медиите на т. нар. брифинги и е обсъждал с тях на чашка и цигарка проблемите на Варна. Мнозина от днес присъстващите в ехалето, наричащо се журналистика знаят как са се провеждали някога оперативките при Кирчо, но виждат как е днес. И мнозина от по-устатите набързо са замръзвали с недоизказани думи, поразени от огромното Его на самовлюбения, който някои колеги вече нарекоха боядисания.
Д
али не е по-подходящо да е пребоядисания?
Защото измекярското му лъкатушене по пътя на политическата Голгота няма нищо общо с човешките ценности, за които е увековечен друг, намерил смъртта си на този хълм. И пребоядисването е само средство за постигането на себичната цел – кметското място, което отваря вратите към несметните богатства на Сезам, каквато е Варна за користолюбеца самовлюбен.
Започнах от един плакат на хора, на които им е писнало от Кирчовщина и от кирльвците покрай него, подскачащи като помияри и напомнящи римските времена, когато най-услужливите слуги са "подлагали" господарите си на идващите по-силни и брутални претенденти за властта. Защо ли няма да се учудя, ако "византийците" около Кирил първи му подлеят вода и го харижат на изборите?
Та за плаката на светотатството да наречеш Варна "най-добрия град… за крадене" – еретици!
Никой не пита колко му е струвало на кмета да спечели този приз за града, в който най-добре живеят… помиярите. Не пиита, защото всички са наясно, че той не се печели, а се купува. Каза го и един бизнесмен днес, който също е в играта за следващ кмет, че на Варна не са и нужни купени признания, а истински добър живот за неговите граждани. Колко е бил искрен, е друг въпрос.
Ако хората го разберат със сърцата и умовете си, тогава Варна наистина ще смени "вечната Амбър" и ще си намери нов достоен кмет. Но не сред ченгета и партайгеносета, не сред обирджии и гъзоблизци, а сред собствените си достойни и всеотдайни люде. Тогава Варна ще се промени и ще стане райския град, за който навремето хората мечтаеха.
Нека го направим и за бъдещето и децата си!
Владислав Велчев