Награда “Варна” – аз на тебе, ти на мене

Ежегодно постоянната комисия по култура в Общинския съвет – Варна като един Олимп се напъва да роди най-достойните, които трябва да бъдат отличени с голямата награда “Варна” за принос в културата и изкуствата. И от напъна, обикновено се пръква мишка. В най-добрия случай.

Всяка година раздаването на наградите предизвиква скандали не заради суетата на този незабелязан, или онзи недооценен “гений на варненското изкуство”, а поради тотално профанирания и порочен принцип, по който се раздават наградите.

Всъщност, сценарият е канализиран от един несменяем културтрегер в морската столица, чието име е Панко Анчев. Въпросният Анчев е председател на постоянната комисия по култура в местния парламент, перманентен общински съветник от листата на БСП и лицето, за което във Варна не съществува нито един талантлив творец, освен онези от вярното му лично стадо. Което пъпли около него и дели сус-пай от всеки гласуван културен проект.

Въпросният Анчев е известен и като бивш директор на варненското книгоиздателство по времето на социализма, в което същият не издаде нито една книга на варненски автор, върна стохосбирката на гениалния Борис Христов и се прочу сред литературното съсловие в морската столица като “сатрап на варненската литература”.

И тогава, и сега, точно това лице определя кой аджеба е талантлив във Варна и кой заслужава акламации, и кой не. Едно е сигурно – дори и Леонардо да Винчи да се яви в морската столица, Анчев ще го отреже, просто защото не е от неговата партия, не от неговия близачески кръг, изтъкан от войнстващо бездарие, и не е послушен, и сив като него.

За да бъде всичко “обективно” и тази година комисията по култура в местния парламент си определи жури, което да номинира бъдещите удостоени с голямата награда “Варна”. Те, разбира се, пак бяха определени от лицето Анчев и верният му антураж в комисията. В журито има читави люде, но очевадно е, че нито един от тях няма извисен глас със собствена позиция, който да тропне по масата и най-накрая да каже, че целия този културен цирк, разиграващ се всяка година във Варна е пълна порнография.

Тези дни с платено съобщение в местните медии бяха публикувани номинациите за голямата награда “Варна”, определени от въпросното жури. Съобщението завършва повече от “демократично”: “Мнения и оценки за номинираните творци могат да се дават в средствата за масово осведомяване от творчески съюзи и сдружения, институти на културата и отделни граждани”.

Четейки номинациите, с изумление установяваме, че тази година няма номинация за литература. “Културната” комисия и посоченото от нея жури очевидно изобщо не четат книги, тъй като ако го правеха, щяха да знаят, че варненският писател Атанас Липчев издаде две страховито талантливи книги, а поетът Валери Станков няколко безумно талантливи стихосбирки. Тези творци обаче ги няма в номинициите, защото лицето Панко Анчев не може да ги понася. А не ги понася, просто защото е бездарен. Надали трябва да се обяснява на някого защо бездарието е войнстващо и как бяга като дявол от тамян, от таланта.

Във Варна докато е жив комунизма на Панко Анчев и той е пожизнено в Общинския съвет, шанс някой талант да вземе награда “Варна” няма. До тази година наградата за литература беше присъждана само посмъртно и понеже умрелите свършиха, а живите таланти не са по вкуса на другаря Анчев, награда за литература … просто не се отсъжда. Затова пък имаме номинация за художествен превод. Или: тинтири – минтири.

Наградата за театър отива в куклената актриса Диана Цолевска. Диана е великолепна актриса, но смущаващото е, че приятелката и – шефката на Кукления театър Вера Стойкова е в журито по номинациите. И понеже някак трябва да се излезе от положението, че нито един драматичен артист не е номиниран, лично председателят на местния парламент предлага да бъде удостоен с Почетен знак за заслуги към Варна драматичният актьор Данаил Мишев.

Почетният знак за заслуги няма нищо общо с наградите “Варна”, но понеже и самият червен патрон на Панко Анчев, председателят на Общинския съвет и БСП Борислав Гуцанов знае какви тъпоумни каши бърка партайгеносето му, се стига до създаване на нови награди. Белким отличим и “неправилните”.

Миналата година пак поради идиотските шуробаджаначески маниери, които бяха демонстрирани с капризите на Панко Анчев, дори и самият варненски кмет си измисли  своя награда за да излезе от конфуза на “културната” комисия.

Наградата “Варна” за танц  отива не у някоя балерина например, а в корепетиторката на балетния състав. А наградата за публицистика в предаване на Радио – Варна, чийто шеф участва в журито по номинациите.

В номинациите не попада и поетът, журналистът, и шоуменът Кирил Аспарухов, въпреки че е предложен във връзка с 60-годишния му юбилей от Народно читалище “Христо Ботев”, от Фондация “Листопад на спомените”, от актрисата Грациела Бъчварова и от целия екип на телевизия МСАТ. Панко Анчев не обича и Кирил Аспарухов. Панко Анчев обича единствено себе си, ако изобщо може да обича.

Председателят на Обшинския съвет в морската столица ще връчи за 24 май почетни знаци и на концертмайстора на Варненското Оперно – филхармоничното дружество цигуларя Борислав Дончев, както  и на директора на Радио Варна Енчо Чакъров. Очаква се и кметът да раздаде награди и за някои негови любимци, които не са попаднали в номинациите за Награда “Варна”.

Така преминава провинциалната слава във Варна.

Всяка година едно самозабравило се културно джудже дирижира номинации и награди, и в тях фигурират единствено личните му протежета.

Регламентът на избирането на журито за номинации и на лауреатите на наградите е скандално порочен, и отразява единствено комплексите на определен кръг културтрегери, сънуващи, че са гении и будещи се обикновено с единия си крак отвит.

Никой от културната комисия и измисленото от тях жури не си мърда и пръстта да издири, прочете, гледа и опознае истински талантливите хора на морската столица. Защото талантът не се бута с лакти, нито се блъска по културните институции за да го номинират. Само бездарието е войнстващо и то точи лиги за награди.

Ужасяващото  обаче е друго – че Варна, която има претенциите да се превръща в европейска столица на културата е оставила съдбата на изкуството си в едни шкемебджийски ръце. Миришещи на чесън.

Веселина Томова