НАГЛИЯТ БАШИБОЗУК И НОВИТЕ СПАС-ТУРЧЕВЦИ СЕ РАЗВИХРИХА С НАСТАВЛЕНИЯТА НА ЗАПАДНИТЕ КУРАТОРИ. Т.НАР. „БИБЛИОТЕКАРСКИ КРЪГ“ ЩЕ ПРОДЪЛЖИ ДА ВОДИ ПРЕЗИДЕНТА И ВСЕКИ ПОЛИТИЧЕСКИ СУБЕКТ КЪМ ЗАДЪНЕНА УЛИЦА

През 2009 година осезателно се даде началото на една тенденция, която е твърде долнопробна, задкулисна и нагла в своята си същност.

Развръзката на събитията в Украйна ще окаже несъмнено влияние у нас, а и върху нея.

Тя или ще се задълбочи, или ще се пресече.

Ако в службите, президентът и национално отговорни политически наши представители (това е спорен процес), не намерят кураж да бъдат назначат кадърни мъже с опит, задаващата се многопластова ситуация може да корозира, достигайки до безвъзвратен разпад, с тотално социално и морално разложение.

Т. нар. „библиотекарски кръг“, ще продължи да води, както президента, така и всеки новопоявил се политически субект към задънена улица.

Но това също няма да продължи дълго.

Дори завидното имотно и финансово благосъстояние на мнозина, престъпно облагодетелствували се във времето, няма да може да откупи неподозирания крах.

Дори приближените и кадрите на „библиотекарската мисъл“ ще започнат да търсят компромисни решения.

Когато човек има какво да губи, той е готов на всичко.

За незаконно замогналия се, дори предателството се приема като венец на спасение.

А подобен венец са поставили на главите си множество празни души – едни отъркали се в парламент, други в министерски кресла, трети в правоохранители агенции.

Винаги съм смятал, че няма как да очакваш добродетелност и благоразположение на духа у този, който влага повече емоция в собственото си прехранване и значим светски живот, отколкото в усъвършенстването си.

Всички добродетели по своята същина са алтруистични, тоест насочени са към ближните. Те желаят доброто на ближните, а не на личния интерес.

Ако не – това не са добродетели.

През 2009 година на обществения – политически плацдарм се появи „харизматичен субект“, който носеше най-непочтеното и недостойно проявление на мутренските години, живяло повече със страх под благосклонното отношение на изявените представители на тази епоха, отколкото като изявен лидер на актуалните тогава т. нар. „борчески среди“.

С подкрепата на западни заинтересувани структури, с пълното мобилизиране на медийния ресурс, за кратко време това ново политическо явление се превърна в абсолют на цялостния обществено-политически живот.

Има нещо изключително важно, на което никой не обърна внимание през годините.

С идването на власт на тази „политическа харизма“ й трябваше нещо фрапантно, грандиозно, което да накара народа да я възприеме сериозно.

Не им беше необходима само западната подкрепа, но им трябваше насаждане, преди всичко на страх…

Подчертавам на страх, който няма нищо общо с уважението.

Невежият не познава храбростта, бърка я с бабаитлъка, както и няма афинитет и разбиране за интелект.

Той винаги се съобразява със страха и се подчинява на страховете си.

От позицията на времето, смятам, че насаждането на подобен страх няма как да не се съгласува със западните куратори, които винаги са търсели възможност за контрол на процесите у нас, независимо от лоялността и интелектуалния ценз на подопечните им послушници в страната ни.

Страхопочитанието отваря врати, които уважението не може да отвори, особено, когато става въпрос за корумпирани представители, алчни измамници и спекуланти, натрупали благосъстояние по престъпен начин през годините.

Първата мишена беше ДАНС, онази ДАНС, която няма нищо общо с настоящата, която макар и новосъздадена, беше започнала да действа по начин, от който много политически и икономически представители се притесняваха… и имаше защо да се притесняват.

ДАНС беше надежда, която бе необходимо да се стопи и да се представи като измамна, престъпна същност, действаща повече с корупцията, отколкото бореща се с нея, особено по високите етажи на властта.

Мишената си имаше и най-изгодна сърцевина – Алексей Петров.

Човекът, който явно беше спечелил омразата на новоназначеното, старо ръководство, на бързо скопената ДАНС.

А също така на множество политически субекти, в това число и на новодошлите управляващи, които определено акостираха с тежестта на миналото си.

Да, тогава те получиха възможност да дадат простор на комплексираната си същност, но не проявявайки мъжество и обективност, а използвайки по най-мръснишкия начин държавните лостове и механизми, които бяха възседнали.

Не съм адвокат на Алексей Петров.

Докато работихме съвместно в ДАНС, след като премина на явен щат в службата ни, сме имали прекрасни отношения, изпълнени с уважение, като цялостната ни дейност е била изцяло свързана с противодействие на корупцията, тероризма и защитата на националната ни сигурност като цяло.

Нямам за цел да насочвам вниманието на който и да е било към това.

Но споменавам Алексей заради нещо, което за мен е важно в този период.

Определям, че той е идеалният избор за сърцевината на мишената по това време, по ред причини.

За разлика от мнозина като мен, които сме били оперативни работници през цялостната си професионална кариера, Алексей Петров е бил ползван в работата и по друга линия, която контраразузнавателните функции на службата позволяват.

Това е дало възможност той наистина да се превърне в една информационна банка за редица сфери през годините, притежаваща данни за не малко политически и икономически представители.

Нещо съществено – става въпрос за информация, неудобна за някои политически и икономически представители, както за периода на мутренските години и съпътващите ги процеси, така и след това.

Затова казвам, че той беше мина за новите „борци за справедливост“, която трябваше да обезвредят и належащо да отработят, за да може тези нови субекти със спорно минало и още повече спорно настояще, да атакуват безпрепятствено, както политическия, така и икономически монопол.

И това се случи.

Вече повече от десетилетие, с надежда и за много повече.

„Удряш“ Алексей Петров, задържаш го, окелпезяваш го, а с него слагаш клеймо и на онази неудобна ДАНС, с любезното съдействие на прихванатите на къс пас обществени медии.

Задържането на Алексей Петров, създаването на силно влияние и зависимост на прокуратурата, както и пълното послушание на медиите, е победоносната линия на новите Спас-Турчевци във времето.

На малко по-късен етап се отделя и подобаващото внимание на съда.

Имаш ли и него – имаш всичко.

И тази линия е надеждно следвана не без вниманието и наставленията на някои западни структури.

Чрез използване на възможностите на евроатлантически специализирани звена, добре анализиращи общественополитическите отношения у нас, както и чрез пълното мобилизиране на основния, мощен ресурс в т. нар. „четвърта власт“, дори и на най-закоравелия престъпник, рецидивист или измамник, може да бъде изграден харизматичен имидж на спасител, който и собствената му майка не би познала.

Обратният процес също важи, с още по-голяма сила.

„Не се бой от меч, мор, болест и смърт, но се бой от грях, защото нищо не може да ти навреди, ако нямаш грях – е казал Св. Теофан Затворник – Адам е бил в рай и паднал, Йов в торище и се увенчал.“

Мнозина у нас смятаха, че онази „политическа харизма“, която се пръкна съвсем закономерно през 2009г., би могла да бъде съвременно проявление на Йов, но уви…

Въпреки нестихващите разочарования на политическата ни сцена, българинът може да се успокоява с източната сентенция: – „По-добре хиляди пъти да сбъркате мошеник за светец, отколкото веднъж светец за мошеник.“

– Видяхте ли какво се случи с Алексей Петров?

С този, който го мислехте за голяма работа, който колеше и бесеше в ДАНС.  (Според редица услужливи медии, което няма нищо общо с реалността.)

Това беше най-изявеният аргумент за насаждане на страх.

Аргумент, който можеше да се ползва за влияние, за тотален рекет в набирането на средства за политически, лични и какви ли не цели.

Не се ли говореше за сакове с пари, които са прибрани регулярно от мнозина представители на бизнеса у нас?

Те като евентуално благодарствено дарение ли са се приемали или като нещо друго?

Някой да се опита през годините до сега да разбере това?

Имало ли го е като тенденция или не?

Разбира се, ще кажем:

– твърдо НЕ!

Това са глупости.

А какво могат да кажат партньорските ни служби по този въпрос, на базата на придобивана от тях и техни източници оперативна информация, а не на основание на справките, които са им пращани примерно от ДАНС.

Нито ще потвърдят, нито ще отрекат, следвайки неотклония професионален принцип.

И това е нормално.

Те си вършат своята работа и преследват своя интерес.

Тежко му на народа, надяващ се на правда.

Не знам защо, но се сетих за онази Справка за наличие на корупционни процеси в правителството на Сергей Станишев, която се превърна в хит от медиите тогава.

Вместо да се продължи работата в тази насока, тя се превърна едва ли не в белег на некадърност и подигравка.

А спомняте ли си бройката на министрите, фигурираща в този документ?!

От тогава подобна широкомащабна дейност по линия на противодействие на корупцията да сте наблюдавали?

Получи се нещо от рода на „Крадеца вика дръжте крадеца“, след което дойде арестът на Алексей Петров и донесеният страх с него, необходим за новите  порядки, които винаги са съгласувани с евроатлантическите ни партньори.

После наглият башибозук се развихри къде ли не.

Важното е всичко да е съгласувано с евроатлантическите ни потребности.

Дори и грубият рекет, взимането на бизнеса на изявени икономически и търговски представители с поставянето им на колене, разрухата на банка и ограбването на спестяванията на хората, съсипването на енергийния ни ресурс – всичко е възможно, стига да се съумее да се представи като проблем на предишно управление, чийто решение е от значение за националната ни сигурност.

А подобно решение отговаря винаги на тесни комплексирани амбиции, умело съгласувани с интереса на тези, на които се дължи властовото обезпечение, кариера и благосъстояние.

Да, страхът не застава до доблестта, страхът продава и предава.

Не очаквайте от мъже да застанат до продажници.

Затова, не живейте в илюзии, дами и господа!

На продажния политик му е необходим продажен правоохранител.

И сега гледам и се чудя на толкова много хора, които искат да оженят страхливата, но заможна продажност за никому непотребната вече доблест.

Няма как…

Няма подобна венчавка, която да е благословена от Бога.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС