„Мюнхен”, Либерман и мисията на Бойко Борисов в Израел
Медийните анонси представиха визитата на премиера Бойко Борисов като историческа – 18 години след посещението на експремиера Филип Димитров и първата с подобни мащабни цели в заявката: влизане в групите на Шампионска лига – Русия и Турция, САЩ и Израел и всичките им комбинации.
На този фон излъчването на филмовата лента „Мюнхен” на Стивън Спийлбърг миналата събота беше разбираемо конструиране на публичен контекст. Като за нашата публика – добре. Но посланието през посолството на Израел до познавачите на темата там – твърде проблематично.
Клането в Мюнхен на 5 септември 1972 г. по време на Олимпиадата е травма за народа на Израел. И предизвикателство към спецслужбите и държавността изобщо. „Мюнхен” на Спийлбърг не се прие добре от просветената „публика” там. За разлика от „Списъкът на Шиндлер”. Бившият шеф на МОСАД Шабтай Шавит беше най-рязък – „негативно представяне на агентите ни”. Спийлбърг, разбира се, отвърна – не съм правил документален филм. Но образецът с „Един ден през септември” беше налице.
В Израел Бойко Борисов вероятно ще усети разликата – ако тук видни прокурори прелистват художествените измислици на Боби Цанков и изслушват поръчковото му „плетение словес” за уж актуалните интриги в ъндърграунда, там нещата са толкова различни, тъй други.
Спийлбърг може и да си позволи „волности”, представяйки среща на „Авнер” с Голда Меир преди мисията, както Боби Цанков да си измисли контакти със Сретан, но фигурите, готвили ответната операция: Аарон Ярив, Рафи Ейтан, Ефраим Халеви, Елайху (Ели) Зейра, Цви Замир доказано не са си падали по фикциите. (Б.Б. може да получи инфо от министъра на отбраната на Израел – Ехуд Барак, ръководил командосите на „Сайерет Маткал” по време на операция „Пролетта на младостта”, която е част от отмъщението за клането в Мюнхен) Апропо – Борисов може да поръча на експертите си да поискат от хората на Рафи Ейтан в Института по контратероризъм в Херцлия да му предоставят безспорни доказателства за основанията на думите на Авигдор Либерман, че следващата дестинация за фундаментализма са Балканите, и специално – България.
Защото Авигдор Либерман е знакова фигура в новия кабинет на премиера Бенямин Нетаняху. И едно от най-доверените му лица – още от деветдесетте години. Да не говорим, че по въпросите на тероризма Нетаняху е особено чувствителен – брат му, полковник Йонатан (Йоси) Нетаняху, загива по време на освобождаването на заложниците на летишето в Ентебе.
Либерман е сериозна фигура – вицепремиер и министър на външните работи. Нещо повече – смятан е за обещаващ вариант за премиер на страната при възможни комбинации в бъдеще.
Сега той контролира силовия блок в кабинета – Ицхак Аронович, министър на вътрешната безопасност, е негов довереник, изключително приближеният му Яков Нееман е министър на правосъдието, верният му Давид Ротем пък е председател на ключова комисия в Кнесета – по въпросите на конституцията, законодателството и правото.
Роден в Кишинев, Молдова, СССР, той е приеман на суперниво в Русия. Въпреки (или може би тъкмо заради това) че е смятан за свързан с „проамериканската линия” в политическия истаблишмънт на Израел и главен враг на левите в Тел Авив.
Сравнението се набива в очи – думите на Либерман за създаването на логистична инфраструктура на Балканите на фундаменталистки организации срещу „Мюнхен” на Спилбърг. Независимо че си пада по претенциозна литература („Стъкленият похлупак” на Силвия Плат, „Часът на истинското усещане” на Петер Хандке), по отношение на логистиката на фундаменталистите очевидно е несравнимо по-земен, доверявайки се на информация от своя приятел Амос Ядлин, шеф на АМАН, военното разузнаване на Израел. Близките връзки на двамата не са от вчера…
Всъщност Борисов няма какво да изяснява за думите на Либерман, ако контролира вече достатъчно плътно конфигурациите на нашите служби. Вероятно усилието му няма да бъде в „изясняване”, а във „възползване” от думите на Либерман…
Защото какви енергийни мегапроекти ще развива България, ако изведнъж се окаже, че на нашата територия шетат кандидат-терористи. Или пък ятаци на бъдещи гастрольори.
Но в групите на Шампионска лига е така – сложничко: следва Ердоган, когото в Израел недолюбват твърде, после Путин, който също не е техният човек, да не говорим за Обама.
На фона на очевидните амбиции на Борисов за включване в голямата игра и невъзможността от бързи реални резултати поне местните политически „мосатаджии” ще изглеждат все по-комично. Слаба утеха. Защото целите на Бойко Борисов явно са високи. Но евреите са исторически играчи – те никога не бързат. Дори когато мъстят. Да не говорим за „даровете”. И въпреки че са майстори на „измамата” – не си падат по инкяра…
Така че дано Бойко Борисов преуспее, както казваше приятелят Илко…
Любомир Живков