Мълчанието е блато, в което се давим колективно
Със спомоществователството на всички онези органи и институции, които той буквално молеше да превърнат обвиненията му в обвинителни актове.Забележете-не ги молеше да го спасяват или охраняват, а да го използват за разкриване на престъпления, за които на висок казваше, че знае от първо лице!А е знаел, че дърпа динозавъра, наричан у нас гущер, за опашката, която в на-мекия случай замита следи, а в най-лошия, щом я настъпваш,те закопава с един удар. Буквално.
Точната рождена дата на динозавъра не е известна, но той стана видим и особено нагъл преди около преди 15 години.Хранеше се мършата на останките от социалистическата държава, захранвайки лакомите за горива, оръжие и какво ли още не пазари на уж ембаргова Югославия-отново с очевидното спомоществователство на родната си майка, самата държава.И тогава на власт с мандата на ДПС управляваше не по-малко странна коалиция от привидно несъвместими политически субекти ( съюз между доскорошни жертви и палачи от времето на “възродителния процес” плюс току-що притичали в техния лагер “разочаровани” демократи).Ако си мислите,
Че не знаете как за близо половин правителствен мандат мафиотско чудовище се ражда в удобно предоставената му под формата на джунгла държава, трябва само да разровите спомените си или архивите: висчко се случваше пред очите ни и тогава. Резултатът? Пак същия. Вътрешният министър Виктор Михайлов дори уведоми обществото, че бандити били обикаляли с джипове сградата на министерството му, въоръжени и заплашител.jpg)
ни.И отнесе доста подигравки. А май трябва да му се извиним на човека.Ще да е бил прав в своя изблик на безсилие. Събитията с днешна дата доказват, че престъпниците действително си правят кавото си искат, когато управниците им позволяват.
Направо не си стува да си хабим думите да обясняваме връзката между корупцията и бандитизма, между скандалите в МВР и скандалната височайша подкрепа за намесените в тях политически и служебно отговорни самодоволни лица. Че мишките танцуват, когато котката я няма, е ясно от постоянния фестивал на мишите танци в нашия хамбар. Струва си обаче друго-да си зададем някои въпроси на самите себе си. Например, къде е границата на търпимото по собствените ни критерии? Какво още трябва да се случи, за да”прозрем” с кого и с какво си имаме работа, след като животът на никой от нас не струва нищо?
Да вземем един отделно взет гражданин. Казваше се Георги Стоев. Може да е бил всякакъв в миналото,но се открои със самоубийственото желание да не бъде като всички останали, които знаят, но мълчат. Каквито и да са били мотивите му ( прекомерна амбиция за слава, забогатяване от сензации, лично отмъщение, пари или искрено разкаяние плюс желание за изкупване на вина), направи го. Как ли се е чувствал пред взвода за разстрел, който, както непрекъснато ни доказват, се разхожда свободно по улиците? И екзекуцията му се състоя, за да няма съмнение, че се допускат изключечия. Или за да потвърдят, че изключенията потвърждават правилото.
Ще Ви кажа как. Или поне приблизително. Никога не съм го писал, защото се пазя от фалшивата героика, от мелодраматичния прочит и подозренията, че “се правя на велик”.Знам какво е да те посетят у дома със зареден автомат и да ти покажат, че си на мушка. Случвало ми се е в друг контекст, на война. Знам какво е шестима, въоръжени да те измъкнат като парцал от колата ти без да си наясно, дали им трябваш ти ( като чуждестранен кореспондент), или само автомобила. Знам какво е същото да ти се случи повторно, макар и от “самотен” стрелец, който ти натиска главата със зареден пистолет. Знам какво е да те дърпат с пяна на уста за разстрел в задния двор на къща, когато наоколо и без това е осеяно с разлагащи се трупове. Повярвайте, пяната на устата не е метафора.Знам какво е да ти заврат дулото на автомат в устата ( българско производство).И още, още…
Но пак ще кажа, беше на война в Ливан.
А тук какво е ?
Иво Инджев