Мутри – фолк звезди

Книгата "Бели птици и куршуми", написана от журналиста Георги Стоянов е вече на пазара. Идеята за книгата е предшествана от поредицата статии на автора, публикувани в afera.bg – "Как мутрите легализираха чалгата", предизвикали огромен интерес в най-популярният криминален сайт у нас.
В актуалното документално четиво, проследяващо събитията около създаването на най-популярният музикален жанр и неговата зависимост от мафията място намират: историята на Цеца и Аркан, връзките на ВИС, СИК и ТИМ с фолка, разказите на най-популярните изпълнители пяли на босовете, сензационна версия за това кой натопи Кондьо за сутеньор, любовната афера на Глория и Георги Илиев и останалите връзки между мутри и фолк певици, ролята на Слави Трифонов в легализирането на най-популярният жанр, Митко Пайнера и неговите конкуренти и още доста скандални факти. Редом с всичко това, достойно място в книгата е отредено и за историята на първата лястовица на фолка Тони Дачева и орк.Кристал, както и за най-голямата трагедия връхлетяла жанра – смъртта на фолк певицата Румяна.
"Бели птици и куршуми" се разпространява от издателство "Феникс". Може да поръчате книгата оттук: http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=28604

"…Един от най-елегантните начини, чрез който да прикрият тъмните нюанси около себе си някои от родните бизнесмени е да се покажат в нова светлина. Такава опция е музикалната сцена. И по точно музикалната поп фолк сцена. Дали по съвет на някой техен близък, или самите те са преценили, че чрез песен могат да поизчистят името си само те си знаят. Но е факт, че доста от тях запяват. Доколко опитите им са били успешни – хората вече са преценили сами. Едно обаче е сигурно – чрез песните си са успели да насочат вниманието към самите себе си от съвсем различен ъгъл. Доста по-различен от този на тъмните им сделки и задкулисни игри.
Първият подземен бос, който решава да хване микрофона е обявеният за „кръстник” на родната мафия Иво Карамански. Колоритният бизнесмен е една от емблемите на прехода. В период, когато е атакуван от всички страни и е изключен от абсолютно всякакви коалиции с останалите групировки, Карамански решава, че е крайно време да изчисти негативния образ, който обществото си е изградило за него. Познат с бохемското си поведение той често грабва микрофона и запява по време на безбройните си купони по заведенията. Така босът се запознава с Грета Ганчева. На свой рожден ден в Унгарския ресторант певицата изпълнява на бис няколко пъти песента си „Охота на уток” специално за рожденника. Оттам тръгва и голямото им приятелство. Шефът на „Корона инс” дори се съгласява да спонсорира музикален албум на Грета… но при положение, че и той пее в него. И така през 1997г. на пазара излиза дуетният им албум „Мъжки размисли”. Заглавната песен е в солово изпълнение на Кръстника. Това не се оказва достатъчно за него и той решава да организира концерт в зала 1 на НДК, където с Грета Ганчева представят албума си. Най-голямото място у нас за концерти буквално се пръска по шевовете от хора дошли да видят пеещия „кръстник” на родната мафия . Двамата представят в албума си и дуетно изпълнение на песента от филма”Горещ вятър”.
С това музикалната кариера на Карамански приключва. По простата причина, че на 19 декември 1998г. той е убит. На погребението му звучи неговата песен „Мъжки размисли”, която и до днес може да бъде намерена в интернет пространството. Песента е абсолютно автобиографична, категорични са запознати с „творчеството” на Карамански. Кръстника искал чрез парчето да представи своя живот и неговата философия, както той я разбирал:

„Отскоро ме смущава един въпрос досаден,
какво бих правил всъщност, ако не съм нормален?
Добре е, че познавам и студ и немотия,
преспивал съм в палати, живял съм и в килия
С живота бях на ти, но той с мен не беше,
Държеше се така, като че ли съм грешен.
Законът е закон, но той врата в полето е,
и луд е оня, който потърси там сърцето си.
Житейските неща дотук са заплатени,
на никой нищо не дължа, любов дължат на мене.”

Следващият в графата пеещи бизнесмени със съмнително минало е бившият борец и футболен бос Станислав Танев, по известен като Сашо Камилата. През 1994г. той и друга борческа фигура Страхил Димчев поемат футболният отбор на Олимпик(Галата), а през 1997г. тимът вече е част от А професионална футболна група. Друг интересен факт, който малцина знаят е, че по това време част от екипа на Олимпик са бившият шеф на Литекс Ангел Бончев и тренъорът Ферарио Спасов. По късно отборът се обединява с Берое (Стара Загора). Относно нещо нередно в миналото на Танев хрониките мълчат. Но интересен случай се помни все още от мнозина привърженици на футбола в България, който дава ясен отговор за личността на пеещия футболен президент. В началото на 2003г. след важен мач на беройци Танев въвел в съблекалнята на отбора бизнесмен от Италия, който се представил като кандидат за купувач и бъдещ собственик на клуба. Новината била приета с голямо облекчение и надежда в напълно закъсалия по това време откъм финанси отбор на „Берое“. В началото представилият се като строителен предприемач италианец отказал да разкрие самоличността си с мотив за спазване на търговската и фирмената тайна. Впоследствие обаче се оказало, че господинът е така известният Пиетро Белардели от Рим. Той се оказал стар поз¬найник на финансовите власти в Швейцария, а името му било актуално твърде често в скандалните футболни хроники. В качеството си на собственик на швейцарския „Лугано“ Белардели е бил разследван за пране на пари чрез футболния клуб, но накрая проверката не открила нищо нередно. Италианецът се оттеглил от „Лугано“ с 13 милиона швейцарски франка срещу първоначална инвестиция от четири милиона. Оттеглянето му било съпътствано от два опита да бъде застрелян. Някои медии в Италия от своя страна го считали за главен виновник за финансовия крах на поне три отбора от Серия С – „Кастел ди Сангро“, „Леко“ и „Акила“. В отбора „Леко“ например ревизия на италианска служба по финансите във футбола COVISOC е установила липси за 1.65 милиона долара, а повторна проверка констатира общ дефицит от три милиона. По данни на българската спортна преса тогава Пиетро Белардели е стигнал до споразумение със Станислав Танев да купи мажоритарен дял от „Берое“ срещу 35 000 лева – сделка, след чието евентуално осъществяване българският футбол е щял да се сдобие с поредния интересен бизнесмен със съмнителна биография.
Да се върнем обаче на допира на Камилата с чалга музиката у нас. През 2000г. той и фолк звездата Диана издават своя дуетен албум, озаглавен „Срещнах любовта”. Официално между тях няма нищо повече от приятелство, макар че по това време певицата упорито крие кой и е гадже. Интересното при Диана е, че тя започва кариерата си като поп певица, дори участва на „Златния Орфей”. Но певицата навреме разбрала, че жанрът, в който се изявява вече няма онази стойност, която е имал в предишни години. В крайна сметка тя се преквалифицира на поп фолк певица. Всички познават Диана и като най-близката приятелка на трагично загиналата в автомобилна катастрофа Румяна. Бившата поп певица и Танев записват и химн на ФК Берое, който включват в музикалния си проект. Друг хит от чалга творчеството на Танев е песента „Шейх”, където той влиза в ролята на богат бедуин, а Диана се представя за верната му ханъма. Изпълнението на Танев и Диана на песента „Още ден” също се радва на огромен интерес през 2000г. Остава загадка дали Камилата е искал да прикрие нещо с певческите си напъни или просто решава да угоди на някоя от баровските си прищевки.
В началото на новото хилядолетие изгря и звездата на Найден Милков. Той стана известен във фолк средите като гаджето на Тони Дачева. Изключително интересно е миналото на Милков.
Той е един от създателите на „Първа частна милиция” в Бургас. Негови съдружници са били Георги Николов-Мечката и Рали Пенков. Мечката беше застрелян през 1995 г., когато силовите структури си разпределяха бизнеса по Черноморието. Това става само месец след като е застрелян босът на ВИС-2 Васил Илиев. Частната охранителна фирма гравитира около ВИС 2 по това време.
Рали Пенков пък се прочу като концесионер на плажа в Обзор. В началото на юли 2005г. мощен взрив разкъса двегодишната му дъщеря и съпругата му, която загина два дни след инцидента. Според неофициалната информация в ъндърграунд средите, зад покушението е стоял бургаското страшилище Митьо очите. Найден Милков и Тони Дачева се запознават преди повече от 10 години на нейно участие в морския град. По това време Милков е женен, има и син Димитър. Въпреки семейството си силовият бос остава очарован от визията на Тони Дачева и нейния божествен глас. Не е била пренебрегната и известността на певицата, която се смята за една от първите звезди на чалга сцената у нас.
След като отношенията между двамата се задълбочили Найден решил да изостави съпругата и детето си и да заживее с бялата лястовица на българския фолк.
През 2002г двамата записват първата си дуетна песен „Грях ли е”. Комбинацията на гласовете им се оказва изключително успешна и се харесва на широката публика. Следва и издаването на първият им албум през 2002г. Песните са основно кавъри на популярната група „Сребърни крила”, поради факта че гласовете на вокалиста им Владо Каленберг и този на Найден Милков са почти еднакви. Две поредни години (2001 и 2002г) двамата влюбени грабват наградата за дует на годината, съответно на списание Нов фолк и тв Планета. През 2003г дебеловратия бизнесмен издава и свой собствен самостоятелен албум, който озаглавява „Рицар на честта”. Хитовете на звездния дует ги превърнаха и в любимци на по възрастната аудитория сред фолк почитателите. През това време Найден Милков стана и общински съветник в Бургас, а в момента клюката постоянно го събира и разделя с бившата вокалистка на Орк.Кристал.
Преди няколко години и друг бизнесмен запя в каталога на „Пайнер”.
На този етап името на Нончо Воденичаров липсва в криминалните хроники, но това не пречи да бъде поставен в класацията на пропели „баровци”. Стилът му на пеене определено се приближава повече към фолклора и никога не е бил особено актуален сред феновете. И все пак появата му по музикалните канали определено допринесе за това, физиономията му да се популяризира допълнително и така да бъде избран за кмет на Раднево. Изборният успех на независимия кандидат се дължеше не толкова от това, че беше подкрепен от редица малки партии. Далеч по голямо влияние оказа концертът на площада в минъорското градче на целия каталог от звезди на Пайнер. За събитието фолк бомбите бяха зарязали дълбоките си деколтета и се бяха пременили в тишъртки с надпис „Ние сме за Нончо”.
Нончо е известен и като бизнесмен в района си – той притежава развъдници на риба. ”Шерифът” на Раднево записа няколко успешни дуета с певицата Силвия и редовно организира концерти с изпълнителите на Пайнер в града, който управлява. Воденичаров също така е кум на не кой да е, а на самият Валентин Валдес, оставил в историята на чалгата емблематичните си хитове „Жега” и „И ловец съм,и рибар съм”.
Безспорен факт е, че всички от изброените имена са публични личности, които са имали, а някои продължават да имат своята огромна тежест в обществения живот. Дали за да прикрият част от тъмното си минало или да натрупат достатъчно дивиденти за собствени цели те използваха фолк арената, за да осъществят целта си. Някои успешно, други не чак толкова…"

Afera.bg