Мутри под пагон
В момента в държавата текат два знакови взаимообвързани процеса. Полицията освирепява и прави грешка след грешка, за което няма кой да признае и да се извини. В същото време се възраждат мутрите. Налице са наченки на нова ера на беззаконие и принуда гражданите да мечтаят за дясно управление.
Осъществява се смяна на местата – безволевата държава и разбитата полиция освобождават място за нови борци – техните имена и запалени коли вече са в медиите. Възражда се рекетът на малки търговски обекти. Отвличанията са точно като през 1994-та, с тази разлика че за (някои) от тях знаят и медиите. Има нужда от събиране на просрочени кредити, което води до една предполагаема вероятност – може някой да се изкуши да си събира даванията не по бавния законен път, а както си знаем на Балканите
Възраждането на мутрите, такива каквито ги помним, не е самостоятелно събитие.
Последната година те надигнаха глава по места, чуха им се имената по градовете, някои на последните избори се сдобиха и със сериозна местна власт. Но това приличаше повече на загуба на опашката на гущера. Днес малките мутри, обединени в бойни групи, се съвзеха за нови дейности – освен рекета, сплашванията и поръчките на тях ще се поръча организацията на изборите тази година. Демократично и цивилизовано много хора ще бъдат повлияни какво да правят в тъмната стаичка.
Мутрите са липсата на врат между тялото на държавата и главата на държавата. Мутрите са и като температурата – когато държавата е болна, те излизат и
започват да загряват казана на обществото
Държавата в трите й направления – образование, здравеопазване и обществен ред, е най-зле в последната си функция. Полицията се чувства разбита и неоценена. Жалките заплати на ченгетата и условията им на работа ги накараха напоследък да се милициониризират – те бият повече, псуват повече, мразят повече. И вместо да работят – крият това, което правят колкото се може повече. А когато полицията започне да мрази народа си, тогава винаги идва някаква историческа дата – или нов режим, или нов бой пред парламента, може и в обратен ред. Освирепялата полиция се държи като в бананова република – това някой да умре с качулка на главата е прийом на Пол Пот, не на държава от Европейския съюз. И тази смърт се обяснява като инцидентна, защото така е прието – за да сплашиш арестувания, му слагаш качулка! А трябва нормалните хора в тази страна да се запитат – накъде отиват нещата, след като качулката на главата на арестант се приема за нормална част от инструкциите?! Или да влезем директно във вица – избършете кръвта от детектора на лъжата и отново го пригответе за работа!
А ние после се питаме откъде се вземат мутрите. Освен че слабата полиция ги толерира, тя и косвено ги създава – от нейните редици произлизат доста съмнителни имена. Нехаещите полицаи, събиращи пари по всякакъв начин, освобождава нишата на правосъдието за момчетата. Забелязахте ли ги вече – те се появиха пак с атрибутите си – колите, говора, дрехите, фейс кода си, златото. Бухалката, макар и заменена с по-технологични и демократични начини за припечелване, не може да остане неразпозната. Този път тяхната организация обаче не идва от горе – просто някой опитва да повтаря стария модел, защото няма работа. Опитите са успешни, несъмнено.
Властта трябва да разбере, че тя най-малко има полза отново да се пръкнат мутрите. И докато властта продължава да шуми покрай страшните физиономии на братя Галеви, които лежат за клевета, едно друго чудовище без физиономия се ражда в задния й двор. Мутрите и проблемите на полицията са в едно яйце – те са резултат, но са и причина за още по-голяма икономическа криза, която един ден винаги прераства в политическа такава. Никой няма полза от мутри. Никой няма полза и от безпаметно биеща и псуваща полицейщина, от качулки и смърт в участък на МВР. Но това се случва и явно няма кой да го спре. И ако тези процеси не се стопират навреме, като най-големите глупаци ще повторим исторически ситуации, в които никой не иска да попада отново. И оттук нататък червеното управление винаги ще е свързано с мутрите. Как го правите, не е ясно, нарочно ли е, от глупост ли е – но това започва да вади очите ни. Това ли искате?!
Мартин Карбовски
В.”Стандарт”