Музей на “бръмбарите”? Да, но не сега

“Крайно време е подслушвателните устройства да се изложат в музей,
та да се отърве българинът от страха от тях”, заяви Рашидов. Актуално звучи. Сякаш е казано вчера, нали? Но не е. Предложението на Вежди е от 30 юли 2000 г. “Война в държавата! – гръмва “Труд” предишния ден – МВР подслушва главния прокурор!”

Фактите:
открити били микрофони в дома на Никола Филчев. Те били поставени някога по поръчка на службите в обитаваните от големци апартаменти на БОДК. Издирвали ги да ги махнат през 1999 г., но те се били изпарили. Няколко месеца по-късно пак ги потърсили и те се появили. И не само у Филчев. А и в други 50 жилища.

“Филчевгейт”, наричан още “Бръмбаргейт”.
Той 6 години се въртя по вестниците, телевизиите и Съдебната палата, докато Софийският военен съд издаде оправдателни присъди за трима бивши служители на МВР, обвинени за незаконния контрол над човека, който беше тогава главен надзорник на законността в държавата. После тоя гейт почти напусна медиите, но не за друго, а защото беше изместен от следващите гейтове – така както той по-рано измести предишните, свързани все с противоконституционно надничане в личния живот на влиятелни личности.

Да опитаме да си припомним заедно,
читателю, поне част от скандалите, които вече 20 години поддържат както у високопоставения, така и у обикновения българин неприятното чувство за трето ухо в спалнята и кухнята му. За да видим дали най-последните злоупотреби със специалните разузнавателни средства (СРС) от властимащите са най-нагли, или само така ни се струва. (Подсетете ни, ако сме забравили някое от тия негласни мероприятия на службите, за които и глухите баби са чули).

– 1992 г.
Тогавашният лидер на БСП Жан Виденов, шефът на ДПС Ахмед Доган, президентът на “Подкрепа” Константин Тренчев и ексвоенният министър Димитър Луджев почти едновременно обявяват, че ги подслушват. Какво са чули подслушвачите, не се разбра. По нареждане на тогавашния вътрешен министър Йордан Соколов търсиха, но не намериха “уши” на “Позитано” 20.

– 1993 г.
Бившият шеф на СОТИ Стоянчо Арангелов проговаря по следственото дело, наречено “Оня списък”, като признава, че са подслушвани хора по списък, изготвен от тогавашната директорка на националното следствие Ани Крулева. В тоя списък, уверява Арангелов, няма нито един политик. Никой не му вярва.

– 1994 г.
Президентът на “Подкрепа” Тренчев изнася “Оня списък-2” и обявява, че изброените в него политици и общественици са нарочени за разправа, следене и подслушване от Йордан Соколов и Богомил Бонев по времето, когато те са начело на МВР. Сред споменатите като жертви са самият Тренчев, Луджев и Доган. Това бе отречено официално.

– 1997 г.
Тогавашният лидер на СДС Иван Костов връчва на шефа на МВР Николай Добрев аудиокасета с 3 телефонни разговора, контролирани незаконно. Говори се, че гласовете са на Виденов, на Добрев и на самия Костов, но диалозите остават тайна за обществото.

– 2001 г.
Димитър Луджев прави разкрития за разработка “Асистенти”, възложена от тогавашния премиер Костов на ген. Атанас Атанасов, тогава шеф на НСС. В медиите е пуснат списък с 43 имена и цитат от разработката: “ЦЕЛ: компроматна информация, придобита чрез спецсредства за дискредитиране на политици, общественици, министри, интелектуалци, бизнесмени, неудобни на правителството и СДС.” Какви точно компромати са събрани, не се разбра.

– 2001 г.
От икономическия екип на НДСВ съобщават, че ги подслушват по време на предизборната кампания. Подробности се премълчават.

– 2002 г.
Гръмват в пресата 3 оперативни дела под кодови названия “Двойник”, “Моряк” и “Гном”. В първите две са държани под ухо правосъдният министър Антон Станков и шефът на моряшкия синдикат Пламен Симов. В третото е контролиран ексшефът на контраразузнаването ген. Атанасов, при което са записани негови и на бившата му съпруга Анелия разговори с журналисти, депутати и дипломати. Мълвата подрежда сред тях президента Петър Стоянов, шефа на съдиите тогава Иван Григоров, синята лидерка Надежда Михайлова. Какво точно са си приказвали, не става ясно.

– 2008 г.
Поне 10 журналисти и депутати са сложени на микрофон в разработката на ДАНС “Галерия”. Появилите се в жълтата преса имена са обявени официално за недостоверни. След изборната победа над тройната коалиция премиерът Бойко Борисов обещава материалите да бъдат разсекретени, но “Галерия”-та остава затворена и до днес. Затова пък се появява едноименен вестник.

А ето и текущите свади от СРС-тата:
– Вицепремиерът Цветан Цветанов прочита от трибуната на парламента записани разговори между лекари от Горна Оряховица за преждевременно раждане, завършило със смърт. Репликите на гинеколозите са шокиращи: “То мърда, в кофата ли да го хвърлим?”… Експертиза после доказва, че бебето е мъртвородено, конвулсиите не му давали шанс.

– Вестник “Галерия” пуска запис от телефон, в който шефът на митниците Ваньо Танов се оплаква на вицепремиера Дянков и заместника му Горанов как Цветан Цветанов му пречи в борбата с контрабандата. Не са спестени и цинизмите от разговора: “Като ти умре х.я, п..ки …”, обобщава Танов.

– РЗС оповестява свалени на хартия диалози между Танов и депутатките Искра Фидосова и Менда Стоянова. В тях народните представителки се пазарят за шефски назначения на свои по митниците в Пловдив и Лом. И тук мръсни думи не липсват: “Ебаси…”, възкликва едната от уважаваните дами на ГЕРБ.

– “Поех ангажимент да не го закачам Мишо Бирата”, казва премиерът Борисов на Танов в СРС, оповестено пак от в. “Галерия”. То е по повод акция на митничари в складове на “Леденика”.

Но стига с изброяването на гейтовете.
Открийте разликите между новите и вехтите.

Основната разлика се хвърля в очи, ето я:
Чутото при слухтенето от близкото минало остава в картотеките на службите, стига най-много до кабинетите на силните на деня или потъва в прокурорски папки. Докато днес е друго – подслушаните реплики звучат по всички телевизии и излизат черно на бяло по вестниците и сайтовете.

Друга разлика:
Всеки теч на конфузни тайни по-рано се запушваше с уверения от страна на правителството, че у нас СРС-та се разрешават само по надлежния ред и че службите слушат само бандитите, а не когото си искат. Производството на компромати се отричаше, а когато излизаше на светло, се обясняваше с недоразумения при сондажите в подземния свят. Днес е друго. Премиерът е пределно откровен: И министри трябва да се подслушват, не само бандити! А министрите са съгласни с г-н Борисов, естествено, ами как? Те, разбира се, си говорят най-любопитни неща именно когато са на власт. Точно тогава от тях може да се чуе за някоя далавера например.

Вицепремиерът Цветанов и той си казва каквото му е на душата:
Да, в закона пише, че СРС-та могат да се използват само за предотвратяване на престъпления и за нуждите на наказателния процес, но пък аз си служа с тях и когато имам нужда да пресека политическите клюки за едно умряло бебенце в Горна Оряховица.

И спомняш ли си, читателю, какво се чу в Народното събрание, след като г-н Цветанов прочете изразително СРС-тата? Чуха се ръкопляскания, точно така. Българският парламент аплодира първото демонстративно нарушение на конституционния принцип за тайната на кореспонденцията.

Разлика трета:
През 2007 г. бе съобщено, че МВР подслушва 6000 души годишно. Като се добавят и тия, с които те общуват, подслушваните стават 100 000. А завчера от Софийска градска прокуратура обявиха, че за 1 година поисканите СРС-та са се увеличили с 52%. Съдът отказвал само 1% от тях. Може и да не слагаме ударение на признанието на съдиите, че няма как да разберат, ако някой номер, за който се иска контрол, не е на лицето, посочено в искането. И без туй е ясно, че разрешителните за СРС-та се дават така доверчиво, сякаш ще ги прилагат ангели. Ами ако попаднат в ръцете на противния библейски персонаж?… Та затова не всичко е за телефон, нали така?

Какво ли би станало при подобен взрив на шпиономанията в други държави?
Скучен въпрос. И осмокласниците знаят за аферата “Уотъргейт” – как президентът Никсън подаде оставка, горкият, само за това, че някакви леваци от предизборния му щаб се опитаха да пуснат едно бръмбарче на политическите му противници…

Идеята на Вежди – “бръмбарите” да почиват в музей – може и да става за американците.
Но у нас “бръмбарите” точно сега имат много работа.

Анна Заркова
в.Труд