МРЪСНИШКА ИГРА НА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“ НА ВСЯКА ЦЕНА ДА ИМАТ МИНИСТЪР НА ЕНЕРГЕТИКАТА! КОПРИНКОВ ДРАПА НА ЖИВОТ И СМЪРТ ЗА МАЛИНОВ, НО СЛЕД НА КОСЪМ ОТЕГЛЯНЕТО НА ГОРИЦА, СПЕШНО ОСВОБОЖДАВАТ КИРКОВ ОТ АЕЦ „КОЗЛОДУЙ“ ЗА ДА ГО НАПРАВЯТ МИНИСТЪР!

В момента в АЕЦ Козлодуй се разгаря страхотна война!

Хората на енергийния бос Людмил Стойков искат да си върнат позициите отнети им от Валентин Николов.

С идването на сегашния министър на енергетиката Малинов на власт, Копринков, Стойков и Осиковски си връщат цялата власт в енергетиката!

За това Радев го защитава така яростно!

След като Горица Кожарева обаче бе на път да се откаже от служебното премиерство, заради огромния натиск поставен и за МВР и енергетиката, „пътя на копринката“ на Радевия Копринков & Стойков решиха да сменят Малинов с Кирков!

Днес по обяд е освободен Кирков като финансов директор на АЕЦ Козлодуй  за да бъде представен в понеделник като министър на енергетиката!

Отнякъде обаче изтича информация, че ще бъде публикувано решението на съда, което връща делото на Кирков за ново разглеждане и го прави отново подсъдим, и отново го възстановиха на работа!

Afera.bg

….

Р Е Ш Е Н И Е

№ 97

София 06 февруари 2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар: Елеонора Михайлова

и в присъствието на прокурора Т. К.

изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова

н. дело № 809/2023 година

Производството е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – София срещу въззивно решение № 239/20.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 207/2023 г. от Апелативен съд – София.

В касационния протест се изтъкват доводи за допуснати от въззивния съд нарушения на процесуалните правила, в резултат на които материалният закон е бил приложен неправилно. Наличието на касационния повод по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се обосновава с твърдения, че съдът е изградил вътрешното си убеждение в нарушение на изискването за всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Излагат се съображения, че съдът е утвърдил оправдаването на подсъдимия по чл. 343, ал.3, пр. 1, б. „б“ , пр. 1 във вр. с ал.1, б. „в“ от НК, позовавайки се на част от експертизите, приети по делото, и на дадените от вещите лица разяснения при предходното разглеждане на делото в окръжния съд, но не е мотивирал своето становище за отхвърлянето на експертните заключения, съдържащи противоположни изводи по съществените въпроси – за количеството на алкохол в кръвта на подсъдимия К. и за пряката причинно-следствена връзка между реализираното от него пътнотранспортно произшествие и смъртта на пострадалия Т.. Оспорено е качеството на въззивния съдебен акт, тъй като възраженията, поддържани с въззивния протест, не са получили дължимия отговор. При тези аргументи е направено искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.

Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по наведените доводи и отправените с него искания.

В съдебното заседание подсъдимият Г. К. К. и неговият защитник оспорват протеста и пледират за оставяне в сила на атакуваното решение.

Частните обвинители П. Л. Т. и А. Т. А., редовно призовани, не се явяват. Повереникът им поддържа становище за основателност на подадения протест.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното :

Окръжният съд – Монтана с присъда № 10/19.10.2022 г., постановена по НОХД № 188/2022 г., признал подсъдимия Г. К. К. за виновен в това, че на 16.11.2013 г. при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „****“, нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на Т. А. Т. средни телесни повреди, с което е осъществил престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като го е оправдал по обвинението по чл.343, ал.3, б. „б“, пр. 1 във вр. с чл.343, ал.1, б. „в“ от НК – деянието да е извършено в пияно състояние и да е причинена смърт на Т. А. Т.. Наказателното производство е било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК поради изтичане на давност.

Постановената присъда е била предмет на въззивен контрол, осъществен по протест на прокурора и по жалба на частните обвинители. С атакуваното сега въззивно решение апелативният съд е потвърдил присъдата.

Касационният протест е основателен.

Посочените съдебни актове не са единствени по делото. Преди това с присъда, постановена по НОХД № 108/2020 г., Окръжният съд – Монтана признал подсъдимия К. за виновен, че при управление на моторно превозно средство нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост причинил на Т. Т. средни телесни повреди, като деянието е извършено в пияно състояние, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр.1, б. „а“ във вр. с чл. 343, ал.1, б. „б“ и чл. 55 от НК го осъдил на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено с изпитателен срок от три години. Подсъдимият е бил признат за невинен и оправдан по чл. 343, ал. 3, б. „б“, пр. 1 от НК – за причинена смърт на Т. Т..

Тази присъда е била оспорена по въззивен ред от прокурора, подсъдимия и частните обвинители. С решение № 230/25.07.2022 г., постановено по ВНОХД № 312/2022 г., Софийският апелативен съд отменил първоинстанционния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд .

Посоченото процесуално развитие на делото не е самоцелно. Допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила от първата инстанция, което въззивният съд не е констатирал и отстранил.

При първото по ред разглеждане на делото от окръжния съд производството е протекло по общия ред. В хода на проведеното съдебно следствие са разпитани всички свидетели по делото, проведен е разпит на вещите лица, изготвили автотехническите и медицински експертизи, по които те са направили и съответни експертни разяснения. След връщането на делото за ново разглеждане от основния съд в съдебното заседание, проведено на 19.10.2022 г. (виж, стр. 32 от НОХД № 188/2022 г.), подсъдимият К. и защитата му са направили искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 1 от НПК – да не се провежда разпит на всички свидетели и вещи лица. Становище в тази насока е заето и от частните обвинители П. Т. и А. А.. Съдът одобрил изразеното от страните съгласие и на основание чл. 283 от НПК прочел протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното производство. Едновременно с това на същото основание са приобщени и доказателствените материали (показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия К., разясненията на вещите лица, дадени по повод изготвените от тях заключения), събрани в хода на съдебното следствие при предходното разглеждане на делото по НОХД № 108/2020 г.

Предвиденият регламент ( чл. 371, т. 1 и чл. 373, ал.1 във вр. с чл. 372, ал. 3 от НПК) установява, че изключение от устното и непосредствено изслушване пред съда на гласни доказателствени източници и експертни мнения е възможно при изразено от посочените в закона страни съгласие за „ всички или някои свидетели и вещи лица“. При направена преценка по чл. 372, ал. 3 от НПК, че съответните действия по разследването са извършени при условията и реда, предвиден в НПК, съдът одобрява съгласието и на основание чл. 283 от НПК прочита съответните протоколи за разпит и експертни заключения от досъдебното производство – чл. 373, ал. 1 от НПК. Проследените по – горе действия по приобщаване на доказателствени материали, събрани пред друг съдебен състав, указват, че окръжният съд в сега разглежданото производство е излязъл от рамките на процесуалните правила, въведени за съкратеното съдебно следствие. Това е сторено в разрез с нормата на чл. 371, т. 1 от НПК, ясно очертаваща, че в тази хипотеза при постановяване на присъдата непосредствено се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертните заключения от досъдебното производство .

Принципно в съдебната практика е изразявано разбирането, че коментираната процедура не изключва неотменимо и завинаги провеждането на личен разпит на свидетели и вещи лица, за които е постигнато съгласие по чл. 371, т.1 от НПК. Няма процесуална пречка съдът, достигайки до извод, че за правилното изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, техният непосредствен разпит е необходим и да излезе от особените правила по отношение на конкретен доказателствен материал. При възникване на такава процесуална ситуация ще се приложат общите правила, като решаващият съдебен орган, извършвайки личен разпит на свидетел/и, би могъл при наличие на предпоставките по чл. 281, ал.1, т. 1- т. 6 от НПК да присъедини и показанията им, депозирани пред друг съдебен състав. Механизъм за приобщаване на разяснения, депозирани от вещите лица при проведения им разпит при предходно съдебно разглеждане на делото, не е уреден както в общите правила, така и в особените по глава двадесет и седма, чл. 371, т. 1 и сл. от НПК. Разбира се, както вече се посочи, приложената диференцирана процедура не изключва възможността да се проведе разпит на вещите лица, чрез който способ да се преодолеят съществуващи двусмислия, изясняване на детайли от експертното заключение и в тази връзка да се даде отговор на поставените им от страните и съда въпроси.

В разглеждания случай процесуални действия в очертаните насоки не са били извършвани, като в нарушение на принципа, визиран в чл. 18 от НПК, първата инстанция е въвела в доказателствената съвкупност показания на свидетели, обяснения на подсъдим и разяснения на вещи лица, които са били събрани пред друг състав на съда. Прегледът на мотивите на постановената присъда показват, че окръжният съд пространно е възпроизвеждал разясненията на вещите лица, депозирани от тях при предходното първоинстанционно производство, като ги е съобразявал при извеждане на приетите фактически положения, в рамките на които е преценявал и приложението на материалното право.

Несъответен на процесуалните изисквания е и подходът на съда на основание чл. 283 от НПК да прочете обясненията на К. от разпита му пред предходния съдебен състав, разгледал НОХД №108/2020 г. Извън казаното вече, следва да се подчертае, че обемът на доказателствените материали, за които е възможно страните да изразят съгласие в посочената процедура по чл. 371, т.1 от НПК, не включва обясненията на обвиненото лице. Затова и информацията, съобщена от дееца на досъдебното производство, съответно заявеното от него в предходен съдебен процес, подлежи на приобщаване по реда на чл. 279 от НПК, а не по чл. 283 от НПК.

Апелативният съд е потвърдил решаващите изводи на първата инстанция относно фактите и правото в отклонение на изискването по чл. 314, ал.1 от НПК- да провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните. Трябва да се отбележи, че във въззивната процедура е проведено допълнително съдебно следствие, в рамките на което е допуснат разпит на вещите лица, изготвили заключението по съдебномедицинската и автотехническа експертиза при съображението, че такъв не е извършван предвид проведеното съкратено съдебно следствие. Проявената активност от втората инстанция би могла да се приеме за процесуално издържана , не само с оглед на разискваните вече принципни постановки, но и като дейност насочена към отстраняване на процесуалните недостатъци, допуснати при първоинстанционното разглеждане на делото. Възприетият подход, видно от материалите по делото, обаче е приложен ограничено и сведен само до разпит на посочените вещи лица. Същевременно на стр. 5 от проверявания съдебен акт по идентичен на окръжния съд начин е определен обхватът на ценимия доказателствен материал, в който изрично са включени и разясненията на вещите лица, показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия К., събрани в съдебно производство по НОХД №108/2020 г. Второинстанционният съдебен състав се е въздържал да обсъди и да заяви своята позиция по съществения въпрос, свързан с възможността така изброените материали да са станали елементи на доказателствената съвкупност, подлежаща на обсъждане при повторното разглеждане на делото, проведено по реда на диференцирана процедура по чл. 371, т. 1 от НПК.

На последно място настоящият касационен състав намира за необходимо да коментира още един аспект на въззивния съдебен акт като илюстрация за пропуските в дейността на втората инстанция по проверката на невлязлата в сила присъда. Видно от диспозитива на първоинстанционната присъда, окръжният съд е преквалифицирал деянието, извършено от К. по чл.343,ал.1, б. „б“, пр. 2 във вр. с чл. 342, ал.1 от НК, и постановил прекратяване на наказателното производство на основание чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 82, ал.1, т. 4 от НК. В мотивите са изложени съображения, че съгласно последно посочената разпоредба на материалния закон „наложеното наказание не се изпълнява, когато са изтекли пет години, ако наказанието лишаване от свобода е по-малко от три години, изтекла е и т.нар. абсолютна давност“, съгласно чл. 82, ал. 4 от НК“. При тези аргументи, позовавайки се на чл. 24,ал.1, т. 3 от НПК, съдът заключил, че по отношение на престъплението, за което подсъдимият е признат за виновен, е изтекла предвидената в закона давност и наказателното производство следва да се прекрати без да му се налага наказание. Въззивната инстанция на свой ред е разисквала приложимостта на чл. 82, ал.1, т. 4 във вр. с ал. 4 от НК и е утвърдила тези разсъждения.

Не е необходимо подробно да се припомня възприетото в правната доктрина, а и в съдебната практика, становище, че е в зависимост от това кое право на държавата се погасява в закона са уредени два вида наказателноправна давност – давност, която изключва правото да се осъществи наказателно преследване (чл. 80- чл.81 от НК) и давност, която погасява правото на държавата да изпълни вече наложеното наказание (чл. 82 от НК).

Повече от очевидно е, че по настоящето производство правилата на т.нар. „изпълнителска давност“ по чл. 82 от НК са неприложими. Давността, за която държи сметка чл. 24, ал.1, т. 3 от НПК е тази, с която се погасява самата наказателна отговорност. Изложените съображения от контролираната инстанция, че основният съд е действал процедурно вярно и в съответствие с разпоредбата на чл. 305, ал. 5 от НПК правилно е прекратил наказателното производство поради изтекла давност също търпят корекция. Смисълът на прекратяването на наказателното производство е съдът да се десезира от разглеждане на спора въобще – да не решава въпросите по чл. 301, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. В настоящия казус основният съд се е произнесъл по съществото на делото, достигайки до извод, че подсъдимият е извършил по –леко наказуемо престъпление. Затова и ефектът на давността за преквалифицираното деяние се проявява чрез ненаказване на дееца, а не чрез прекратяване на наказателно производство. Заетата съдебна теза от апелативния съд не отговаря на смисъла, вложен в чл. 305, ал.5 от НПК.

Обобщено казано, настоящият състав намира, че извършената от въззивния съд проверка на невлязлата в сила присъда не удовлетворява стандарта, заложен в чл. 314 от НПК. Обсъдените процесуални недостатъци не са констатирани от решаващия съд, което той е бил длъжен да стори, да ги отстрани служебно и без да е изрично сезиран от страните. Допуснатата процесуална неяснота както по отношение на ползвания от предходните инстанции доказателствен материал, така и във връзка с правилата, уреждащи начина за събиране на доказателствата, препятства извършването на касационната проверка по същество. Налице е касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, предпоставящо отмяна на обжалвания съдебен акт и ново разглеждане на делото от друг състав на апелативния съд. При това ново разглеждане съдът следва стриктно да съобрази допустимите за ценене доказателствени материали, а при необходимост да проведе допълнително съдебно следствие. При този изход на делото е безпредметно да се обсъждат доводите в касационния протест за неправилно приложение на материалния закон.

Предвид на гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 239/20.06.2023 г., постановено по ВНОХД № 207/2023 г. от Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.