Мръсната подла игра – кой решава кое държавна тайна или не

През 1996 г. чрез разработките на службите „Бърлога” и „Болния” бях подслушван и проследяван. Защото съм искал да правя военен преврат. Както знаете, драги читатели, за преврат или опит за преврат по раздел първи от НК се полага максимално наказание. Не ме съдиха. Дори преписка не ми направиха. Но това, което чуха и видяха не унищожиха, а сложиха в папките за всеки случай. Въпреки, че, по закон, ако една разработка не стигне до реализация в шестмесечен срок трябва да бъде унищожена. Излиза, че просто са си търсили претекст да ме проследяват и слушат. Излишно е да напомням, че години наред преди 10 ноември 1989 г. правеха същото. Но тогава имаше и преписки, и изселвания, и привиквания и затвори. От една страна е приятно, че ме смятат за опасен, защото действа приятно гъделичкащо на самочувствието особено в началото. Но от друга страна това все пак е моята родина и тя трябва да се съобразява с правилата и да носи последствията си при нарушаването им, както изисква това от мен.

През 2001 г. чрез ДОР „Комбинатор” отново се закачиха за мен и любопитстваха какво правя. /Говоря за официално прослушване и проследяване/Според тогавашния шеф на НСС ген Атанас Атанасов съм бил дилър на хероин за старозагорска област. От това по-чудовищно обвинение може да бъде само обвинение в държавен преврат. Използвана е една тяхна агентка Донка Митева /агент „Сестрата”/, която под натиска на тогавашния началник на направление „В” подп Начев е вкарана в схемата за набедяване, с цел подслушване и проследяване. Информацията за разработката получих още в края на годината, а самата разработка на следващата . Поръчител беше тогавашният Главен прокурор Никола Филчев. Естествено, не можех да се оплача на прокуратурата и затова старателно изчаках неговата смяна. След избора на сегашния прокурор поисках среща с него. Той мълчаливо отклони срещата и ми прати прокурора от ВКП Кювлиев. Срещата се обезсмисли и аз не споменах пред него нищо. Написах писмо с искане да ми бъдат дадени официално документите по ДОР „Бърлога”, „Болния” и „Комбинатор”, за да дам под съд служителите и сътрудниците на НСС, набедили ме в най-тежки престъпления и злоупотребили тежко със служебното си положение. Получих категоричен отказ с оправданието, че информацията е секретна. Не е унищожена нито използвана, но е строго секретна. Това може да бъде изтълкувано само по един-единствен начин-че разработката продължава. Че някъде из службите има екип, който продължава да се интересува от мен и да нарушава ежедневно и ежечасно правата ми с парите от държавния бюджет, т.е. от парите на българския данъкоплатец.Оказа се, че за 5 години тази съдба е сполетяла над 10 000 българи. От всички тези СРС-та в съда влязоха около 160, а работа свършиха около половината от тях. Дори само тази статистика трябваше да бъзе повод за прокуратурата и проверяващите органи да се стреснат и да направят пълна проверка на службите. Това не са само пари, пръснати на вятър или свързани с политически игри. Това са човешки съдби и ако собствената ти държава се гаври с теб, ти остава или да се бориш с нея или да я напуснеш. Написах и второ писмо, с което ги уведомих, че аз тези разработки си ги имам и ми трябват официално, защото в съда тежест имат официалните документи. Вместо да се самосезира за извършени противозаконни действия срещу мен, прокуратурата по заповед свише започна досъдебно производство за изтичане на секретна информация. По този дърварски начин бяха прикрити престъпилите закона, и започна търсенето на хората, които са извадили на бял свят едно тежко престъпление.

През 1999 г. За министър на на отбраната беше избран Бойко Ноев. Информирах официално чрез медиите, че лицето е агент на чужди разузнавания и би трябвало не да го правят министър, а да бъде подсъдим. Службите ВКР и НСС, които сега са в ДАНС го прикриха и направиха опит да разбера откъде имам тази информация. Отново чрез медиите ги удовлетворих с информация, тъй като моят информатор беше вече покойник. Никакви последствия за тройния агент Ноев нямаше и той си остана на министерския пост. Сега двете служби са в ДАНС.

През миналата година чрез медиите доведох до знанието на българския читател за тежки нарушения на закона от страна на началника на „Финансово разузнаване”-никаква реакция. Писах за служители на ДАНС полк Царев и подп. Панайотов и участието им в контрабандни сделки-никаква реакция. Вярно, някаква преписка има, но тя продължава вече толкова дълго, а те продължават да си работят, което означава, че целта е да бъдат прикрити. Писал съм за полицейски началници като например смолянския гаулайтер Никола Михайлов. Писал съм за Ген. Студенков, ген Кацаров и ген. Червенков /и тримата началници на РУГЩ. Писал съм за прокурори, БОП-аджии, чужди агенти, шефове на служби и т.н.-никаква реакция.

След като не получих удовлетворение по нормалния начин се свързах със сайта „Афера.бг” и написах няколко статии. За някои от тях получих чрез мои приятели молба да не тиражирам факти за определени лица и институции и че ще бъда удовлетворен финансово. Тъй като аз търся морално удовлетворение и справедливост отклоних предложенията.

На 22 август тази година изпратих материал на „Афера.бг” в който отправях питане какво смята правителството да прави с т. н. „подземни градове”, изкопани с парите на българските данъкоплатци, но предназначени за комунистическата върхушка в случай на война. Всички нормални държави отдавна ги разсекретиха и направиха достояние за всички, за да видят каква е била разликата в отношението на тогавашната държава към върхушката и към обикновения човек. Още когато написах за ядрените ракетни силози, предупредих, че идва ред и на подземните градове. Идеята ми беше службите и прокуратурата да се размърдат и да си свършат работата. Действия-нямаше. Тогава пуснах материала за подземните градове. От ДАНС, кабинета на премиера и военните изреваха, че това било „държавна тайна” и спряха материала. Това от една страна ме радва, защото по този начин те признаха, че всички мои материали досега са верни. Но от друга страна не направиха нищо за да получа човешкото си и гражданско удовлетворение да накажат престъпниците нарушавали и нарушаващи ежедневно правата ми и обвиняващи ме абсолютно безпочвено в най тежки престъпления, включително и разпространение на дрога. За тях е по-важно да прикрият служителите си, а не да търсят справедливост. Мен това не ме удовлетворява и аз започвам акция за дискредитация на български политици, магистрати и служби. Щом като държавата води тайна война с мен, аз пък ще водя явна. Щом като не се намери нито един държавен служител, който да се позове на Конституцията и да ми даде възможност да се защитя и да възстановя доброто си име, аз ще покажа колко е мръсно тяхното. Това е мое законно право на защита. Разбира се, аз ще потърся удовлетворение и в съответните европейски институции, макар че предпочитам този въпрос да не стоеше вече на дневен ред. Бих искал службите, институциите и магистратите да работят така, че да няма повод всеки един от нас да води война със собствената си държава, защото тя го предизвиква с пренебрежението и действията си. Бих искал, но виждам точно обратното. Държавата прикрива престъпниците, а разследва, преследва и подслушва жертвите на тази идиотска политика. Затова ще започна една дълга серия от публикации за чуждите шпиони в държавния апарат, които безнаказано заемат висши държавни служби и се радват на политически, юридически и медиен комфорт. Нека разберем с какво всъщност се занимават и не се занимават българските институции. Като данъкоплатци и жертви на държавата имаме това право.

Николай Колев – Босия

Бележка на редакцията:

През 1996 година бях привикана в кабинета на тогавашния варненски окръжен прокурор Иван Тодоров, днес вече апелативен. Поканата бе от негова страна на “добра воля”. В кабинета му, в присъствието на двама други прокурори, станах свидетел на яростната истерия на прокурора Тодоров, който ме обвини и заплаши, че ще изляза с белезници от там, защото съм нарушила “държавна тайна” и съм изнесла "класифицирана информация”. “Държавната тайна” бе, че бях написала материал, в който оборвах абсолютната лъжа, тиражирана от прокуратурата тогава, че във Варна е бил задържан столичен бизнесмен за рекет, с обозначени фалшиви инициали. Истината бе, че в ареста бе задържан без никакво основание варненецът Христо Асенов – Бацата, а в медиите бе разпостранена умишлено абсолютно лъжовна информация. Целта бе да бъде отклонено вниманието от Христо Асенов, който бе арестуван за да бъде натискан да даде показания срещу обвинения по онова време шеф на БОП – Варна полк. Стамо Стамов. Вечерта преди да излезе публикацията, в която извадих на бял свят лъжата със “софиянеца – рекетьор”, на редакционния ми телефон се обади тогавашният регионален шеф на НСС във Варна Иван Иванов за да ме помоли да не пускам материала, тъй като съм щяла да имам много неприятности. “Подпиши го с името на вестника, а не с твоето, за твое добро е”, хленчеше контраразузнавача №1 на Варна. Материалът излезе на моя отговорност, подписан с името ми, въпреки че имаше тотален натиск и върху главния редактор на вестника, в който работех, а на следващата сутрин прокурор Тодоров, забъркан в случая “Стамо Стамов” вече крещеше в кабинета си, че ще ме арестува за изнесена “държавна тайна”. Дори си позволи да звъни на шефа на РДВР – Варна полк. Любо Димитров за да вика “подкрепление”. Само втрещяването на останалите двама прокурори, които присъстваха на сцената, очевидно не в час и повикани от Тодоров за масовка и повече “респект”, осуети безумните намерения на развилнялия се прокурор.

Години по-късно разбрах цялата истина – след като от редакцията, в която работех е изтекла информация за материала, който готвех, в кабинета на тогавашния шеф на РДВР – Варна полк. Любо Димитров отива прокурор Иван Тодоров. Двамата викат и шефа на “Сигурността” Иван Иванов и му казват, че съм нарушила “държавна тайна” и “квалифицирана” информация и искат от него като шеф на РСС – Варна да подпише документ, че това е факт. Чест прави на Иванов, че усеща капана и не толкова за да спаси мен, а себе си от подобен самоубийствен ход, с поставянето на подписа си под подобен документ, отказва да го направи. Така се стига и до привикването ми в прокурорската обител.

Историята с шефа варненската БОП полк. Стамо Стамов лъсна по-късно, когато стана ясно, че той е напълно невинен. Три години по-късно, служител на РСС – Варна ме предупреди, че съм сложена на “външно” и теелефоните ми се подслушват, защото има разработка срещу мен с цел да се види откъде имам информация. Времето беше на ген. Атанас Атанасов като шеф на НСС и дерибействането на дясната ръка на Костов във Варна – областният управител Добрин Митев. Трябваше да бъда “смачкана”, защото изнесох първа мръсотиите около скандалната приватизация на “Златни пясъци”. Три месеца след предупреждението, офицерът от РСС бе освободен “елегантно”. А аз бях изхвърлена от “24 часа” за който тогава пишех. И днес не искам да виждам разработката, за разлика от уважавания от мен Кольо Босия, защото ще бъда отвратена, а и слава богу, поне мен не бяха ме изкарали нарко-трафикантка, както в неговия случай.

Разказвам това за да призова всички онези бивши служители на НСС и сегашни “агенти на родното ФБР” да сменят тактиката на поведение, просто защото времената се промениха. Всеки от нас еволюира, логично е и контраразузнавачите да влязат в “нова писта”. А тя предполага най-простото – не да правят врагове онези журналисти, които знаят изключително много, а да ги направят свои съюзници в борбата срещу мафията. В цивилизования свят спецслужбите не могат без разследващите журналисти и не ги правят мишени, а търсят контакти с тях в името на общата кауза. През всичките тези години, в които съм в този мръсен занаят, наречен журналистика, съм водила жестоки битки с подли и корумпирани ченгета – измекяри. В същото време е имало и такива ченгета, с които е било удоволствие да си извоюваме взаимното доверие за да заковем до стената онези, които го заслужават.

Уверена съм и вярвам в идеята, че ДАНС прави всички опити да се превърне в острие срещу престъпността във всичките и измерения, затова един съвет към дансаджии – не правете врагове онези журналисти, които, уверявам ви, струват колкото всичките ви аналитични отдели накуп. Познавайки схематичността и рутинната закостенялост на много от бившите служители на НСС и БОП, знам, колко е страшна заблудата, че една нова структура, макар и създадена с най-добрите намерения и с няколкото семинарни обучения в “нов стил и метод на работа”, може да “обърне мача”.

Един истински журналист с необремененото си мислене от заучени ченгеджийски банални хватки е сто пъти по-ценен и стойностен от някой контраразузнавач, провъзгласил се за аналитик, който години наред е тренирал способностите си в анализ, четейки дописки от вестници и пишейки “справки” по политическа поръчка.

Веселина Томова