МРАЗИТЕ ГО КЕВО, ЗАЩОТО ОТДАВНА ВИ Е ОБЕСИЛ НА СТОБОРА НА ПОЗОРА!
Четейки спомените на Великия Кево за великата Катя Паскалева се убеждавам, че неслучайно арменците са повече българи от нас самите!
Кеворк създаде високото ниво на интелигентната журналистика в годините, когато не всеки смееше да бъде смел гражданин!
Съчувствам му, обожавам го и скърбя заедно с него за унищожената и самоунищожаващата се „журналистика“!
За хлебеца, за оцеляването, за нищожността на занаята, за байганювщината произвеждаща „избора“на слугинащината пред който и да е, който го помаже по главицата!
С тридесетте сребърника!
Мразите го Кево, защото отдавна ви е обесил на стобора на позора!
Емил Николчев
….
СВИДЕТЕЛСТВА
КАТЯ ПАСКАЛЕВА:
ИЗБУТАХА МЕ ОТ ГРИМЬОРНАТА ЗАРАДИ АЛЕКСАНДЪР ЛИЛОВ
− Броили ли сте колко участия сте имали във „Всяка неделя“?
− Не, но първо искам да кажа, че първата „Всяка неделя“ целият български народ я гледаше. По-късно почти не я гледах, защото имаше много спорт, освен това Кеворк бе зад кадър и ми липсваше неговият упор. Друго е с него в кадър. С неговата провокативност, изведнъж в теб започват да работят други рефлекси.
− Кой въпрос на Кеворк няма да забравите никога?
− Нещо ме бъзикна, ама не си спомням точно за какво, и аз
му отговорих: „Нищо човешко не ми е чуждо.“ Според мен, едно от най-добрите качества на Кеворк, когато водеше „Всяка неделя“, беше това, че избираше свестни хора. Той имаше слабост към качествени хора, към хора на изкуството, към които имаше симпатии и чисто човешка слабост към тях. Мисля, че аз бях една от тези, които му бяха симпатични.
− А представяте ли си какво им е било на тези, които не
са му били симпатични, а са искали да участват в програмата?
− Не знам. Той не си позволяваше да показва кои не са му
симпатични, въпреки че ги канеше. Но не искам да се говори за
него в минало време. Просто при дереджето, на което е сега телевизията, няма място за неговия стил. Но все се надявам, че той ще се върне, защото е невероятен. То е в кръвта му, в порите му е телевизията.
− Какво беше за интелигенцията в онова време „Всяка неделя“? Казват, че това е бил нейният оазис.
− Освен това беше и барометър. Всички следяхме „Всяка неделя“, за да се гледаме един друг. Когато Кеворк е поканил еди-кой си, на мен ми беше любопитно да видя как той го води, за да каже еди-какво си. Всичко беше на прима виста. Тази импровизационност е нещо, което сега въобще не мога да видя по телевизията.
− Казвате барометър, но за какво?
− За това, да видиш кой какво мисли и каква позиция има. И
да си прецениш каква ще е твоята позиция към даден човек.
− Коя беше вашата истина, вашето откровение пред Кеворк?
− Не знам, той така предразполага, че не съм могла да говоря нещо, което не мисля. Не съм се подготвяла предварително и не съм човек, който, като е поканен във „Всяка неделя“, трябва да каже някаква сентенция.
− Спомняте ли си някаква интересна случка, която е свързана с програмата?
− Направих един гаф. Това беше след 10 ноември. Кеворк ми
се обади по телефона и ме попита: „Кате, за какво да си говорим?“ и аз му казах: „Ами, за нежни неща.“ Така беше и обявено: „Катя Паскалева − тема „Нежност“.“ Като влязох в гримьорната обаче, изведнъж се появи Александър Лилов. Тогава гримьорката почти ме избута от стола, за да го гримира него. Аз се почувствах толкова унизена, че като се появих пред Кеворк, въобще не говорих за нежност, а за студентските протести. Усетих как той се смути, а аз просто не можах да кажа това, за което ме беше поканил. Затова му се извинявам. Но причината беше не Кеворк, а тази случка в гримьорната, която ми обърна нежността в злост.
− В такива моменти човек си разбира цената?
− След този разговор получих страховити телефонни обаждания, какви гадости съм говорила, от климактерични бабички.
− Страхували ли сте се някога след участие във „Всяка неделя“?
− Не, няма от какво да се страхувам, защото не съм от
хората, които играят изчислени игри и се съобразяват. Аз съм
си аз.
− Някога носили ли сте талисман за кадем в студиото?
− Аз винаги си ходя с талисман, имам си разни амулетчета. Искам да си имам винаги нещо съкровено, мое си.
− Всички ония хора, които участваха във „Всяка неделя“,
оформиха един портрет на онова време. Как бихте го представили?
− Аз не мога да обобщавам. Не желая, защото като актриса повече ме интересува детайлът, който сам носи някакво обобщаване.
− Казват, че онова време е било по-добро за актьора?
− Естествено. Изглежда, такава е нашата психика, че трябва да ни забраняват, за да имаме потентност да работим.
− Вие как се чувствахте в онова време?
− Аз уважавам едно нещо в себе си, че не съм била никога
актриса по поръчка. Главно за киното говоря. Не съм имала позори, даже съм отказвала роли. Някои ме намразиха и казваха: „Какво си позволява тя, да отказва!“ Сега се сещам, че Кеворк ми дължи едно нещо. Бях получила една тетрадка и едно изплетено елече от една стрелочничка в Подуяне. В тази тетрадка имаше големи словоизлияния. Жената ме наричаше: „Рогче мое козле“, и разказваше как живеят по буферите на вагоните. Аз му я дадох на Кеворк да я прочете и той не ми я върна. Така че, ако нещо му хрумне от тази тетрадка, нека ми се обади. Може да стане сценарий.
− А с плетеното елече какво стана?
− Носих си го, топличко беше.
− Събеседниците, които никога няма да забравите?
− Багряна. Даже, спомням си, че тогава тя беше в доста
напреднала фаза на склероза. Кеворк я провокира и я попита: „С кого прекарахте последната Нова година?“, защото явно е знаел, че е имала гости, но тя се отнесе и каза: „С мама и татко.“
Виж, колко е предразполагал към откровеност. Спомням си, че
той с усилие преодоля да не се усмихне. Отговорът й прозвуча
много неочаквано. Сега, като си го спомням това негово събеседничество, тръпки ме побиват. Как той е съумял да я накара да си припомни детството!
− Вие самата сте играли Багряна?
− Да, и се радвам, че стана хубаво. Даже някаква прилика
имаме с нея.
− „Всяка неделя“ имаше доста тежък период. Как изживяхте спирането й?
− Тогава ми проблесна, че нещата не вървят на добре. Разбрахме, че Кеворк, колкото и да умее да балансира нещата, явно и той беше безсилен.
− До 1989 година програмата беше повече на културна тематика, след това се политизира. Приемахте ли я след 10 ноември?
− Аз тогава се юрнах по улиците и престанах да гледам.
Беше много красиво и чисто. И просто не можехме веднага да
асимилираме какво става. Казвахме: „Господи, доживяхме!“, за-
щото моето поколение си живееше с мисълта, че ще си умре в
комунизма. Мина обаче подемът и сега всичко е много зловещо.
По-страшно е, отколкото беше преди.
− Само икономически ли?
− Не, икономическата страна не ме интересува, тъй като аз никога не съм живяла богато, даже и сега съм под наем. Гледам го и от психологическата страна, от това, че страхът се всели много повече в нас.
***
Катето гостува в рубриката „Събеседник по желание“ още през 1979 година, беше от първите участници в нея.
Каза, че нищо не харесва в себе си – беше леко дръпната, сякаш искаше да отлюспи от себе си ролите, с които я знаехме – и да я видим такава, каквато е.
Това беше някакъв бунт срещу актрисата – и покана да видим човека в нея, който далеч не бе доволен от живота си.
В онзи момент се отблъсна дори от ролята си в „Козият рог“, която я направи свръхпопулярна – и заяви, че повече харесва други свои роли, например тази от филма „Вилна зона“.
Сега, когато си припомнях това интервю от том 1 на „Събеседник по желание“, усетих някакво напрежение да се излъчва от него, дори само през думите, които четях.
В споменика на предаването Катето написа: „Необходимо е да разкажеш искрено за това, което е твое“ – тази жена упорито се опитваше да се дистанцира от актрисата, която всички харесваха.
Сякаш настояваше да приемем, че тя – като човек – е далеч по-интересна.
Същото се долавя и в разказа на съпруга й режисьора Иван Росенов във „Всяка неделя“ 24 години по-късно, когато Катето почина…
***
Разказ на Иван Росенов:
„Поразителни бяха последните й дни в болницата. Тя продължи да се самоизследва, сякаш за да разбере, как може да изиграе и тази финална роля без нито един стон.
Две години се бори с болестта.
Но когато й направиха трахеостомата, тя разбра, че вече няма надежда и се вкопчи в писалката. Накрая аз едва я извадих от ръката й.
Тя нямаше съзнание за кариера, не приличаше на актриса, живееше без предвзетости.
Това за нея беше съдба, начин на живот, нещо като вдишването и издишването. И когато си поемаше дълбоко въздух, тогава беше щастлива…“
***
С анкетата си, правена преди около четвърт век, Антон Стефанов подтикна 77 звездни личности да разкажат историята на „Всяка неделя“.
Но, заедно с това, да представят и фрагменти от своята лична история.
А тя – на всеки един от тях – вън от съмнение, е много важна, за да проумеем перипетиите на Българската Духовност.
Ще публикувам тук, от време на време, разказите им – колкото да се откъснете за малко от щуротиите, които днес ни препъват на всяка крачка.
Приятно четене – и припомняне.
***
Видеото с разговора с Катя Паскалева може да гледате тук:
https://www.facebook.com/kevorkkevorkianVN/videos/752364279877975
Кеворк Кеворкян
