Публикувано на 17.11.2020 / 15:36

МОЯТА СРЕЩА СOVID 19. ВИРУСА НА СТРАХА

Моята среща с Covid19.  Психосоматичен опит и идеи.

Срещата ми с вируса започна през последната седмица на октомври, 2020 с лека кашлица. Последва тест и позитивен резултат. Посетих веднага Болница „Токуда“ за изследвания и лечение, което започнах в къщи по утвърдена в опита схема за лечение на заболяването. Симптомите бяха кашлица, температура, безсилие, мускулни болки, дискомфорт в коремната област. На третия ден започна подобрение и помислих: „Ето, преборих го, това беше“. За съжаление на петият ден нещата тръгнаха отново надолу като задълбочаване на наличните симптоми. Коварността на този вирус е в продължителното му действие, в сравнение с други вируси, които съм срещал в живота си и патологичното му въздействие върху много тъкани и системи в посока дезинтеграция.

Останалите симптоми бяха относително стабилни, но наблюдавайки внимателно състоянието си като лекар, ми направи особено впечатление един от симптомите – прогресираща липса на сила. Ставах и се раздвижвах, но безсилието ме връщаше в леглото. Предпочитах да спя. Отидох до болница за нови изследвания. Колегите в спешното приемно отделение ме прегледаха и ми предложиха да остана за болнично лечение. Имах вече пневмония и сатурацията/насищането на кръвта с кислород/ беше недостатъчно. Един от факторите на възпалителния процес беше значително завишен, което ме доведе до мисълта, че организмът оформя и свръх реакция към болестта, с която не може да се справи.

В клиниката ме поставиха незабавно на венозно медикаментозно лечение и веднага ми дадоха назална сонда с кислород. Казаха ми да не спирам да ползвам кислорода. И тогава стана интересно.

Забелязах, че с кислорода се успокоявах в рамките на 30-45 минути, но и започвах да дишам доста повърхностно и стигах до дихателни кризи, изразяващи се, че дишането ми блокираше – за минута ми беше трудно да вдишам и да издишам и се давех, което отключваше кашлица с възстановяване на дишането. Нужни бяха минути да възстановя нормален ритъм на дишане. Това, заедно с наблюдението на твърде високия възпалителен фактор/СRР/ в кръвта ми и ограничения ми дихателен обем ми дадоха основание да мисля за вторичен патогенен механизъм, насложен върху основния инфекциозен процес в белия ми дроб. Имам предвид дистрес синдрома, който представлява нещо като объркване, блокаж и разстройство на вътрешния самолечебен процес, който винаги тече в нас невидимо във фона и осигурява състоянието здраве. Така самолечението е постоянна динамична величина/процес и в тяло и в психиката/ и осигурява вътрешния баланс, който наричаме здраве. Ако той се обърка и дезориентира, а това се случва когато стреса/болестта е продължил достатъчно дълго и не е довел до успешна здравословна адаптация, тогава този процес от здраве-носещ и организиращ се превръща в дисорганизиращо/дистрес ядро с обратна на здравето логика. От наблюденията ми определено считам, че природата му е не просто соматична, а психосоматична.

Считам, че външното за организма медицинско лечение, колкото и да е адекватно, базирано на сериозен опит и екипировка и с пълна грижа, ако не е подкрепено адекватно от вътрешните самооздравителни процеси за съжаление е възможно да е недостатъчно. Всъщност медикаментозното лечение е неспецифично, към последствията, а не към директния причинител, което може да се осигури само от организма чрез изработка на специфични антитела срещу вируса. Така двата лечебни процеса е нужно да водят адекватно, ръка за ръка в посока здраве.

Какво направих. Осъзнавайки блокираното дишане на гърдите си и дистрес реакцията на организма си и виждайки падащите показатели от замерването на сатурацията на кръвта ми, изненадващо и за мен се запитах искам ли да живея. Отговорът беше „Да“, но с него дойде и осъзнаването, че да искаш, означава да правиш, да се погрижиш за осъществяване на желанието. А желанието за живот мобилизира силите за живот и възстановяване. Тогава на база на наблюденията описани до тук и познанията си по психосоматика и телесна психотерапия реших за започна да дишам възможно дълбоко и интензивно. Дишах с пълното съзнание, че ми е нужен кислород, ако искам да живея. Така дишах над 24 часа, повечето време на отворен прозорец. Борех се за кислорода си, за живота си. Интересен беше общият ефект – успокоение и олекване.

Мисля, че дишането е важно, като процес, не само от физиологична важност. То не само „краде“ кислород за мен от околната страна, който ми е нужен за освобождаване на енергия от хранителните вещества, но вече на ниво импулси, то носи в себе си импулса на живота. А той, истинският ни живот започва с първото ни вдишване, автоматичен процес е и ние не се замисляме за важността му именно защото го получаваме на готово. Завършваме живота си с последното си издихание и с него угасва и импулса на живота, искрата му. Живота е вътре между тези два телесни, а защо не и психични движения. Самият живот е движение. Така активирайки съзнателно дишането се връщаме към живота, засилвайки и искрата му и горивото му, а с тях и движението и баланса, иначе си си отиваме от него.

Каква е ползата от дишането на физиологично ниво. Белият дроб частично е поразен от инфекцията/вируса. Той не е достатъчно функционален. Белодробният паренхим е тъкан с огромна площ в разгърнато състояние и огромен обменен потенциал. Той е фина мембрана. Имам предвид стената на алвеолите. Белият дроб няма собствена активност. Той се разгръща пасивно при активните движения на мускулатурата на гръдната стена. Активните несъзнателни дихателни движения на гръдната мускулатура задават ритъма на дишането в норма, което също се регулира автоматично според моментната нужда. Ако активните движения на гръдната клетка намалеят, няма движение на белодробната тъкан, а ако тя не се движи, не просто пада обменната и функция, но и собственото и кръвоснабдяване започва да пада, тоест, самият бял дроб, като орган не се храни и енергизира добре, а това автоматично намалява собствените му съпротивителни му сили на тъканно ниво, вече атакувани от вируса. Това е ключов момент според мен за обръщане на болестта в негативна посока.

Мнението ми е, че активното дишане е много важно за лечението на тази болест и по-специално на формата и с белодробна клинична находка, за да събудим условно казано вътрешния самолечител и да го изправим срещу болестта, рамо до рамо с медицинското лечение. Но това е грижа на самия болен, не на лекуващите. Те могат само да го подканят към активна позиция. Никой не може да диша вместо мен. Нуждата от апаратно дишане в интензивните отделения е белег на изчерпване на способността на белия дроб да компенсира и се бори. Да, това зависи основно от базовото увреждане от вируса на белодробната тъкан, но защо не и от това дали съм опитал да подкрепя активно съпротивителните си сили. Живота има нужда в случая от разумна, съзнателна подкрепа.

На 16тия час от дишането медитирах. Тръгнаха сълзи. Запитах се защо плача и дойде отговор – страх. Витален страх се беше загнездил в мен. Страх за живота ми. Някъде дълбоко се бях уплашил през всички тези дни, че нямам подобрение, че се влошавам. Страх, но до момента нямах осъзнатост за него. Тялото се беше уплашило. Казвайки това имам предвид несъзнаваните телесни нива на психиката, които са и част от „вътрешния самолечител“. Той беше уплашен и затова блокирал. Казвайки вътрешен самолечител не визирам нищо езотерично, далеч съм от езотериката. Аз съм лекар и телесен психотерапевт. Вътрешният самолечител за мен е психо-имуно-невро-ендокринната ос/PNEI/, която интегрира и координира на по-високо ниво отделните системи за баланс в общата система на в организма и поддържа здравето. В медицинските среди от години се споменава този феномен. След като дойде осъзнатостта за страха, тялото ми се отпусна и стопли. Дишането допълнително олекна. Продължавах да дишам упорито. С дишане срещу страха. Така продължих и следващите дни и седмици. На втория ден виждайки сатурацията на кръвта ми на вече почти нормални нива, колегите в клиниката ми махнаха кислорода и ме оставиха да дишам, за да набавям активно кислорода си сам. Спирах ли дълбокото дишане сатурацията падаше. Дадох си сметка, че се боря да живота си. В главата ми стоеше:“искам да съм жив“. Доста здрав мотив, ако се замислите.

За себе си нарекох Covid19 вируса на страха. На страха, именно поради този интимен механизъм на блокиране и объркване чрез страх, с който ни заразява непряко, но подмолно, постепенно и неусетно. Считам, че и медиите дадоха също техния дял в страха на обществено ниво, без да се дават адекватни структурирани обяснения, а отразявайки хаотично сензацията. Намирам за нужно адекватното, разумно разбиране на индивида, което активно да подкрепи медикаментозното лечение, за да застанем силни срещу тази своеобразна чума на 21ви век заедно, а не смачкани от страха и причинителя му.

Препоръчвам от личен опит: Дишайте активно възможното дълбоко, но не насилвайте. Постепенно вкарайте дишането в ритъм, от който идва успокояване и стойте часове в него съзнателно. Може да сгънете краката, ако ви е по-комфортно. При замайване масажирайте главата и починете кратко. Успокояването – общо и на дихателния ритъм е показателят за успех. От един момент процеса се автоматизира и е възможно да продължи сам в същия ритъм и дълбочина докато спите през нощта, като при мен. Дишайте легнали на ляво, на дясно, по корем с възглавница под гърдите, въпреки тежестта/разблокира след около половин час/ или по гръб с възглавница под плешките за 30-тина минути, така че рамената да увиснат назад и гърдите да се извият и отворят напред. Също разблокира. Не прекалявайте с нищо! Бавно, внимателно, постепенно, наблюдавайте. От време на време опитвайте да вдишвате дълбоко със задържане около секунда две, за да отваря белия дроб. Може да стимулира кашлицата, но тя е и гимнастика за белия дроб ако не е прекалено силна. Изплювайте секретите! Усетите ли успокоение пуснете музика и дишайте. Постепенно ще се почувствате заредени. Не търсим бърз ефект, а ефект. Това е момента, в който ако усещате сили да станете може внимателно да раздвижите тялото в право положение, но с пълно съзнание за наличието на енергия. Движете краката, таза, гърба, рамената и дишайте. Ако имате сили и потанцувайте. Защо не. Дишането в право положение отваря добре белодробните основи, които в легнало положение не се разгръщат добре и там се оформят застойните пневмонии. Дишането освобождава енергия, но я ползвайте за раздвижване, което допълнително ще енергизира, а не преминавайте прага на умората. Стратегията, която предлагам е за бавно и внимателно рекултивиране на енергията. Усетите ли се по-заредени лягайте и починете. До 30-тина минути възстановете дишането отново. Целта е бавно и постепенно да се оксигенира кръвта, внимателно и постепенно да се енергизира и успокои тялото, за да да се възстановят само лечебните процеси, като се извадят от зоната на разстройство/дистрес. Процесът е бавен, изисква непрекъсната грижа и самонаблюдение. При мен описаното проработи добре и излязох сравнително бързо от наклонената надолу плоскост, по която бях тръгнал, респективно от болницата, но за съжаление не толкова бързо от самата болест. Намирам преживяното за доста самодисциплиниращ опит в личен план.

Моето послание към  този вирус е: „Ще живея защото искам. Няма да се оставя на страха. Защото и да умра, преди това ще живея с чувството, че съм жив и се боря, а не предварително мъртъв от ужас или липса на жажда за живот. Заставам срещу теб с целия собствен ресурс и неоценимата помощ, която ми оказва лечението и грижата на лекуващите за мен. А към тях – дълбоко им Благодаря за грижата, отношението и всеотдайния труд! “

Допълнителни психосоматични впечатления. Наблюдавайки заболели около мен от август забелязвам, че повечето хора преминават през инфекцията предимно без симптоми или много леки, общи такива. Друга част от хората, според мен интуивно-сетивният тип изкарват болестта основно със симптоми от сетивните органи – загуба на обоняние и вкус, но не само. Възможни са и леки симптоми от белия дроб, но организма им като че ли ограничава болестта на това ниво. Съвсем друго се случва с емоционално-чувствителния тип хора. Там инфекцията „слиза“ в белия дроб и причинява описаната от мен в този материал клинична картина на белодробна недостатъчност и дистрес синдром.

Считам, че не е нужно да чакаме вируса да отключи целия механизъм. Всичко е много индивидуално. Намирам първо носенето на предпазни средства, дистанцията и дезинфекцията за важни, като част от един разумен, цивилизован подход към ситуацията, с цел ограничаването и. Другата част на цивилизования подход е да пазим медиците, които ще ни помагат. Те също са хора, а още в началото на ноември бяха на ръба. Ако се скупчим в болниците те ще излязат от строя и тогава жертвите поради неадекватна помощ ще са по-големи. Натам да вървят хора с напредващ задух, температура, кашлица и прогресираща липса на сила, с цел изследвания и адекватно лечение по схема, пък макар и за в къщи. Колегите вече са с опит и оценяват много добре кой е за болнично лечение и кой не. И трето, превенцията, под форма на грижа за тялото и енергетиката му, имунитета и страха ще ни дадат по-добър старт в това приключение. Нужни са търпение и разумни поведения, паниката пречи.

По-късни, обобщаващи наблюдения. Поглеждайки към случилото се от по-късен етап, вече не визирам с тези редове симптомите, а общия ефект и коректните поведения и отношения. Този причинител атакува много тъкани и системи в организма. Симптомите, които описах са само основните, но имаше всякакви, отвсякъде, включително от психика. Чувстваш се като паничка с яхния, която е сериозно разбъркана и си спомням как споделям на съпругата си:“Имам нужда да медитирам. Събирам се. Веднага ми действа добре“. Спомена се някъде в статия от клиничната практика, че при около 20% от случаите се наблюдава изостряне на психопатологичната находка. Такава мултитаргетна атака срещу организма води до тенденцията към объркване на системите за саморегулация и дезинтегритет. Всъщност животът като феномен е структура, а смъртта загуба на такава. Ако помислим коя е обратно най-интегриращата сила в природата, не мога да дам по-адекватен отговор от любовта. Намирам за важно тук отношението към болните да е топло и с грижа, но и те самите за важно да разбират колко много е важно в този момент да се погрижат за самите себе си внимателно и с грижа. Да се погрижат за онзи си топъл център, който сега е дезориентиран, за да могат да му помогнат да се реинтегрира постепенно с много обич и грижа, за да им даде обратно отново състоянието здраве. Медитация, молитва, дълбоко и равномерно дишане, слушане на нежна или по-жизнена музика по лична преценка, почивка. Това са все реинтегриращи активности, които всеки може да опита да направи за себе си в този момент, в някакъв обем.

Вирусът е тук и мнението на шопа:“Те такова животно няма“ е най-малко неуместно, а също и другата крайност като реакция – да умрем от страх преди да се срещнем с него. Това срива имунитета. Както спомена в материал бивш главен санитарен инспектор, това е поредният инфекциозен причинител, с когото ще се адаптираме да живеем. Просто ще го срещаме и ще се проепидемичваме от година на година и нашата имунна система ще го разпознава и ще мобилизира ресурса си при следващи срещи пъти по-адаптивно на база изградена вече имунна памет. Това се случва с всички инфекциозни причинители, с които живеем вече съвместно от много векове. Не разбирам, нужно ли е да се всява още паника и хаос, вместо внимателно да се формулира структурирано обяснение, което да формира цивилизовани поведения и отношения. В края на краищата това засяга всички ни.

И така: „Дишай дълбоко България! Ще преминем.“

Надявам се с този искрен материал да помогна на когото мога.

д-р Владимир Пожарашки

психотерапевт

https://dr-pojarashki.blogspot.com

Коментари 57 за
“МОЯТА СРЕЩА СOVID 19. ВИРУСА НА СТРАХА”

  1. като дишаш вкарваш О издишаш СО2, това второто е по-важно защото авеолите трябва да изхвърлят водородните положителни йони (Н+) от кръвта, която е киселинна
    казват му алкален-киселинен баланс а киселинноста е респираторна ацидоза
    също така е доказано че вируси, включително COVID започват да се репликират в кисела среда… затова започнаха с хинин и извадиха спин лекарствата като ремдесевир
    а някой обясни ли ви ефекта от разтвор на сода бикарбонат с вода, каза ли ви че китайците започнаха с инхалация със сода с цел алкализиране на белите дробове
    всичко знаят но не го правят….

    1. Проблемите с дишането са причинени от мехурчетата които запълват белодробните алвеоли. И проблемите ще изчезнат ако изчезнат мехурчетата. За целта трябва да се понижи повърхностното напрежение на течността в алвеолите. Най-бързо и най-лесно става с алкохол. Напойте марля с ракия и две- три минути дишайте през нея. Ще усетите облекчение в дишането веднага. След половин час повторете. Действа и отхрачващо. Ако искате да сте здрави, стойте по-далеч от докторята. И слушайте здравия си разум.

  2. Поздрави на всички, които четат това свидетелство. Казвам се Майер. Бях отхвърлен от съпруга си след седем (7) години брак, само защото друга жена имаше магия върху него, за да го манипулира. Един ден, когато четях през интернет, видях няколко свидетелства, споделени от различни хора, разказващи за д-р Огунделе, мощен заклинател на заклинания, как той им помага при техните взаимоотношения, затова се свързах с д-р Огунделе в неговия WhatsApp: +27638836445. Той ми каза да не се притеснявам, че съпругът ми ще се върне при мен след 24 часа, точно след работата си, съпругът ми ми се обади по телефона и поиска моята прошка, какво голямо чудо направи д-р Огунделе, радвам се да го оставя всички знаете, че този заклинател има силата да върне влюбените и да реши други проблеми в отношенията. Заради него сега съм доволна от съпруга си, благодарение на д-р Огунделе. Ако имате нужда от помощ, свържете се с него на неговия Viber и WhatsApp: +27638836445. Имейл: [email protected]

  3. Личи си че колегата е психиатър. Ако изобщо е колега… Професионалната деформация е тежка, стилистичните грешки многобройни /приемаме че е от откъснатостта от соматичната медицина/. Натрапчивото усещане е че работи за делото на ковидизма. Неприятно усещане.

  4. А дали вирусчето не е психосоматично? Не случайно ни заливат ежедневно с информация за него. Ето едно проучване: Очевидно-невероятно:
    В Израел са направили едно много интересно проучване. Капка кръв беше взета от човек и показана на екран. На екрана можеше да се види интересна картина. Виждаха се бактерии-те се движат бавно, виждат се макрофаги – кръвните клетки, които са отговорни за поддържането на кръвта чиста. Те са като дезинфектанти. Това е тяхната мисия – да премахнат всичко чуждо.
    Но … Те някак спят. Бактериите се движат небрежно, като на булевард по време на вечерна разходка, а макрофагите спят. Не ги виждат.

    На човека, от когото е взета кръвта се пуска забавен филм, комедия и настроението му започва да се подобрява. И тогава забавлението започва. Макрофагът внезапно се събужда и веднага започва да изпълнява преките си служебни задължения. Той се навива до бактерията и започва да я поглъща с апетит. Може би е време за обяд и той изпитва забележителен апетит, но … Всъщност всичко е много по-интересно.
    Връзката “Съзнание-Тяло” се обсъжда дълго време и има много доказателства за това. Но интересното в това проучване е, че клетките на имунната защита са много отзивчиви към нашето настроение. И това не е всичко.

    Нека отбележим важно нещо:
    „Капката кръв е отделена от собстевника си. По това време той седи в друга стая и настроението му по някакъв неразбираем начин се отразява на капката кръв, която беше в първата стая. “
    Това означава, че има някои информационни канали, чрез които вълните на съзнанието могат да въздействат на обект, който е далеч от самия източник на съзнание.
    Но има и друга страна на това изследване. Започва прожекция на фрагменти от филм на ужасите. В същото време в капката кръв започнаха да се случват странни неща. Ето … бактериите вече са се активирали! Те изведнъж се съживиха, развеселиха се и някак изведнъж ги станаха повече. И те започнаха да се държат като у дома си. Дори започнаха да атакуват макрофагите, които се “отдръпнаха” и се разпръскнаха в различни посоки. Кой го направи това?

    Принципът е ясен: състоянието на съзнанието е най-важният фактор за поддържане на нашата вътрешна екология. И не само нашата. В края на краищата, вълните на съзнанието, както отбелязахме по-горе, започват да се разпространяват в околната среда и засягат отдалечените клетки от собствената им кръв.
    И не само на своята кръв.

    Все пак децата и роднините ми са носители на моята кръв. Това означава, че настроението ми влияе върху състоянието на макрофагите на децата ми, където и да се намират – наблизо или на друг континент. Това означава, че състоянието ми на съзнание участва в, така да се каже, „имунитетът, даден при раждане“.

    Това ме подсеща за една забавна история. Разказа го един пациент, часовникар. Тази работа, както знаем, е много прецизна, изисква много внимание и точни действия. Но понякога, докато работел, показалецът на лявата му ръка започвал да потрепва. Ясно е, че е невъзможно да се работи в това състояние. Какво да прави?
    Не, той не масажирла пръста си, не пиел магнезий за облекчаване на спазмите, не си почивала ръката му. Той звънял по телефона на майка си, която живеела далеч, далеч, на хиляди километри. Мислите ли, че той я попитал за това как да премахне досадният тремор?
    Грешите. Нека чуем какво казвал той:
    „Мамо, пак се тревожиш за мен! Спри да се притесняваш, иначе не мога да работя! “

    Ако дори леко вълнение на една майка може да причини нередности във физиологията на нейния син, тогава какво да кажем за големите сътресения. От тук правим важна стъпка в разбирането на същността на нещата.
    Заключението е просто: старата формула: „Това е моят живот, това, което си искам ще правя с него“ е безнадеждно остаряла.
    „Нашето състояние на съзнание е отговорно за състоянието на имунитета на нашите деца, роднини и приятели“, така трябва да се разбира животът сега.
    Следователно е необходимо да се намери начин да се създаде веселост, радост, щастие и е желателно да се създаде в най-голямо количество.

    PS:
    Става ясен и феноменът на Норман Кузинс, който е излекуван с помощта на смях от нелечима фатална болест. Размислите довели Норман Кузинс до очевидната идея: ако негативните емоции, потискащи ендокринната система, са „провокатори“ на болести, тогава положителните емоции, активирайки нейната дейност, могат да се превърнат в „стимулатори“ на възстановяването. Освен това всеки човек има много просто и достъпно средство за изцеление – смехът. Старата поговорка „Смехът е най-доброто лекарство“ има физиологично проявление.
    През 1976 г. Норман Кузънс публикува автобиографичната си книга „Анатомия на болестта“ (от гледна точка на пациента), която буквално става бетселър. Въз основа на собствения си опит авторът е показал, че положителното емоционално състояние може да излекува дори сериозно заболяване.
    „Човекът, който разсмя смъртта”

    1. ВИОЛЕТА много сте права и статията е страхотна.еТО герб ВЕЧЕ 11 ГОДИНА ДЕН И НОЩ НИ ПРОЖЕКТИРАТ КОШМАРНИ ОТВРАТИТЕЛНИ турски сериали от които лъха омраза,ревност,агресия,страх през 5 мин се кълнат през 5 мин някой припада и влиза вув болница на системи през 3мин някой крещи ‘Кълна се ще те УБИЯ “ Бъди проклет Кендал ,ще те убия “ през 2 минути някоя кадъна РИДАЕ плаче и си скуби косите а друга с блеснал поглед кълне Ще те унищожа и тези УЖАСНИ НЕгативни послания всеки ден и нош по трите телевизи бтв ,нова и диема “ТРОВЕЙКИ“ енергоинформационото поле на ВСИЧКИ 7 МИЛИОНА БГграждани и селяни
      ТУРСКИТЕ сериали са вид енерго информационна ОТРОВА енергиен “ДЖИХАД“ с-у бг теле-зрители

      1. Ами ти защо ги гледаш? Свети Кузма Етолийски е рекъл : ще дойде време, когато дяволът ще се крие в сандък и рогата му ще стърчат над покрива. По-точно описание на телевизор срещали ли сте?

  5. Макар и тъжен, „разказа“ по-горе на един прекарал инфекцията пациент, показва няколко простички неща, които са основна причина за големия брой починали в българските болници: 1. Кислородотерапията трябва да се мониторира от компетентен лекар или предимно обучена сестра, както е в нормалните европейски държави. На един пациент или двама по една сестра 2. Липсата на антикоагуланти за рутинно приложение в българските болници е друга прична за развитие на „микроциркулационната“ буря в организма на починалите 3. България е единствената страна в Европа, където пандемия се финансира през Здравна каса и не се плаща на 100% изразходваните за лечение средства.4. Като добавим към това, че оборудвани болници като Лозенец, Военна Болница и част от Александровска имат най-малко К-19 пациенти и се затваря кръга на геноцида за радост на краварите и евреите!

  6. В тази статия, осеки параграф, изречение, дума, буква, даже от всяка пауза нейде из текста наднича Курана вируса.

    Докторът бая се е . . . залетел къде ризката с дългите ръкави.

  7. Тва летературно-медицинска психня ли е или е псхотеза с маьонеза , бе нашия?

    я кажи майньольо, на колко от „арестуваните“ пациенти ти лично зайде да им попееш как да дишат, кога и колко.

    Иначе ако не си , лично нямам съмнения че сис изголямонуждил в келотките и тъща ти Петър таке те подредила на пред женати Киро че ти одма си спретнал тва чудо на бойната психня.

    абе неможе ли с две три думи да попсуваш и да ти олекне

    явно ни от сливици, ни от апандисит ни след катастрофе от нищо не си опериран – завиждане с добро сърце по този повод – ама треа да си чалнал да разтягаш лакуня по колко молекули си вдишвал, издишвал а за одпръенутките – нищи не се казва. ко броил си молекулите кислородни? пълна психня.
    Класическата формула с един хикс и един игрек казва :
    Кило вдишани вуздушни молекули се равнява на издишаните плюз изпърдяните.

    три минус за тая толкова диликатна написна психня,

    1. Мисля, че смисълът на диалога, на комуникацията е другият, отсрещният с лекота да разбере мисълта ти, това, което би искл да му кажеш…освен, ако не е повод и би искал да оригиналничиш, за да почувстваш сам себе си оригинален.

  8. Алооо! Докторчето, кой ти каза на тебе, че имаш Ковид? Това е грип! Грип от който всяка година по това време боледуват хиляди – кой по леко, кой по тежко, а някой дори и умират! Аман от промити мозъци! Кажат им Ковид и точка, друго няма, това е истината! И всички като овце пригласят! Четете, четете и мислете критично!

    1. Светът е във война, Илияно!
      Да ти пратя ли ментов чай?
      Тази война е различна …

  9. Вчера съпругата ми получи обаждане, че медицинската сестра, която мери на децата температурата на входа е с ковид и трябва да отидат на обяд с детето за тест. Отидоха и му направиха PSR. Нищо, че от предния понеделник, той не се е засичал с нея. Важното е бройката. То дотук добре, ама днес сутринта директорката се обажда с инфо, че теста е отрицателен. Чудесно. Тази вечер, в 18 часа, от РЗИ ни изненадват с посещение и връчване на предписание за карантиниране на хлапето. Е добре, мисля си. Правят каквото могат хората. Поглеждам предписанието, връчено в 18 часа на 17.11.2020г. Познайте какво пише: Поставя се под карантина лицето …………… От 10.11.2020г. За срок от 10 дни. Вече си казох, Ибах мама му (въпреки, че мразя да ругая). Това е нереално. Карантинират те със задна дата от 8 дена, въпреки че 10 часа по – рано си с отрицателен тест, направен пак от тях. Карантинират те за 10 дена, от които са останали само 2. И госпожата от РЗИ на която пак съпругата ми отваря, изскача с искането да се оваря вратата с маска и ръкавици, все едно на гости съм я поканил и въпреки, че се разписва съпругата със собствена писалка. Ужас. До сега съм вярвал, че нашите тикви вместо да се грижат за заразени от вируса, за тяхното лечение и дистанциране, се грижат само за статистика и парите пи „пътека“. Сега съм убеден!!!!

    1. Дядо Дбри, принципно си прав!
      Но – вирусът го има! Сестра ми едва прескочи оградата!
      Истерията, малоумията и откровенното печалбарство около сполетялото ни нещастие – неописуеми са! А, помията и страха бълвани от телевизора – още повече разпалват огъня, убивайки имунната система на горките овчици … Наздраве!
      Утре пак ще се ходи на работа, защото „фондовете“ са само за избраните!

      1. Знам, че има вирус. За това ме е яд, че вместо да се грижат за заболелите и парите за тестове и лечение да вървят в посока хората с нужда, бюрокрацията се е развила в невиждани размери и парите отиват под бюрото!

    2. Докторът го е написал добре – СТРАХЪТ ни убива!
      А този страх ни се насажда със всички средства, най-вече с телевизията и Интернета!
      А, управляващите идиоти са щастливи … Чекмедженцата се пълнят!

  10. Силите ми свършиха. Остават ми още петдесет процента. Змията хапе най силно малко преди да умре.

  11. Айде,махайте ги тези търговски дружества при болниците и агонията и вируса да свършват. Човека не е парче свинско месо,че болницата да се води търговско дружество. Крайно време е да се прекрати с тази порнография.

    1. Права сте, но това е Вашето и нашето мнение, но на Тях май не им се маха!! Как мислите, при тестове от порядъка на 100 – 120 лееа/ ПРИ СЕБЕСТОЙНОСТ ПОД 10 лв./колко, примерно четиричленни семейства, биха могли да си го позволят? Дали и фирми не биха предпочели техните служители да са примерно в отпуск, а не в болнични от корона вирус,заради всички финансови последствия и усложнения? Т.е. не мислите ли, че за разлика от другите държави, които се стремят да ограничават вируса, тук В ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ се стремят да се възползват максимално от него и то финансово??

  12. Айде сега направете една телевизионна игра,не ПОСЛЕДНИЯ ПЕЧЕЛИ, а ЩЕ СПЕЧЕЛИ САМО ТОЗИ,КОЙТО НЯМА КВО ДА ГУБИ. Ще бъде по интересно и тогава може да ви гледам. А сега ми приличате на някаква секта.

  13. Токущо направих световно откритие. ДЪРЖАВАТА НЕ СЕ УПРАВЛЯВА ОТ БОЙКО,И ОТ РАДЕВ НЕ СЕ УПРАВЛЯВА, УПРАВЛЯВА СЕ ОТВЪН. ОКУПИРАНИ СМЕ ОТВСЯКЪДЕ. СТОЙТЕ СИ ВКЪЩИ,ЧЕ ЗА ПО СИГУРНО.

  14. Сега ще накарам виваком да ми върне таксата която си плащам за интернет и ще започне третата световна. Аз хляб не ям,за да си платя интернета а те няколко дена ме оставят без интернет. Тоз път ще си платят ЯКО.

  15. докторчето, айде малко да четеме за биологичните оръжия 1-во раздаване, и второто, честито, че не си хвърлил топа, на следващо Трето раздаване ще се вдигат копита по целиот гейропейски саюс+сошуа и канадистан, не мога да разбера, примерно като дофотр да ни светнеш. що да го финансирам нема ни един с копита горе на чьорният кантинент, или що спре у айзата?
    не зацепвам, да ми се обясни като на канадором, афрохамериканаец, обикновен германистанец?

    1. Обещавам си, че повече няма да Ви коментирам и апострофирам, но защото не ми се четат коментарии, които вместо да водят до някъде, вместо интересно пътуване, самоцелното желание да оригиналничете ми напомня за разбит път,но не ми се кара от дупка в трап, така че заобикалям,т.е. прескачам!

  16. Няма да ме прекършат,ставам по силна. Когато си мислиш,че силите ти са свършили на пълно,знай,че имаш сили още петдесет процента. Това го научих от Игри на Волята. Отделно го знам и от живота. Невероятно,но факт.

  17. Няма Ковид,има кражба на едни големи пари и етническо прочистване на едни големи територии. Тъй кът гледам,искат да направят Европа квартал на Америка.

    1. Драга ми Илиана! Това което аз виждам е, че искат да направят Америка, квартал на Обединените Нации ( ООН ).

  18. Никой не контролира какво се продава по гаражните магазинчета. Няма Ковид, има отрови по хранителните магазини.

    1. Тренда от тук нататък ще е КЪМ СЕЛО. Подобно на Рим през 3ти век сл. Христа. От 1,5 милиона жители, става 50 хил. за период от 50 год. Храната която ти си произведеш е чиста.

  19. Колко редки болести има?

    Има хиляди редките заболявания. Към днешна дата между 6000 и 7000 редки болести са били открити и нови болести редовно биват описани в медицинската литература.

    „Вирусът безспорно вече се е адаптирал към човека. Не са много големи разликите с грипните вируса при клиниката. Коронавирусите не са нови за човека, има около 20 вида, които могат да предизвикат заболявания“, обясни епидемиологът проф. Мира Кожухарова от Центъра по заразни и паразитни болести в студиото на „България сутрин“.

    По думите ѝ, колкото повече лабораторни изследвания има, толкова повече вируси се откриват.

    „Тези, които имат положителни резултати, са заразени от някого. Тези, които лежат с клинична диагноза с тежки форми на дихателни инфекции – тези хора трябва да бъдат изследвани“, смята проф. Кожухарова.

    Тя отбеляза, че е по-здравословно, който иска да спортува, да потича навън, а не да тренира във фитнес залите.

    „Трябва да си живеем същия живот, паниката не води до положителни резултати. Събирането на много хора на едно място носи рискове. В над 80% от случаите коронавирусната инфекция протича без симптоми. За болните хора трябва да се положат специални грижи“, добави Кожухарова в ефира на Bulgaria ON AIR.
    Тя обърна внимание на втората рискова група – здравните работници. На мнение е, че при тях трябва да се вземат противоепидемични мерки – във всички отделения, в които има дихателни заболявания.

    „Дихателните инфекции се характеризират с това, че бързо взимат инерция и после следва спад“, разясни проф. Кожухарова.

    Ако има спазване на хигиената, нещата биха били различни.

    „През лятото коронавирусите почти или съвсем ги няма, при грипните пандемии това не е валидно. Би било прекрасно да има специфичен антивирусен препарат срещу коронавируса“, каза още проф. Мира Кожухарова.

    Списък на заболявания https://bg.wikipedia.org/Списък на заболявания

    ИЗБЕРЕТЕ си НЯКОЯ за да… СЕ СТРАХУВАТЕ..

  20. поздравления докторе
    полезна и вдъхновяваща статия
    личната ми опитност преди години
    с холотропното дишане на гроф
    и йогийските техники за контролирано дишане
    потвърждава изводите ви
    премахване на пси-блокажи и страхове
    насочване повишаване и изчистване на енергиите
    във физическото и астралното тяло
    а от там и самоизлекуването като страничен ефект
    няма да навлизам в метафизични подробности
    за да не провокирам радикалните материалисти
    да приравнят към шаманизъм езотерика и религия
    споделената от вас емпирична и научна информация
    и така да я отрекат и отхвърлят с лека ръка

  21. Гаражните магазинчета във Варна продават мед със насекоми вътре.

  22. Петър Дънов: Когато не мислите и не говорите за болестта, тя си отива!

  23. Играта сега започва. Аз няма да си паля колата,аз ще отида на гости на Бойко. Ако той ме изпъди,няма да кажа къде ще отида после. Бойко,отивай за уиски. ИДВАМ.

    1. Притеснявам се да не Ви е изпъдил, пък вече е тъмно и вируси дебнат отвсякъде…:-)

  24. Коментарът на доктора преживял и победил вируса е много впечатляващ, актуален и даващ стимул на подобно заразени, както и на всички нас четейки го. Добре ще е , ако и други лекари преболедували опастния вирус споделят лечението и личната -психическа борба. Ще е от голяма полза за всички.

  25. А най-добре е вече да престанем да четем, гледаме и слушаме каквото и да било по тази тема! Това е най-сигурният начин да си запазим психиката, съжалявам, но чуждия опит е без особено значение.. Големият български психиатър Никола Шипковенски е казал: за своите болести не говори, за чуждите не слушай!

    1. Абсолютно вярно!
      И точно това правя.Не гледам никакви новини и в сайтовете чета всичко друго, но не и за ковиди.
      Изхвърлил съм от мислите си тая пандемия.

  26. Вирусът не е толкова страшен, заразих се преминах през всичките му фази единствено нямах температура. Страхът е много по опасен!!
    Минава заминава няма нищо страшно!!!

    1. Не може да бъде! Преди две седмици, титанът на мисълта- Ути Бъчваров, каза, че било задължително да се страхуваме. Бтв – „Втори план“ – Карбовски! Дааа, „страх лозе пази“!

  27. Погледнете в Унгария каква епидемична „болница“ е построена. Как после няма да има бъгове в матрицата от сорта на „Работата те прави свободен“. Нещата са много, много сериозни. https://thebulgariantimes.com/%d0%9d%d0%be%d0%b2%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%9a-19-%d0%b1%d0%be%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%86%d0%b0-%d0%a3%d0%bd%d0%b3%d0%b0%d1%80%d0%b8%d1%8f-2-%d1%80%d0%b5%d0%b4%d0%b0-%d1%82%d0%b5%d0%bb%d0%b5%d0%bd%d0%b0/

  28. Прилагам един абсолютно прост подход към тоя вирус.
    Казвам си – от шестима носители на вируса се разболява един.
    Аз съм сред останалите пет.

    1. Капути като тебе не се разболяват. Заразяват се и умират само нормални хора, за жалост…но повечето от тях не от ковида, а с ковид от други хронични болести, които боковото здравеопазване не е в състояние да излекува.

      1. Нямаше начин и тук да не се изходи една от отрепките на мунчо.
        Животинска омраза към борисов и липса и на една мозъчна клетка, за да разбере, че идиотът льотчик, който воюва с него, е същата гад.Дори по -голяма.

        1. Г-жо Томова, стана за майтап и на гаргите, търпейки постовете на един напълно откачен , какъвто е „льотчика да се маха“ /освен ако не е част от екипа ти/. Очевидно сама си решила да се доубиеш с този вид на сайта, но поне се опитай да спазваш някакво приличие и поне малко уважение към коментиращи, които вече десетилетие се изяваваха в този бивш любим за нас форум.
          Считам обаче, че призивите ни се изчерпаха и затова продължавай да дълбаеш под дъното, до което си стигнала…Успех, и бъди здрава във Варна, където не си мръдна з….ка да организираш поне един протест срещу властта на ДПС, ГЕРБ, ВМРО и НФСБ, убийците на България…Продължавай да твориш срещу всички партии, граждански организаци, протестери, личности и президента, които искат промяна у нас в името на спасението на хората и на страната ни без досега да си предложила някакъв разумен изход от националната катастрофа.
          Хайде, трий…дано се освободиш…

        2. Към „цесекар“: Не случайно Народът ни е казал: „Покрай Илия намразил и св. Илия“. Дали „Льотчика …“ е енергиен вампир или провокатор по душа или срещу заплащане, мен лично не ме интересува. Не си и заслужава, дразнеше ме в началото, докато си мислех, че е заблуден и се опитвах да му обяснявам , но видях и още колко хора най-добронамерено и човешки се опитваха да му обясняват, а той да се кефи да се келеши – о, подобен боклук просто не си заслужава!! Интересно, ако беше прочел поне нещо за МАККАРТИЗМА, дали би се усетил колко нещастна и жалка марионетка е всъщност, а и с напъните и клишетата си, според които дори и Чарли Чаплин, Дашиьл Хамет, Артър Милър, Пол Робсън, Бертолт Брехт и т.н. са били все комунисти. Но ако на него толкова му е акъла, интересно защо ли Томова го търпи, т.е. толерира?? Не разбира, че той ставайки противен, това отношение се прехвърля и към сайта й ли?? Още повече че доста пъти й го подсказват и дори казват в прав текст, а някой дори предлоложи, че би могъл да е нещо като неин говорител или че тя пише под това име. Много жалко, но сайтът е неин и ако й е без значение,че би могъл да е и със затихващи функции … лично аз позвавам вече доста хора, които не им се влиза в „афера“, дори и да настоявам -махват пренебрежително с ръка и дори заради мен тук не им се чете …

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *