МОРЕТО НЕ Е ЗА ДА СИ ТОПИТЕ И МЕРИТЕ ПИШКИТЕ В НЕГО, А Е СЪСТОЯНИЕ НА ДУХА!

Не е хубаво вероятно да говоря така, но ще бъда директна: А, бре, селянии, престанете, като дойдете на море във Варна, да си въобразявате, че морето е до колене! Изподавихте се поради високомерната си сухопътна природа, че и от море разбирате! Седнете си на задниците на плажа и първо УСЕТЕТЕ МОРЕТО преди да далдисвате в него с целите килограми на самонадеяността си! Морето не е за да си топите и мерите пишките в него, а е състояние на духа!
И днес във Варна не сварваха да спасяват давещи се. Винаги съм се изумявала как „върховното“ удоволствие на пустинаците е да дойдат „на море“ и да лежат ката замаяни с часове по плажовете, междувременно цапаркайки в морето, със самочувствието на световни шампиони по плуване.
Във Варна знаем, че най-перфектно се давят най-блестящите плувци.
Морето е докосване до безкрайността. Морето е дъх и ПОЗНАНИЕ, което не се усвоява с налудничаво цамбуркане в полуслънчасало състояние.
Морето е начин на живот, отвъд битовата ви сухоежбина, казано метафорично.
Да си на море не означава да си потопен до темето във водата. А да си на едно дихание от него – тогава ще те припознае с изгрева, залеза и божествената си ласка.
Другото е удавяне. В собственото си его.

Веселина Томова