МОРАЛНАТА ПУСТОТА ДОНАСЯ УРОДИ СЪС СЕБЕ СИ. И, РАЗБИРА СЕ, РЕДОВИЯТ ПОЛИЦАЙ, Е НАЙ-ВИНОВНИЯТ. С НЕГО ВИНАГИ СЕ МИЕ УГОДНИКЪТ НАГАЖДАЧ

София е Париж…

„Европейското чудо“ е вече и наше достояние.

Все повече нека се чувстваме европейци, с достоен европейски израз.

Хвала!

И сега следват пъстрите политически коментари, нападките, многопластовото недоволство, от което никога нищо не е произлизало.

Единствено разруха на нравите, а с тях – морално и физическо обезличаване.

Някой ще попита: – Защо пък и физическо?

Защото моралната пустота донася уроди със себе си.

Затова, уважаеми…

Лесно е да стоиш удобно в креслото си, още по-добре да си пушиш пурата на дивана с марково питие в ръка и да громиш с жалък авторитет: – полицаите са виновни за насилието, ултрасите си получили заслуженото, този е прекалил, онзи е бил некадърник, а пък вътрешният министър бил на кино, както споделя премиерът ни.

Никой не е вечен.

Само съвременният ни фолклор не спира да гледа с неспирното си чувство за хумор на всичко:

“ Най-трудно се сваляло:

– умна жена;

– долна част на корем;

– дете от пързалка;

– грим, когато ти се спи

и…

Боби Михайлов.“

И какво, когато Боби Михайлов си подаде оставката?

Дали нещо ще се промени, когато светът както казва Смирненски „се е обърнал в пустиня! Море от злоба и разврат…“

Дали това ще спре нарастващата уродливост на съвремието ни?

След като днес един симфоничен оркестър струва по-малко от един футболист, какво наследство очакваме да оставим на децата си? – с болка отправя питане към цялата световна общественост Рикардо Мути.

Културата не съществува, за да носи печалба, а да възпитава.

Ако това не се промени, в бъдещите поколения ще преобладават повърхностни и много опасни хора, споделя той.

Като се замисля за думите му, се сещам за един постоянен експерт на контраразузнавателната мисъл, който в едно ТВ- предаване наскоро обяснява кое е необходимо да стои на вниманието на ДАНС и кое не.

За първи път, в нагодената му реч по време на подобни изяви, се прокрадваше нещо по-нормално и наистина издържано по въпросите на правоохраняването.

И тогава той обърна внимание, че специалната ни служба не трябва да се занимава с футболното хулиганство.

За това си има полицейски структури.

Така е, но само за служители със съдрано, шаблонно мислене.

За огромно съжаление подобна ограничена мисъл носи в себе си духовна болезненост, а с нея и професионална слабост, която ничий интерес, финансова, олигархична и кариерна подръжка не могат да обезпечат.

И тази слабост безкомпромисно се отразява на онова, което е постоянна мантра в устата на продажни безумци – националната ни сигурност.

Криминалната ни общност, до най-низкия негодяй в нея, както и ултрасите, винаги са представлявали оперативен интерес и стоят на вниманието, както на западните така и на руските специални служби – трън в очите на евроатлантическото ни поприще.

Рекнатите „експерти“, при подобно съждение, реагират директно – Абсурд! Това е пълна глупост!

Светът не е стерилен и много често онова, което се определя за футболно или друг тип хулиганство може да носи със себе си и друга, скрита украса.

Не е тук мястото, където е необходимо да се разсъждава по-дълбоко за всичко това, за различнатата социална принадлежност и възможности на тези общности, за съществуваща скрита подкрепа и угодност на определени политически интереси, особено в скрито нагнетявани и режисирани ситуации.

На същия този експерт, както и на други такива им е добре известно, че в едно от направленията на НСС – МВР имаше сектор, в който подобни общности се обезпечаваха добре, с рационални и ефективни оперативен способи.

Няма нищо лошо в това и полицията, и службата ни за борба с организираната престъпност, а още повече и контрараразузнаването ни да имат иновативно, по-широкоспектърно и разбира се професионално отношение в тази сфера.

Разбира се, футболното хулиганство определено е предмет на полицейските структури, но има и нещо друго, което може да донесе много болка и разочарование, ако службата ни за сигурност не е на мястото си.

Сега когато вече всичко е факт, когато огънят е свършил своето, идва тежестта на експертизата с „пурата и питието“.

И тя, както е прието, ще обсъди престижно кой е крив и кой прав.

И разбира се, редовият полицай, в подобни случаи, е най-виновният.

Той може да носи.

Ще понесе и това.

С него винаги се мие угодникът нагаждач.

Сещам се за едни брилянтни слова на Достоевски:

„Понякога се говори за “зверската” жестокост на човека, но това е страшно несправедливо и обидно за зверовете.

Животното никога не може да бъде толкова жестоко като човека.

Толкова артистично и художествено жестоко.“

След низостта на случилото се, европейската ни извратеност за пореден път ще се лекува от „артисти“ и „художници“, които ще проповядват своята представа за добро и за жестокост.

Повелята на Евангелието никому днес не е нужна.

Интересът и парите винаги са били, и ще бъдат над всичко, в този свят, обричащ се да се дави в безумие и в мрачината на собствената си низост.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС