Можем да излекуваме страданието на Бойко Борисов само с едно лекарство: да гласуваме на 12-и!
Гледам как Бойко излиза от прокуратурата – притеснен, ядосан, сърдит, намусен. Ако имаше коса, щеше да е полепнала върху мокрото му чело.Сравнявам го с това как изглеждаше точно преди четири години – спокоен, непукист. Признаваше си, при това без да го карат, че за него умни могат да са само грозните жени (!), че не се е грижил изобщо за децата си (!!), че гледа така да нареди нещата си, че само на него да му е добре (!!!).
Няма как да не отбележим, че днешното му поведение противоречи на тогавашните му думи, че не е способен да изпитва страдание.
О, да, способен е – и му личи, че страда.
Страда от това, че са го повикали. Него!? На разпит!! В прокуратурата!!!
В същата тази прокуратура, чийто шеф му казваше „Шефе“ (а някой запитал ли се е как ли му казва Цацаров, когато са насаме?).
Та, гледам го и си мисля, че животът на Бойко е като Майкрософт Windows – никога не знае какво ще му се случи, но винаги може да е нещо кофти и неочаквано. Не му желая да се запознае от близо с BSOD (синия екран на смъртта), но пък той сам си призна, че ако излезе от политиката, ще го убият. Пак ли на никой не му направи впечатление тогава, че Бойко е единственият български политик, единственият (!), който си мисли, че ако излезе от политиката, ще го убият? Нито Доган, нито Костов, нито Жан Виденов – никой не си го е помислял, нито пък казвал в ефира. А Бойко го каза. Защо? Какво стои зад това признание? Сила? Страх? Неувереност?
Бойко днес се опита да омаловажи разпита в прокуратурата, наричайки го презрително „разговор“.
Може и да е прав – ние не сме присъствали, нали? Може би прокурорите са се държали страхливо и деликатно са му предлагали кафе и бонбони. Може дори да са разтърквали ушите му – така, както той го е правил с Тодор Живков.
Няма как да го разберем.
Всъщност – не, има! Ще си проличи от това какви ще са следващите действия на прокуратурата. Вярно е, че и там са хора и нищо човешко не им е чуждо, но е вярно и това, че те – повече от всеки друг – знаят, че престъпленията подлежат на наказание.
Дали ще има наказание за нашите разбойници – не знам. Дали Цветанов ще понесе отговорността за това, че нарече невинните – престъпници, също не знам.
Но знам, че всички ние можем да ги накажем още на 12-и май, когато гласуваме за всеки друг, освен за № 15.
Ако имате три минути и още не сте гледали клипа от 5-и юли 2009 г., погледайте го. Споделете го. Ако сте решили да гласувате за него, помислете пак – може би в неговите собствени думи ще намерите достатъчно аргументи, за да се разколебаете. Не ви карам да ходите и да гласувате за някоя конкретна партия (макар че има само няколко, които са нормални), но поне не гласувайте за ненормалните.
Бойко Борисов разкрива истинската си същност пред бТВ
www.youtube.com
Хубавите жени са глупави, аз съм егоист и др. бисери от Бойко