МОГИЛИ (и нищо) НО(во)

Ани,
Не, че не съм пратил есемеси. Пратих! Не, че не съм съ-причастен. И съ- причастен съм! Не, че това театро не сме го гледали. Гледали сме го! Не, че не сме наивни глупаци. Наивни глупаци сме! И всички ни се радват. От Перловската река до Оксфорд, м…а му! Защото го заслужаваме…и защото ние си заслужаваме всичко!
Ние си заслужаваме бившите си либийски медицински сестри. За две от които се оказа, че сега начеват да учат за такива, aко че седем години ги защитавахме като Александър-Матросовци от непробиваемия огън на либийските картечари! Та се намери една вече бивша Саркози, която изгила две шпарци пред Муамар и той омекна като…да не казвам, че ме е срам от мене си. Ако аз бях медицинска сестра, щеше да ми е поне неудобно след тях, не че съм такава, слава Богу не съм.
Ние си заслужаваме Масларова! Едно народонаселение, което не може да направи разлика между социално и социалистическо, си заслужава социалистическия министър на социалното министерство. И това е най-безличното, макар и най-мазното, което си заслужаваме. Чака ни много по-заслужаващо!
Ние си заслужаваме Доган. Нищо лошо не мога да кажа за човека. Освен, че не е човек. Доган е машина за унищожение на общочовешки ценности, не само български и съвсем не български, със съпътстващо го придобиване на лични такива. Доган унищожава и е на път да унищожи доверието на етносите един към друг в скапаната ни държавица. А е скапана скапаната ни държавица, защото скапани хора като Доган определят нейния дневен ред. А е скапан човек Доган, не защото е турчин, изобщо не защото е турчин, а защото е ченге. Словосъчетанието “българско ченге” е несъстоятелно, и ние никога няма да го употребим. Защото ченгета в България са много и разнообразни, но българско между тях няма. Ние не знаем чие ченге е Доган. И не искаме да знаем.
Ние си заслужаваме Симеон. Заслужаваме го така, както всеки наивен и непредпазлив човек заслужава да се разболее от дребна шарка, коклюш, туберкулоза, азиатски грип, трипер, СПИН и други неконвенционални венерически заболявания и неминуемите им чисто психопатогенни последствия. Не твърдя, че Симеон е преобладал въпросните препятствия, но чисто психопатогенните последици от тях ще трябва да преобладаем ние поради националната си наивност и сбъркания си според него национален чип.
Та ние си заслужаваме Гоце! Мене ако питате, ние Гоце си го заслужаваме отвсякъде, отвинаги и отвсякък! Една нация, която не можа да навре едно най-невзрачно гоце на историята там, където му е мястото, заслужава същото това гоце да завре и захвърли същата нещастна нация на гоцетата там, където не й е мястото. Смирено моля за извинение поради словесните неудобности, на които ви подлагам. Но при гоцетата удобности няма! Ние това не го желаем на никого, на нацията най-малко! Обаче, ако нацията сама си го желае, тук пак ми идват едни неподходящи думи, като “да си таковам и нацията”, обаче кой съм аз, та да се дръвча на цяла нация, поради което това предишното изречение направо го забравям и спирам да се дръвча, преди изобщо да съм започнал и смирено продължавам:
Ние си заслужаваме Сергейчо. Казвам го, въпреки дълбокото ми убеждение, че на света не съществуват други: човек, общност, малцинство, националност, нация и каквото там друго ви дойде на ум, които заслужават Сергейчо. Защото единствените, които го заслужаваме, сме ние! Ние сме единствената нация, ако все още сме нация, която се идентифицира единствено чрез своето безличие. Чрез липсата на авторитет. Чрез липсата на смисъл. Чрез липсата на национални ценности. Чрез липсата на перспектива. Чрез липсата на достойнство. Чрез липсата на вяра. Чрез липсата на разум и почтенност. Чрез липсата на физиономия и надежда.
Защото единствената физиономия на една нация е истината за нейната история и идеята за нейното бъдеще! Нашата нация има стройна и чудесно измислена история и прекрасна идея за миналото и бъдещето на бившите комунисти…и нищо за себе си!
Нищо за себе си!!!
Затова ние си заслужаваме всичко. Заслужаваме си дори Великолепната шесторка. И Ани Салич. Готина е! Просълзява ни! Пращаме есемеси. Спасяваме децата в Могилино…
Ани, цялата ни държава е едно Могилино. Домът в Могилино и децата в него не са уникална и удобна дестинация за измиване на нечисти съвести. Такива домове са десетки. А знаеш ли какво представляват старческите домове? Извини ме, че те лашкам в неприятна и доста по-миризлива посока, но истината е нещо, което би трябвало да интересува медииите по дефиниция. А за домовете за хора с психиатрични проблеми знаеш ли нещо? А за затворите? А за клиниките за зависими от дрога и алкохол? А за най-обикновените болници, в които влизат поради належаща необходимост съвестните и прилежни данъкоплатци с надлежна здравна осигуровка?
Ето затова всички ние си заслужаваме да живеем в Могилино! Защото сме слепи, неми и глухи! Защото не виждаме безнадеждността, която се носи около нас. Защото не чуваме гласовете на достойните. Защото сме объркани поради страхливост или незнание. Защото си позволяваме да спасяваме Могилино, но не се заемаме да спасим Държавицата от тези, за които Могилино е коминтернационална кауза и щастливото бъдеще за омразния им народ…
Иначе пращаме есемеси. Но някакси не се чувстваме комфортно. Затова те обезпокоих с моите мисли. Бъди здрава и продължавай да благодариш на България! За всичко! Дори за Могилино. Най-вече за Могилино! Така се извисяваме, така се изчистваме, така се облагородяваме покрай него, че започваме да се гордеем със себе си просълзени, пречистени и удивени от собствената си безкрайна доброта и съ-причастност!
Обаче извън Могилино-МОГИЛИ (и нищо) НОВО…Както се казва в такива случаи – какво да направиш? Родина! Не може всичко да е част от шоуто…

Белчо ДОНЧЕВ