МНОЗИНСТВОТО НА ЖУРНАЛИСТИТЕ

На 5 юни BIT привлече още една водеща от програмата на ТВ7. След Люба Кулезич, програмният директор (от април) Сашо Диков покани Венета Райкова да прави „Горещи срещи“. BIT е обещанието за журналистика, което не беше спазено. Там обаче имаше телевизионна журналистика и точно затова сега е добра платформа за пране, но не на биографии, а направо на историческия разказ. Първото предаване на Венета Райкова е с Жени Калканджиева и Павел Найденов. Найденов е представен така: знакова фигура и преди, и след така наречената демокрация. Защо да е „така наречена“, не стана ясно. Вместо това, Венета Райкова пита бащата на Илия Павлов: Има ли кой да се грижи за теб? Има ли дама до теб в момента. И в надпис виждаме: Ново начало. Нова любов?. Павел Найденов разказва, че преди 20 години мислел да кара сам, но някой трябвало да пере, да поддържа къщата; и съобщава, че над 20 години вече има втори брак. И после разказът си стига сам до „Газпром“, Андрей Луканов и оная история за сина му Илия Павлов как казал на Луканов, че вече той кара влака. На кого я разказва Павел Найденов? Може би на „Газпром“. И покрай „новата“ любов, Венета Райкова пита за времето на „Мултигруп“ – милионери ли бяхте, милиардери ли тогава?. А Павел Найденов обяснява, че е бил популярна личност, било времето на кредитите, а той получавал кредити. Предаването върви към края си, Райкова припира госта си, но той я надвиква с лозунга, че засега няма по-добър човек в политиката от Борисов и завършва с думите: Бойко е бодигард на държавата! Да се чуе! Чу се.

Дотук с журналистиката от BIT. Добре, че ги притискаше времето.

Дали след години и „времето на Корпоративна търговска банка“ ще бъде наричано „времето на кредитите“?И Люба Кулезич, и Венета Райкова бяха водещи в ТВ7 в такова време и в такава телевизия – на даване на кредити. Важно е как тв водещи и журналисти назовават времената, а още по-важно би било, ако намерят смелост да назоват себе си в тях.

Похвалите за бодигарда на държавата продължиха и след това. В неделя, 11 юни, внезапно изпълнителният директор на „Нова Броудкастинг Груп“ Дидие Щосел реши да сложи точка на питанията дали „Нова тв“ се продава и кой ще я купи. В интервю за Паола Хюсеин от „24 часа“ той отрече слуха, че „Нова тв“ се продава. Даже обясни, че Дарина Сарелска и новинарите му са най-добрите. А интервюто внезапно завърши с думите: За първи път положението в страната се подобрява, както впрочем има стабилизация и в международен план. Гледах срещата на Макрон и Бойко Борисов в Елисейския дворец. Направи ми добро впечатление уважението, с което нашият премиер беше посрещнат.

И добавя: Нямам търпение да дойде януари 2018-а, когато България ще поеме за първи път председателството на Съвета на Европейския съюз. Ще рече човек, че говори с гордост за придобити права за излъчване на най-гледаното първенство по футбол, а не за държавно събитие. Защо ли един директор на частна медия ще се вълнува толкова силно от него, дали се надява на някаква печалба за телевизията, която не се продава?

До скоро журналистът Васил Иванов беше разследващ репортер в „Нова тв“. Сега телевизия BIT в предаването „Просто Диков“ излъчи интервю с качеството на „домашно видео“, в което бившият журналист от „Нова тв“ показа две картончета – едното от регистрацията си в Бюрото по труда, другото – награда от рекламна компания. Ама всъщност това не било обикновена награда, в „Просто Диков“ съобщиха, че тя му е връчена за цялостен принос в журналистиката.

Имаше две смущаващи реплики, изречени от бившия журналист, и един смущаващ факт във видеото по BIT. Ето как Иванов описа участта си като безработен: Наредих се там заедно с останалите хора от малцинствата. После Иванов ни изясни колко добър журналист е и повтори думите си за реденето на опашка. Нямаше репортер, който да му зададе въпроса как журналистиката, добрата журналистика говори за хора, как пази достойнството им.

Втората смущаваща реплика беше свързана с тези, които са му дали награда. Той смята, че е оценен от „хора от гилдията“ и намира за парадоксално гилдията да го награждава, а той да е безработен. Ами ако вземе, че излезе прав? Ако наистина се окаже, че тъкмо хората, които са му връчили наградата, са „гилдия“. Виждаме в кадър Патриция Кирилова (от рекламната компания) да чете от папка, че наградата за цялостен принос на Васил Иванов ще бъде връчена от… парламентарния съветник по сигурността генерал Красимир Занев. Впрочем, Красимир Занев участва в подобна церемония на същата компания като „парламентарен съветник“ и преди години. Парламентите се сменят, съветниците – не. Винаги обаче е в ущърб на журналистиката, когато генерал връчва награда на журналист, особено пък ако журналистът твърди, че наградата му е връчена от „гилдията“. Колко по-възвишено би било Васил Иванов да беше отказал тази награда. Но я взе. Понеже е от мнозинството (на журналистите).

Ако журналистите не се обиждаха от „малцинствата“, с които се редят на опашка за безработни, а, докато са на работа, правеха разследвания за малцинството, което диктува какво да се чува в медиите, професията им със сигурност щеше да е по-защитена, а и те самите.

Жана Попова

В. Култура