« Върни се назад Публикувано на 22.09.2021 / 13:29

МНОГО ТЪМНА, МЪТНА И КЪРВАВА. АМЕРИКАНСКАТА АДМИНИСТРАЦИЯ ПРЕВЪРНА ХАРВАРДСКИТЕ ТРОЛОВЕ В КОПИЯ НА СОБСТВЕНИТЕ СИ ИНТЕРЕСИ. НЕ НА НАЦИОНАЛНИТЕ НИ ТАКИВА

Да помислим заедно.

Буквално до преди броени дни харвардските тролове бяха напълно неизвестни елементи от българската таблица на политическите елементи. Имената им влязоха в обръщение след любезната намеса на американския посланик Мустафа при реденето на служебния кабинет на Радев. Последва директно споменаване на името на усмихнатия канадец Кирчо, лично от президента Байдън – уникално явление за балканската, пък и световна политика. Лично „бащата на народите“ да те пробутва, хич не е лесна работа, макар и да е твърде тъмна засега. Много тъмна, мътна и кървава. Пък и каква ли не още.

С тези няколко стъпки американската администрация превърна отново харвардските си юпита в копия на собствените си интереси. Не на националните ни такива.

Убеден съм, че ако сега бяхме членове на съветския блок, нещата щяха да се подреждат по същия почин – отгоре надолу. Демократично. Затова, всички наши партийни лидери онемяха. Буквално онемяха пред Байдън и днес се чува само мляскането и облизването на харвардското тяло, интегрирано, за да бъде облизвано звучно. Такава е нашата политика, такива са ни и политиците и държавниците, както и вся остолноя сволоч. Дресирани са да бъдат такива – накъдето духа вятъра, натам и ние плуваме. Но много по-често лазим.

Явно, никой не иска да осъзнае какво ни се случва и допустим ли е начина по който ни се случва!? Мен ако питате, всеки чужд наемник гледа интересите на този, който го е наел. Но ако все пак мислите, че там някъде са и вашите интереси, никой не може да спре въображението ви. Ще убием още няколко ценни години, те пък от своя страна ще погубят много от нас – какво толкова! Ние отдавна живеем в безвремието на своя ад.

Моят лукс е поне да мога да го изрека на глас. Без автоцензора. Пък който все още може да чува, нека да се въоръжи много добре. Има защо. И да стъпва на здраво.

Оставете настрана как гледаме ние на нещата.  На страхът очите са големи.

Само си помислете как ни гледа днес света около нас, като ни вижда ясно, че сме чиста проба ограбена колония, но въпреки това празнуваме някаква независимост. На всичко отгоре въпросната свободна колония изживява недоизживяното чрез национален празник!? Представихте ли си вече как изглеждаме в очите на новите колониалисти? Хайде сега за завършване на цялата картина осъзнайте сами, как изглеждат на този фон рецитаторските слова за свободна колония на нашите политици и държавници.

Усмихвате ли се вече?

Усмихвайте си повече, защото болезнената истина се преживява само с усмивка зад която стои дързък план. Честит празник на дързостта!

И личната свобода.

Николай Марков

«