МНОГО СТРЕС Е ТУКА, ВАСИЛИС! МНОГО СТРЕС!
Знаете ли какво е “гръцка закуска”? Една кутия малборо и двойно фрапе.
Та, отивам аз вчера, както обикновено, да закусвам в местното кафене, щото имам една работа с един грък, и докато търпеливо убивам алвеолите си с надеждата, че все пак ще събудя някакво съжаление у събеседника си и той най-накрая ще ми съдейства да свърша една планираната още преди 6 месеца своя работа, когато той неочаквано ме информира:
– Много стрес е тука, Василис! Много стрес!
Оглеждам се наоколо, за да видя единствено, как в края на пустата улица една котка възпитава децата си на търпение, и му отговарям:
– Да, виждам, че е напрегнато, дет се вика, тук си е като на Уолстрийт и човек перманентно трябва да е нащрек да не получи някой изненадващ инсулт в следствие на рязкото покачване в цената на ценните книжа на селото на борсата в Ню Йорк, но все пак, мислиш ли, че ще намериш 15 минути за мен в тая твоя толкова претъпкана програма?
Той ме поглежда замислено, допушвайки 14-та си цигара, и вика:
– Разбира се, агориму, разбира се! Само без стрес!
Два часа и 3 кутии цигари по-късно, ние все още закусваме, когато гръцкият ми авер съобщава:
– Хммм…, много е хладно днес! Не става за рицина, ще трябва да пием ципоро. Ти обичаш ли ципоро, Василис?
– Е, как бе! Луд съм по ципорото! Аз с ципоро съм откърмен, ама не мислиш ли, че може да скокнем за 15 минути да свършим онази нашата работа…
– Офкоурс, офкоурс, май френд! Летс гоу ту ит сам фиш уит а литъл бит оф ципоро, енд афтър, уи уил финиш евритинг!
Местим се 20 метра в страни от кафето, за да седнем в местната кръчма. 3 часа по-късно, след като вече сме изяли една мъртва риба и сме изпили половин литър химическо оръжие – домашно производство, аверът ми въздъхва тежко и бавно отронва:
– Дай да идем да си починем малко, а после в 17 часа ще те чакам в кафето за да пием фрапе и да действаме!
Очаквано, вместо в 17 часа гърка пристига в 18, а вместо фрапе той поръчва и за двама ни по едно уиски, щото било много полезно за кръвообращението, разбираш ли. Към 20 часа пък съответно, той ме подканва и ние се преместваме в кръчмата за да видим, тея каравиди хванати днес, пресни ли са или тоя мошеник кръчмаря, пак ни взима за балъци!
В 23 часа вечерта, уморени от цял ден работа, съответно ние си лягаме. Всеки в своя къщата. Всеки със своя домашен любимец в кревата.
Но защо ви разказвам всичко това?
Защото, сега пак съм се запътил за работа към кафенето, но този път реших да напиша къде отивам, за да е ясно на близките ми, че ако случайно ме намерят един слънчев ден в клиниката за лечение на алкохолици в Солун, да знаят, че съм там от работа! И съм там от много стрес, разбира се! Все пак, аз пуша по един мастербокс малборо седмично, нормално е да кашлям…
Охххх…, не е лесно да живееш в стрес, приятели. Не се шегувам. Стресът приема различни форми на изразност. Някой път прилича дори и на мил, работлив грък.
Между другото, знаете ли, как гърците се борят с кризата и как решиха да спестяват, за да намалят разходи през зимата? Решиха, че ще е най-добре да почиват и в петък. Щото така нямало да харчат ток.
Васил Петев