Мишена ли е Христо Ковачки

“- Защо се движите с охрана?
– За съжаление толкова много хора бяха убити на улицата. Нормално е човек да се притеснява за себе си.
– Това означава ли, че сте получавал заплахи? Имате ли врагове?
– Не, аз не мисля, че имам врагове.”
Христо Ковачки в интервю за "Капитал", 2006 г.

Днес вече Ковачки знае със сигурност, че има врагове. Това, което не знае, е къде са те – в България или в Сърбия.
Самоковският бизнесмен е видимо притеснен след убийството на Борислав Георгиев. Шефът на "Атоменергоремонт" беше разстрелян преди седмица на стълбите на жилищния блок в столичния квартал "Люлин", където живее. Убийството му съвпадна с показния разстрел на писателя Георги Стоев. Двете покушения шокираха цяла България и накараха Брюксел да отправи поредните предупреждения, че страната губи битката с организираната престъпност.
"Това убийство е заплаха по отношение на мен и по отношение на цялата наша структура. Но откъде какво излиза, на мен ми е сложно в момента да кажа. Определено това е някакъв сигнал, който не е приятен", заявява в седмицата след погребението на своя служител Ковачки. По време на интервюто гласът му трепери, а в погледа личи страх.
Това е разбираемо. Според източници от енергийния бранш Ковачки е имал най-голямо доверие на двама души. Единият е неговият зет Николай Вангелов, който е женен за сестра му, а другият е бил покойният Борислав Георгиев. Веднага след убийството му се появи и версия, че шефът на "Атоменергоремонт" е станал

Жертва на енергийната мафия в България

"Групата, към която принадлежи въпросният господин, е изключително силно мразена от енергийната мафия, защото тя им отне територията, върху която те си перяха парите. Борислав Георгиев заема едно важно място, кръстопътно място в бизнеса на тази група. И неговото отстраняване цели тя да бъде обезвредена за определен период от време", заяви пред bTV консултантът Стефан Гамизов, чиято фирма участва в няколко големи проекта в енергетиката.
По думите му става дума за "добре структурирана организация, която успешно се ръководи от добре образовани хора". "Високо на пирамидата стои един човек, който дели бизнеса си с един бивш служител на комунистическите служби. Практически те осигуряват на хората и фирмите достъп до ресурси, които в пазарна среда биха били два-три пъти по-евтини", заяви още Гамизов. Той обаче не споменава имена. Няма данни и да е разпитван от разследващите органи за тези си предположения.
Действително ли Ковачки е засегнал интереси на някой по-голям в енергийния бизнес? Или става дума за неуредени сметки в Сърбия, където в последно време самоковският бизнесмен пренесе част от бизнеса си? Или пък смъртта на най-доверения му мениджър няма общо с бизнеса? Засега около убийството има само догадки, но не и конкретни следи. Разследването засега се води по основна версия, свързана с интересите на Ковачки.
"Няма логика, защо да го убиват. Просто е някакъв сигнал към нашите структури", разсъждава на глас бизнесменът. Той продължава да твърди, че не е получавал никакви заплахи – нито преди, нито след убийството. "Ако имаше някаква кореспонденция, щяхме да вземем съответните мерки. Щяхме първо да се срещнем с тези хора, да си говорим, да видим за какво става въпрос", казва Ковачки и добавя, че е сигурен в едно – че става въпрос за професионално убийство.
Борислав Георгиев е вторият шеф на "Атоменергоремонт", който умира при съмнителни обстоятелства. През август 2006 в катастрофа загина заместник изпълнителният директор на същата фирма Иво Александров. Той пътувал с "Фолксваген Пасат" към Козлодуй със семейството си, когато на разклона при с. Добролево в него се врязва челно със 160 км в час друг "Пасат", шофиран от наркоман. От зверския удар Александров загива на място, а съпругата му и дъщеря им са тежко ранени. Така

Злощастната фирма

загубва двамата си най-важни мениджъри за по-малко от две години.
"Атоменергоремонт" заема специфична ниша в българската енергетика. Фирмата е специализирана в най-тежките ремонти в ядрената енергетика. Тя има дългосрочен договор с АЕЦ "Козлодуй", както и договори за различни услуги с "Марица-изток", "Топлофикация – Сливен", ТЕЦ "Бобов дол".
Фирмата беше приватизирана след голям скандал през 2004 г. Купувач стана "Българска енергийна компания", контролирана от Ковачки. Австрийското списание "Формат" тогава свърза купувача с покойния наркобос Константин Димитров-Самоковеца. Смяташе се, че покупката е с пари от наркотрафик – версия, която така и не беше доказана. Самият Ковачки дълго след това отричаше да има нещо общо със Самоковеца освен факта, че двамата са съграждани и са се познавали.

Всъщност с покупката на "Атоменергоремонт" започна стремителният поход на Ковачки в енергийния сектор. За по-малко от три години самоковският бизнесмен спечели повече от дузина приватизационни сделки. Той е собственик на ТЕЦ "Марица 3" – Димитровград, "Брикел" и "Атоменергоремонт". Концесионер е на мините "Бобов дол" и "Ораново" и собственик на мини "Станянци", "Бели брег", "Открит въгледобив – Перник", "Черно море" и др. Негови са и топлофикациите в Бургас, Враца, Сливен, Плевен и др. Собственост на бизнесмена са и веригата "Магазини Европа", консервният завод "Сторко" – Плевен, малки дялове от Общинска банка и едноименният застраховател. Има и три ски проекта около Самоков. Работи и по голям проект за вилно селище край град Баня.
На въпросите на журналисти откъде взима пари за всичките тези покупки Ковачки обикновено отговаря – от банките. Негов кум е единият от собствениците на Първа инвестиционна банка Ивайло Мутафчиев. Публична тайна е, че именно тази банка финансира повечето от първите му сделки. След това Ковачки изкупи от фирми на Любомир Павлов миноритарен дял в Общинска банка, осигуряващ блокираща квота. Де факто в последните две години той управляваше еднолично банката, а тя щедро кредитираше неговите бизнес проекти.
Източници на "Капитал", близки до разследването, съобщиха, че най-общо

Има две версии – "българска" и "сръбска"

В последните месеци Ковачки упорито работеше по няколко нови приватизационни сделки. Той е смятан за почти сигурен купувач на ТЕЦ "Бобов дол", който зарежда въглища от мини, контролирани от самия него. Условията, при които ще бъде проведен бъдещият търг, бяха писани като за него. Само 5-6 европейски фирми покриваха изискванията за капитал, рейтинг и производство. На втория и третия критерий в България отговаряше единствено Ковачки. Търгът ще стартира от 100 млн. лева начална цена и стъпка на наддаване 500 хил. лева. До края на този месец ще бъдат ясни кандидатите, покрили поставените критерии.
Самоковският бизнесмен е и в надпреварата за концесия на пристанище Лом. Според неофициална информация неговата фирма "Брипорт" е предложила най-висока цена за втория по важност дунавски порт. Останалите кандидати са "Кремиковци трейд", зад която се твърди, че стои Васил Божков, и бившият собственик на металургичния комбинат Валентин Захариев. "Ние сме дали най-добрата оферта и логично беше нас да ни изберат. До този момент няма такова нещо. Това, че се забавят нещата, мен ме кара да си мисля, че се правят някакви подмолни сметки и договорки", заяви през седмицата Ковачки.
Бизнесменът не крие апетитите си и към приватизацията на "Топлофикация – София", на "Топлофикация – Перник", както и към покупката на мажоритарните пакети в Общинска банка и "Общинска застрахователна компания".
Източници от този бизнес обаче не смятат, че неговите фирми могат да мерят сили с големите играчи в енергетиката. Според тях с всички свои покупки на ТЕЦ-ове и рудници Ковачки си "купува история", за да може да кандидатства в бъдеще за строителство на мощности. Най-големият му проект в страната е за построяването на нова топлоцентрала в комплекса "Марица-изток". Мощността на бъдещата централа ще бъде 1 млн. мегавата. Към проекта, оценяван на няколко стотин милиона евро, проявяват интерес също италианската "Енел", американската AES, чешката CEZ, германските E.ON и RWE и австрийската EVN. Смяташе се, че Ковачки ще опита да привлече за партньор някой от големите западни инвеститори, но пред "Капитал" той заяви, че този вариант е отпаднал и възнамерява да участва сам. Това определено ще бъде най-големият му проект, ако фирмата му "Брикел" спечели състезанието. Самият той обаче не смята, че този проект може да е свързан с убийството на Борислав Георгиев. "У нас, ако почнат да убиват за изграждане на енергийни мощности, почвам да се плаша за държавата, в която живея", заяви той.

Сръбската връзка

В последните шест месеца убитият шеф на "Атоменергоремонт" е работил предимно по проектите на Ковачки в Сърбия, стана ясно тези дни. Групата е имала намерение да строи и там топлоелектрическа централа. Проектът се оценява на един-два милиарда евро. Тя трябва да е с мощност 650 мегавата и се очаква да бъде построена до пет години. Централата ще бъде изградена на 50 км от Белград, в района на град Ковин. Близкото находище на въглища също е собственост на Ковачки.
Предвижда се токът от новата ТЕЦ да е значително по-евтин, отколкото от газова мощност. Причината е, че природният газ се купува на много по-високи цени от въглищата, които се добиват по специален способ, като се копаят под дъното на Дунав. Въглищата в мина "Ковин" са по-калорични от тези в българските мини "Марица-изток". Те са и с най-ниското съдържание на сяра – само 2%. От лагера на Ковачки заявиха неотдавна, че възнамеряват да доставят въглища от Сърбия и за българските ТЕЦ-ове, като бъдат превозвани с баржи по Дунав.
Ковачки притежава още 15 компании в Сърбия, занимаващи се с различен бизнес. Най-голямата е производителят на гуми "Траял корпорация", която притежава пет завода. В тях освен автомобилни гуми се произвеждат костюми за защита при работа с опасни материали, филтри за вода и въздух. Има и фабрика за експлозиви, в която се произвеждат димки за сръбската полиция, ракети против градушки и индустриални взривове. Оборотът на корпорацията за миналата година е бил 40 млн. евро.
Ковачки не смята, че е настъпил фатално нечии интереси в Сърбия. "Ние сме купували в Сърбия декапитализирани предприятия, в лошо финансово състояние и най-често не сме имали кой знае колко голяма конкуренция. Освен това винаги сме участвали на търгове или конкурси, явно е било кой печели", заявява Ковачки. "Ако някой има интерес, да кажем, да купи от нас някое предприятие, по-логично е да дойде да предложи цена, за да може да го купи. Всяко нещо може да се договори. Ако се подхожда така, да се убиват хората, нашата позиция ще стане още по-твърда", добавя той.

Мишена ли е самият Ковачки?

Ковачки винаги е имал вид на човек, който се страхува за живота си. Самоковският бизнесмен се движи с черен брониран мерцедес "кубче". (Приживе с точно такъв джип се разхождаше и Самоковеца. Номерът му беше 9988, а този на Ковачки е 7766.)
Джипът на Ковачки винаги е следван от пилотка. По всяко време за безопасността му се грижат поне половин дузина гардове. След като се настани в Общинска банка, първата му работа беше да поръча нови бронирани стъкла за кабинета си, които да го пазят от изстрели със снайпер. Въпреки солидната охрана около банката въоръжени гардове има и на етажа, където работи. "Аз мисля, че лично моята охрана е била достатъчно добра и преди това. Може би малко по-мобилизирани сме станали, откакто стана това нещо", коментира засилените мерки Ковачки.
В края на интервюто той заявява, че убийството няма да го откаже от неговите бизнес проекти. "Ще продължаваме напред да се развиваме, ще вървим напред. Сигурно ще сме малко по-внимателни, но не вярвам да ни спре", заявява той. Минути по-късно при изключен касетофон добавя: "Всички знаят, че съм достатъчно луд, за да смятат, че мога да се откажа."

В. “Капитал”