Митницата – блатото на алигаторите на мафията
Преди няколко години правителството на Кобургготски даде българските митници на британската фирма “Краун Ейджънтс”. Една структура, която във всички уважаващи се страни е по същността и по предназначението си основен елемент на националната сигурност, бе дадена на “агентите на короната” . В резултат на това далаверите в митниците стигнаха още по-фрапиращи нива. Сега повече от всякога в митниците продължават да царят хаос, безхаберие, огромни и безогледни кражби, за които думата “корупция” е нежен евфемизъм. Само дето след серия скандални медийни разкрития темата позаглъхна – но не защото проблемът е решен, а защото за кое по-напред да се пише, кои злоупотреби и машинации да бъдат изнесени на показ с предимство, кой държавен рушветчия или политически покровител на мафията да бъде уличен първи?
И митниците, тази златна мина, в която съвместно работят организираната престъпност, чиновническата машина и политическата върхушка, продължават да крадат с особена охота. С пълна сила за този “сектор” важат думите на Джефри ван Орден, че България е корупционно блато, в което блажено се разхождат алигаторите на мафията.
Тук логично възникв.jpg)
а въпросът: какво прави сегашното правителство и колко от алигаторите, сега вече жълти и червени, какви количества финикийски знаци поглъщат от корупционни схеми в митниците?. През 2006 г., когато темата беше особено злободневна, зададох въпрос по реда на парламентарния контрол до премиера Станишев за действията на правителството по отношение на контрабандата и корупцията в митниците. Попитах го съвсем конкретно:
• Има ли лица в митниците, които въпреки съмненията или данните за корупция се намират под политически чадър?
• Кой има интерес доказано корумпирани служители на ръководни постове да бъдат недосегаеми?
• На кого са се отчитали постъпленията от контрабандата?
• Вярно ли е, че политическата протекция над определени контрабандни канали се предава “по приемственост” между министри и зам. министри след смяна на правителствата?
• Какви са намеренията на правителството за структурни и кадрови реформи в митническата администрация?
Г-н Станишев беше така любезен да ми отговори писмено на 10 страници плюс приложения, в които най-пространно ми обясни, че контрабанда и корупция в митниците действително има (!) Колкото до мерките на правителството, премиерът посочи, че за пет години са уволнени дисциплинарно 98 митнически служители, направени са предложения за уволнение на 21 служители и временно са отстранени 32 служители. Тази забележителна активност се подкрепя с други сериозни действия от рода на “подобрен е капацитетът”, “извършен е анализ на риска”, “създадени са възможности”, както и с намерения от типа на “повишаване на ефективността”, “засилване на функциите”, “оптимизиране на контрола”… да не продължавам. В отговор на конкретните ми въпроси – нито дума.
След като г-н Станишев не желае, ще отговоря аз. Надявам се да стане ясно, че, първо, премиерът още от началото на мандата си има навика да спестява същността на истината и, второ, че от добрите му намерения излизат обикновено лоши резултати..
За корумпираните, толерираните и наказаните
От 2002 г. до ден днешен директор на Агенция “Митници” е Асен Асенов. Всички разкрити през последните години канали за контрабанда на стоки и наркотици през Капитан Андреево, Капитан Петко войвода, Кулата, Калотина, Малко Търново, Варна, Пловдив, Перник, Аерогара-София, Илиянци, Кремиковци, Горубляне, ставаха и стават не просто по времето на неговото директорство. Уличените и съдените за престъпна дейност са лични негови назначения, които той толерира, защитава и укрива от представителите на медиите и правосъдието.
Директорът на българските митници неправомерно и деморализиращо протежира назначени от него за доказано корумпирани митнически чиновници. Типичен пример в това отношение е Маргарита Пецанова, срещу която се води наказателно дело в Софийски градски съд за тежки длъжностни престъпления. От преписката става ясно, че Пецанова е уволнена от Емил Димитров – Ревизоро на 1-ви декември 2001 г. Възстановена е на работа лично от Асен Асенов три дни след встъпването му в длъжност. В началото на юли 2005 г. е образувано следствено дело срещу нея за нанесени щети в размер на повече от 10 милиона лева. Разрешила е на фирма да изнесе от склад под митнически контрол и да продаде лекарства на стойност 50 милиона лева, без да са били платени мито и ДДС. По същият начин е допуснала внос и на строителни материали от Турция, алуминий и медни катоди, като е нанесла щети на бюджета в размер на 9 милиона лева. Обмитила е 162 цистерни след като стоката е била разтоварена и не е извършен физически контрол. Стоката в тях е обмитена като пропан-бутан а е било ясно, че вътре има бензин. Елементарните изчисления показват, че разликата в цените е над 50%. Докато Пецанова оглавява Митница-София, през административните структури на нейно подчинение преминават контрабандно и чрез митнически измами хиляди тонове бяла и черна техника за бита, месни продукти, компютърни компоненти, мобилни телефони, текстилни произведения.
Наред с Пецанова, персонифициран събирателен образ на безстопанственост и инкорпориране с подземния свят в София е и разстреляната на 10.10.2005 г. директорка на дирекция “Последващ контрол” в Агенция “Митници” Шинка Манова. И двете дължат шеметните кариери и безнаказаността си на Асен Асенов. Така или иначе, влиянието на директора на Агенция „Митници” не се оказва достатъчно, за да спасят едната от борческа екзекуция, а другата от съдебен процес. На Пецанова е определена мярка за неотклонение парична гаранция и въпреки императивната норма на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, срещу нея не са предприети никакви дисциплинарни мерки. Цитираната разпоредба постановява временно отстраняване от работа на държавен служител при всички случаи, когато срещу него се води наказателното производство, свързано с длъжностни престъпления. Асен Асенов стига още по-далеч, като отказва да изпълни специалното искане на Софийска градска прокуратура за временното отстраняване на Пецанова. И към ден днешен тя продължава противозаконно да се води и явява на работа, като е преназначена от своя покровител на длъжност старши експерт в Централното митническо управление – София.
Разбитият през миналата година контрабанден канал за мобилни телефони и компютърни компоненти е бил само една нишка от гигантския трафик на азиатското карго през Софийското летище, разработен след 2002 г. от началничката на Митница „Аерогара-София” Боряна Емилова. Тя е едно от първите кадрови решения на Асен Асенов, ориентирани към стимулиране на стоковата контрабанда. Арестуваните като основни организатори Георги Георгиев – Пурата, Радослав Живков 
– Джими и Ивайло Разложки – Тихия лично са събирали подкупите, които чрез Емилова са стигали до цитаделата на митническата власт. Ивайло Разложки е личен приятел на Асен Асенов и в Интернет беше поместен красноречив снимков материал за техни съвместни празненства в шикозни ресторанти.
Скоро след като застава начело на Агенция „Митници” през февруари 2002 г., Асен Асенов изпраща своя кумец Иван Кожухаров, известен с прякора Пингвина, за заместник-началник на Митница Калотина. Фактически последният я управлява еднолично чрез гарантиран от кума му монопол върху най-важните решения. За отбелязване е, че Иван Кожухаров е единственият в системата на Агенция „Митници”, който е назначен от Асен Асенов едновременно на две работни места – като началник на отдел „Внос и износ на стоки” към дирекция „Митнически режими и процедури” на Централното митническо управление – София, и същевременно като зам.-началник на Митница Калотина, наричана още „държава в държавата” заради срастването й с организираната престъпност и кланово-патриархалния шуро-баджанашки начин на управление.
От края на 2002 г. до средата на 2003 г. през митницата е осъществен контрабанден внос на стотици камиони с контрабандни китайски стоки. Организатор на канала е Николай Методиев – Пилето, чиито действия са покровителствани от Кожухаров. Агенция “Митници” призна за разкритата от медиите и полицията контрабанда през Калотина, и през 2005 г. уволни четирима от най-низшите изпълнители. Уволнените заявиха в ефира на гледани телевизионни предавания, че са действали под натиска на високопоставени началници и че са събирали пари за тях. Във връзка с тези обстоятелства Националната следствена служба привлече като обвиняем Пилето, който вече в съда отговаря за контрабандния внос на превозени от 178 тира стоки за периода 2002 – 2003 година през ГКПП – Кулата и ГКПП – Калотина на обща стойност над 3,5 милиона щатски долара. Престъплението е извършено в съучастие с митнически служители от двете ГКПП-та и водачи на товарни автомобили (ТИР). Контрабандният внос бе повод през есента на 2006 г. да бъде поставено под въпрос членството на България в Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU). Това обстоятелство хвърли голямо петно върху международния авторитет на Република България, но наказани и до ден днешен няма. Правителството най-вероятно вкупом е оглушало, а сигурно е и ослепяло, защото не вижда и към днешна дата не предприема мерки, за да пресече.
Криминалните механизми и схеми
Според източници, разполагащи с оперативна информация, през Калотина преминава основната контрабанда на цигари, наркотици, навлизащи през Кулата китайски стоки и главно навлизащо през Капитан Андреево турско карго. Въпреки че Калотина е гранична митница и би трябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там са обмитени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и Капитан Андреево. Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград…
Как е станало възможно това? Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. Според споразумение с Турция, стоките, които се внасят от там, са с нулеви ставки на митата и за целите на преференциалния внос следва да се прилага сертификат за произход, или ако стоката е на стойност до 6 000 евро – стандартен текст за произход върху търговската фактура. Малка част от фирмите-вносителки представят сертификат за произход, тъй като същият подлежи на регистрация от митническите учреждения в Турция. Турските власти не биха издали сертификат на недостоверно ниските цени, още повече, че фирмите-износителки по документи не съществуват. Турските фактури са попълвани на българска територия от митнически посредници, като всяка фактура не надвишава 6 000 евро и ползва преференции на базата на изписан върху тях текст.
Естествено, тук става въпрос за мащабна измамна схема. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издава заповед, която важи само за Капитан Андреево. Тя постановява, че за да се ползват преференции при обмитяването, фактурите трябва да бъдат заверени от турска страна, което е невъзможно, тъй като преобладаващата част от тях са фалшиви и писани в България. Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисква. Към тези митнически пунктове е дестинирана съществена част от турското карго, тоест стоките с най-висок корупционен потенциал. Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански той категорично заяви, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват. Читателите биха се запитали – какво последва от това? Нищо! В България мафията вече си има държава, както твърдят авторитетни западни анализатори.
И това не е трудно да се докаже, щом е ясно, че за продължителното действие на контрабандните канали е необходима стройна организация, подкрепяна и направлявана от най-високите йерархически нива в държавната администрация. Ярък пример в това отношение е, че когато през лятото на 2007 г. полицията разби действалия години наред контрабанден канал за мобилни телефони през Аерогара София, служителите от ГДБОП заявиха, че при акцията съзнателно не е търсено съдействието на Агенция „Митници”, защото в други случаи, когато това е ставало, операциите винаги се проваляли поради изтичане на информация.
За скандални случаи на злоупотреби от митничари се разбира по неофициален път, като Агенция „Митници” признава за тях постфактум и обещава да извърши проверки и накаже виновните едва след масирани запитвания на журналисти или просто след като полицията си е свършила работата. Най-пресният пример е миналогодишната ноемврийска акция на анти-мафиотите срещу контрабандата с турско карго през митническо бюро „Кремиковци”, за която от митниците мълчаха повече от два месеца. А това прословуто митническо бюро там е легендарно и чрез него е ставало източване на “Кремиковци”, за което ние с адв. Железчев информирахме Националната следствена служба.
Сага с продължение
За примерите, свързани с масирана контрабанда би могло да се напише роман, но аз ще се опитам да илюстрирам в следващите редове с конкретни факти от съдебно разследване, свързани с това как през годините вносната контрабанда и измамите в особено големи размери с азиатски стоки имат своето естествено и реципрочно продължение в незаконния износ на валута извън България. На 19.02.2008 г. в Аерогара-София бе проведена съвместна акция на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), МВР и Софийската градска прокуратура за задържане на китайски граждани, митничари и служители от Министерството на транспорта, опитали се да изнесат нелегално 350 000 евро от страната. Точно тази престъпна група е била следена в продължение на два месеца, като са били пропуснати няколко трансфера на пари през границта. Служителите на агенция “Митници” са осигурявали безпрепятственото преминаване на лицата, пренасящи чуждестранната валута с личния си багаж.
Цитираният вече Иван Кожухаров е отговорен за контрабандна схема с петгодишна давност за търговия с безбандеролни цигари през ГКПП Кулата, като криминалисти изчисляват щетите на около 30 милиона годишно. Контрабандният внос на цигари никога не е спирал, за което говорят и многобройните залавяния на количества в търговски размери при ак
ции на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и „Гранична полиция” в участъците при Калотина, Драгоман и Олтоманци.
Най-новото доказателство за безотказното действие на контрабандния завод, в какъвто е превърната Калотинската митница, дойде на 19.02.2008 г. с вестта за арестуването от сръбските гранични власти на двамата митничари, заловени при опит да пренесат със служебен автомобил на Агенция „Митници” 500 стека цигари, марка „Карелия". Според български полицейски източници задържаните в Пирот Стефан Стайков и Васил Котев са сред главните организатори на канал за нелегален внос на цигари у нас. Стековете се внасяли от Сърбия, а вече у нас около Калотина и Драгоман се продавали на роми, които пък ги пласирали в София и в страната. Според митничари, колегата им Васил Котев се е ползвал с личните протекции на Асен Асенов и Иван Кожухаров, за което говори и фактът, че до неотдавна контрабандистът е бил ръководител на митническото бюро на свободната зона в Драгоман. Без подобна височайша подкрепа е немислима регулярната употреба на служебен бус за пренасянето на контрабандни цигари през границата. Двамата български митничари-трафиканти са осъдени по бързата процедура и в момента вече излежават ефективната си присъда „лишаване от свобода” в затвора в Пирот. Многобройни са примерите за организиране, укривателство и помагачество на акцизна контрабанда от служители, които по закон и презумпция са призвани да й противодействат.
През януари 2006 г. МВР разби организирана престъпна група за контрабанда на цигари с участието на двама митнически служители от митнически пункт “Капитан Петко войвода” на митница Свиленград – Тодор Баджаков и Иван Герджиков. На 30.05.2007 г. Русенският окръжен съд призна митничарите за виновни и ги осъди условно на две години и половина лишаване от свобода. Единият от тях – Тодор Баджаков е назначен от директора на Агенция “Митници” Асен Асенов, цитирам, „да подпомага ръководството на митница Свиленград за създаване на по-добър контрол на транзитно преминаващите и влизащи в страната превозни средства, стоки и лица на митнически пункт Капитан Андреево”. Контрол по изпълнението на тази своя безпрецедентна заповед № 81/28.03.2002 г. Асен Асенов още по-безпрецедентно възложил на самия себе си! По информация на митнически служители от Свиленград, широко огласена от медиите, с тази Заповед №81/28.03.2002 г. на Стефан Таушанов и Тодор Баджаков е даден картбланш да контролират нерегламентираните плащания на сумите от контрабандата през митница Свиленград и да ги репатрират към София.
Митниците и групировките
Още като новоназначен директор, Асен Асенов разставя на възлови постове по всички нива от йерархията лица с нюх и склонност към комбинации и гешефти. Мнозина от тях са стар контингент на Икономическа полиция, НСБОП, НСС. Те са опосредствената му връзка с подземния свят за целите на подялбата на печалбата от контрабандата. Убеден съм, че специалните служби знаят как Асен Асенов е обслужвал сенчестите групировки още преди да оглави българските митници. Замесен е в две големи афери като длъжностно лице в качеството си на директор на дирекция „Митнически режими и процедури”. Това са захарната афера, свързана с „Бартекс”, и спиртната афера. При първата – промишлени количества захар изчезват край Бургас, защото били „отмити” от дъждовете. При втората пък спиртът уж се изпарил в атмосферата. А в действителност, в Обединени захарни заводи – Горна Оряховица са били внесени много по-големи количества спирт от официално декларираните, за които впоследствие е взето решение да бъдат оправдани с фири и „естествени” загуби. Подписът на Асенов стои и под двата административни акта. Министерството на финансите губи и двете дела в съда. Печели собственикът на „фирите” – „Мултигруп”. Със сигурност са спечелили и внедрените агенти на частната корпорация в държавната администрация.
Бих искал да припомня, че Асен Асенов е назначен за директор на Агенция „Митници” по лично настояване на тогавашния министър на финансите Милен Велчев след съгласуване с екс-премиера Кобургготски. Фалшифицирани са резултатите от конкурса, проведен няколко седмици по-рано пред комисия под председателството на ресорния зам.-министър Гати Ал Джибури, и излъчил за победител друг кандидат. Само. за трите месеца, докато временно изпълнява длъжността директор на Агенция „Митници” след уволнението на Емил Димитров – Ревизоро, Асен Асенов е успял да докаже на министър Велчев колко „полезен” може да му бъде и че напълно споделя неговите идеи за развитието на българските митници. Всъщност новата стара бизнес-концепция на Агенция „Митници” е приета и препотвърдена с пълно единодушие на прословутата яхта край Монако по време на партия бридж от най-важните персони, имащи отношение към движението на вносно-износните стокови потоци. Участници в заверата са Милен Велчев – министър на финансите, Пламен Петров – министър на транспорта, Мирослав Севлиевски – ковчежник на НДСВ и депутат по онова време, Спас Русев – бизнесмен и неофициален спонсор на Симеон Сакскобургготски, Петър Петров Амигоса – наркотрафикант и главорез, и, разбира се, Иван Тодоров Доктора – най-изтъкнатият контрабандист на цигари в историята на България.
Едва ли има друга държава в света, която така явно и несмущаемо да неглижира корупционните практики в митническата си администрация! Но проблемът дори не се заключава толкова в наличието на криминални интереси, които се материализират в бюджетни загуби за милиарди левове, а най-вече във факта, че митническата система на България е настроена да обслужва тези криминални интереси, включително в лицето на висшето й ръководство.
Оттам произтича и ниската разкриваемост на митнически и валутни нарушения. Така например, размерът на наложените от Агенция „Митници” глоби през 2007 г. е 10,9 милиона лева, като делът им в общата събираемост на митническите приходи клони към абсолютната нула – 0,2 %. Символичните постъпления от административно-наказателната дейност на мит¬ниците са индикатор за фактически отказ от основната функция на митническата институция – да противодейства на контрабандата и измамите.
Милиардите левове загуби от митниците и лъжите на техния директор отдавна са прераснали в опасност за правовия ред и националната сигурност за Република България. Фаворизацията и протекцията му над негови служители, замесени в корупция, клиентелизъм, безстопанственост и служебни злоупотреби, е доказателство за заинтересованост от двойните стандарти в митническата ни администрация, от които имат изгода и външни за нея лица и среди. Желаещи анонимност поради страх за живота си митнически служители разказват за стройна вертикална система на корупционни разплащания в Агенция „Митници”.
Разказват още за безнаказаност и недосегаемост, като посочват,.че самият Асен Асенов и негови приближени многократно са засичани да разказват, че държат на апетитна хранилка министри и десетки депутати от управляващото мнозинство. Директорът на Агенция „Митници” обича да парадира, че споделя ловните излети и частните партита на първите държавни мъже и на видните представители на едрия капитал.. Изтъквал е, че докато Сергей Станишев е премиер, постът му на митничар №1 е непоклатим.
Асенов се хвалеше ежемесечно с номиналното увеличение на митническите постъпления, без да обяснява, че то се дължи на повишените обеми на вноса, в това число – вноса на стоките с най-голям фискален принос, каквито са енергоносителите. Белег за агресивно нарастващия внос е лавинообразно разширяващия се с всяка изминала година дефицит на външнотърговското салдо – 5,3 милиарда лева за 2004 г., 7,9 милиарда лева за 2005 г., 10,3 милиарда лева за 2006 г. и 14,3 милиарда за 2007 г.
По-долу ясно се вижда как премиерът Станишев или е подведен от Асенов и компания, или по своя инициатива просто лъже.
Цитати от отговора на Сергей Станишев на питането на народния представител Яне Янев:
“Към 30 ноември 2005 г. приходите от мита и митнически такси са изпълнени на 139.8%.”
“За четвъртото тримесечие се на 2005 г. се очаква приходите от мита и митнически такси в републиканския бюджет да са с 26% повече в сравнение със същия период на 2004 г.”
Реален ръст на митническите приходи
1.Години, обект на анализ 2005 г. 2006 г.
2.Общо приходи от митниците през визираната година 5,393 млрд. лв. 7,007 млрд. лв.
3.Увеличение на приходите спрямо предходна година 1, 274 млрд. лв. 1,614 млрд. лв.
4.Номинално увеличение на приходите спрямо предходна година в % 30,9 % 29,9 %
5.Увеличение спрямо предходна година на обема на вноса в % 26,4 % 25,3 %
6.Ръст на приходите в % при отчетено увеличение на обема на вноса
(ред 4 минус ред 5) 4,5 % 4,6 %
7.Годишна инфлация в % 6,3 % 6,4 %
8.РЕАЛЕН ръст на приходите при отчетени инфлация и повишен внос в %
(ред 6 минус ред 7) – 1,8 % – 1,8 %
9.Характеристика на състоянието СПАД СПАД
Източници на данните:
– За обема на митническите приходите и техния номинален ръст в абсолютни цифри и проценти – Агенция „Митници”;
– За обема на вноса и неговия номинален ръст в абсолютни цифри и проценти, както и за нивата на годишната инфлация – Национален статистически институт
Яне Янев
В. “Новинар”
* Авторът е лидер на “Ред, законност и справедливост”, зам.-председател на ПГ на ОДС.
В публикацията са използвани данни от непубликувани доклади на Брюксел и Вашингтон и извадки от анализи н абългарски експерти.