МИРИС НА ЛИПСА. ЗАЩО БЕ, МОМЧЕТА, ЗАЩО УБИХТЕ БОХЕМАТА?

Липса… шибана дума…

Липсва ми бохемата… Артисти – дрън, дрън…

Тук таме се чуе нещо… напийте се като истински пичове.

Липсва ми „ЖИТАН“… Липсва ми клуба на театъра… нощните скитания… любови… изневери…

Спорове по нощите за театър… музика… Художници с дълги бради… и ние с още по- дългите мисли. Не бяхме скопци… нито светци. Красиви в порока…

И в провалите си бяхме ние… Жените ни бяха жени… тесни джинси… къси поли… И талантливи…и обичащи!… И шумните компании… и веселбите, и алкохола, и сълзите…

Всичко това раждаше… и изкуството беше привилегия на талантливите и щурите…

Защо убихте бохемата?… Защо станахте държавни служители… Всичко стана пари. Напийте се… в някой клуб… измислете си го…

Обичайте онова, което другите не го могат, щото е Изкуство… Нямаше сериали, имаше театър и кино… и водка, а бирата беше презряна… слушахме джаз… блусът беше нашия ритъм. ВИТИЗ беше недостижима мечта… Художествената академия „котило“ на остроумни и смели момчета и шантави момичета… Музикантите…те бяха по- така… Ама бяха и те в бохемата.

Защо бе, момчета… защо? Не убивайте артиста!

…Събудете се в чуждо легло… с непозната жена… Запалете цигара… Наздраве!… Снощи съм пил на вересия…

Мирис на ЛИПСА… Ебати артиста…

Любомир Гешев