Публикувано на 13.02.2020 / 22:36

МИНАВА ЛИ ТИ НЯКОГА ПРЕЗ УМ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е НЯКОЙ, КОЙТО НИКОГА НЕ ИДВА?

МИНАВА ЛИ ТИ НЯКОГА ПРЕЗ УМ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е НЯКОЙ, КОЙТО НИКОГА НЕ ИДВА?Не е самотно, даже никак, когато гълъбче потропва по стъклото.
Трохичката в дланта ми се проточва, конец раздиплен от жилетката на лятото.
По улеите под клепачите се спускат миговете, в които и без теб живях.
Дали ме виждаш някъде от там, където си се свил на топка?
Минава ли ти някога през ум, че любовта е някой, който никога не идва?
Не подозираш, че те чакам.
Не бъркам пътя, за да свърна по пътеката ти.
Децата в нас умряха, когато кипналата миризма на прегоряло мляко отлетя
и се роди на възрастта каймака.
Как хладнокръвно престанахме да се очакваме!
Закоравяло е самообладанието ни да сме ръждивите пирони на бита,
от който не потеглят тиквени каляски,
нито белите коне бозаят в долините на гърдите ми.
И принцовете са яхниени, както принцесите с подути устни осребряват свободата си.
Минава ли ти някога през ум, че любовта е някой, който пристига винаги, когато теб те няма?
Дали ме зърваш понякога, докато отхапваш ябълката,
докато врабче се втурне срещу стъклото на автомобила ти,
докато децата ти извикат „Мразя те!“, защото не си спрял на стрелбището,
докато от жена ти се носи мирис на пепел,
а пепелта от рози е погребана във джобчето на ризата ти,
вляво,
там, където сърцето е изстинало…
Защо от любовта не помним нищо.
Освен копнежа по други светове, които не ни искат.
Които са ни отредени едва когато ще започнем всичко отначало.
И може никога да не се познаем.
Дали понякога за миг се сепваш, че още не съм спряла за да те измисля?
Като монета търкулва се съдбата и шмугнала се под петата на любовта –
ези се пише, а тура се пада –
за онзи, който никога не идва.

Веселина Томова

Коментари 9 за
“МИНАВА ЛИ ТИ НЯКОГА ПРЕЗ УМ, ЧЕ ЛЮБОВТА Е НЯКОЙ, КОЙТО НИКОГА НЕ ИДВА?”

  1. Винаги когато вляза в АФЕРА, непременно търся нещо и от госпожа Томова! И никога не съм разочарован когато намеря! Благодаря!!!

  2. Благодаря Ви г-жо Томова, прекрасно описана действителност ….ще споделя нещо от 90-тте години на миналия век:
    ВРЕМЕНА
    Времена, времена! Времена велики, Боже
    за пост и власт залагат и –
    семейното си ложе!
    Времена братоубийствени за наследство и имот,
    за къшей хляб и печалба без труд и капка пот.

    Времена на безработица и просия.
    Времена на дългове и немотия.
    Времена на валутен борд и празна кесия.
    Времена на отчаяние и с въжето на шия.

    Времена, времена! Времена на реформи епични.
    Времена на, държавни падения -трагични,
    времена на човешки унижения -лични.
    Времена на “граждани” груби, бедни,
    уморени и безразлични.

    Времена на рекети и “приватизация”,
    времена на морална деградация.
    Времена на посевместна стагнация.
    Времена на “истинска” ДЕМОКРАЦИЯ?!

  3. Има дни, в които самотата е спасение от фалша и лъжата! Благодаря, за хубавия текст.

    1. Да… Колко вярно сте го казали! Самотата е спасение. Спасение от целия този загрубял и циничен свят, който не знае дори в каква посока се е забързал. За съжаление аз друго спасение не виждам.

  4. Земята ни превръща се във пясък
    водата ни втвърдява се във кал
    и въздухът ни губи своя блясък
    денят ни е безкраен карнавал.

    Животът ми се пръсна на парчета,
    но какво тук значи някаква си личност,
    когато има друга цел проклета –
    народът търси друга идентичност

    Децата ми поеха по света
    едва ли ще се върнат тук обратно.
    За мен остава истина една –
    България изчезва безвъзвратно.

    Спасение?! Това е крайно сложно
    пак е губещ националният залог
    и бъдещето – абсолютно невъзможно,
    а невъзможното го може само БОГ!

  5. Да, тъжно и красиво! Уви, и това понякога е живота! Но така пък израстваме, ставаме корави “ копелета“, напук на всичко и всички с тази закалка устояваме на живота.

Вашият отговор на Петър Игнатиев Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *