Мила ми вендето!
Разбира се, че президентът Първанов ще ходи в Москва! Как можах да се усъмня ( че дори и да заподозра някаква хладина в отношенията му с Путин поради грешното впечатление, че посещението му в Москва се бави).
Грешен съм аз. Но в топлата връзка на нашия държавен глава с Москва няма грешка. Явно всичко върви по план, много отдавна съгласуван, както ни увери в интервю за „Дарик” радио самият Първанов.
Извън сценария на тази отколешна подготовка беше само една „дреболия”: кризата с руския газ. Не че не можеше да бъде предвидена -можеше. Но само ако руските другари бяха така добри да не заблуждават българските с някакво си писмо от 18 декември за „възможни проблеми” и така да приспиват и без това дълбоко хъркащото чувство за национална сигурност на това управление по отношение на, както се оказа, най-голямата заплаха за държавата ни, поставена на колене с едно братско врътване на кранчето-нещо като братско врътване на звучен шамар зад врата на доверчив дребосък.
„Дреболията” с газовия шантаж, на който беше подложена страната ни, би могла да ни завари по-подготвени също така и ако държавата ни беше предвидила механизъм за предвиждане на такива „дреболии”. Нарича се разузнаване. В България гъмжи от хора, които няма нужда да бъдат допълнително обучавани на руски-това не е като да готвиш английско говорещи шопи, които да се превъплатят в американци. Но да е чувал някой такова нечувано нещо-руски раздел в българското разузнаване?
А разузнаването, да припомним, е на подчинение именно на президента Първанов. Същият, който обича да разсъждава на глас за ДАНС като за каруца, която била сложена пред коня ( раздразнен от факта, че юздите на тази каруца му се изплъзнаха и отидоха в ръцете на конкурентния кочияш Станишев). Но не казва и дума за това, че руският дипломат Чижов два пъти нарече България троянски кон на Русия в ЕС. Нито пък проявява някаква чувствителност към факта, че един през друг руски говорители съветват София как да си търси правата и от кого именно във връзка с това, че именно руската компания „Газпром” наруши договора си с България.
Давайки си сметка за това колко абсурдно е да продължава да мълчи ласкаво за руската роля в газовата криза Първанов промълви нещо като критика, заявявайки в радиоинтервюто, че тя е хвърлила сянка в отношенията ни. Можем да бъдем сигурни обаче, че когато посещението му се осъществи и от облаците при него слезе Путин, сянката ще бъде разпръсната тутакси.
И накрая-най-интересното от поредното откровение на нашия държавен глава. Нали ни е историк, реши да скочи в патетиката на 19-ти век ( където май си живее със своята представа за добро и лошо в политиката и обществените отношения), взимайки пример от …Христо Ботев. Запитан чисто човешки за най-голямата му любов, вместо да слезе от облаците ( където също така пребивава, но по доста по-трагикомичен начин от самодържеца Путин), нашият главнокомандващ се изпъчва и заявява, че също като Ботев, обича най-много отечеството, след което-жена си.
Ако обича Отечеството си точно толкова, колкото ( не) обича съпругата си (според обилни твърдения за негови любовни афери на вестник „Уйкенд”, останали без отговор от негова страна, но предизвикали взрив от нетипични преди това демонстрации на семейно единство на „първата двойка”), жално ни отечество…
Но дори и да вземем за чиста монета тази патетика, тя кънти на кухо. Защото през 21-ви век президентите в свободните страни са свободни да не лицемерничат за пред публиката и биха могли като нормални хора да посочат любовта към близките си като най-важното нещо в живота за тях. Никой не би ги осъдил-напротив, това би било най-естественото нещо в нашия свят-нарича се постмодерно общество ( там, където го има).
Първанов обаче се опитва да ни впечатли с патриотизъм и залага на лозунгите, без да се притеснява, че да се сравнява с Ботев и неговото „мила ми Венето” е фарс като за пред хора, които не са виждали друго театро, освен „Многострадална Геновева”.
Фалшът не прощава никому, неговата вендета ще застигне и нашия провинциален актьор, попаднал на върха на държавата.
Иво Инджев