МИГ. ОТВЪД ЧЕРТАТА. ЖИВИТЕ ПОКОЙНИЦИ И ПОКОЙНИТЕ ЖИВИ
Не е за всеки този текст.
Който го дорасне – благословен, който не – много още стъпала нагоре има да драпа.
Когато човечността е излетяла от душата като дим от комин, няма как да накараш зорлем някой да разбере коя е ЧЕРТАТА.
Някои и казват „граница между живота и смъртта“, други мислят, че чертата е всъщност онова, което драсваш като живот Тук. Но Черта няма. Натрапили са ни я, наблъскали са я в главите ни, защото някой е казал, че има Време, че има Минало, Бъдеще и Настояще, а всъщност има само СЕГА.
МИГ.
Както сме в Живота, така и едновременно сме в Смъртта.
Сливане.
В събота вечерта имаше празник. Джани имаше юбилей. Пръски радост, песни, танци, смях, искри, благодарност, благословии. Животът тържествуваше. И в него всички ние, усмихнати си мислехме, че сме вечни. Не, че не сме вечни, ама си го мислехме само за Тук.
Внезапно някой ме бутна отзад по рамото. Данчо Цонев. Станах от масата и в цветната шумотевица видях зад гърба ми прави – той и Камен Костадинов. Данчо Цонев бе довел Камен Костадинов, искал да се запознае с мен. Чух добри думи, как четял АФЕРА и се информирал от АФЕРА… Разменихме весели слова.
А Смъртта е била невидимият очевидец на срещата ни. Нито един от нас нито я видя, нито я провидя.
На следваваща сутрин, в неделя, чух, че е починал внезапно. Преди това се е чул с Данчо Цонев, пил кафе и… прескочил сам Чертата.
Не познавах Камен Костадинов. Но трети ден някак дълбоко съм докосната от тази смърт.
Четях мерзки коментари под публикацията за кончината на Камен Костадинов. Преди това и под публикацията за юбилея на Джани. Има огромна част от коментиращите, които са нещастни, дребни душички, комплексирани до неизбежността – единственото „значимо“ нещичко в живота им да е – да леят злобата и омерзението си от собствения си животец върху всеки, да не се подписват с имената си, но бездарно войнстващо да пищят защо коментарите им се трият…
„Човеци“ без лица и имена. Просташки никнеймове с празни души, на които всеки и всичко им е виновен, че те са лузъри.
Няма как на такива да обясняваш за Чертата, но съм длъжна заради другите, които имат вътрешно зрение за нещата.
Заради другите, които приемат безусловно човека без значение от коя партия е, от кой етнос е, каква вяра изповядва, защото да приемеш безусловно човека е любов, както казва Руми. Заради другите, за които любов не означава само онова, което се случва под чаршафите. Заради другите, които потрепват от това, че всичко е МИГ.
Защо ме докосна тази смърт на иначе за мен непознат човек?
Защото бе ЗНАК.
И Илюстрация какво е ТУК и ТАМ, и как всичко е смесено, и как всичко е и ТУК, и ТАМ едновременно, и как само огромния СТРАХ ни вцепенява, и как единствено ВЯРАТА може да ни спаси от този атавистичен страх, че само … миг и вече ни „няма“.
Нощ на върхушка от шемет, празненство и радост, и сутрин, в която внезапно прекрачваш Чертата, защото толкова ти е писано.
МИГ.
Преди час само с Васил Петев си говорихме за това, защото сме на една струнка настроени вселенски и тъжно си признахме, че няма с кого друг да говорим за това – ще ни помислят за луди.
Васе, кога не са ни мислили за луди, Брат?!
Не се обичаме – това е. Не искаме да се разберем и да разберем другия – това е. Не си прощаваме – това е. Не се вглеждаме в душите на другия, бързаме да го заклеймим, да го фраснем, да го опозорим – това е, а дори не го познаваме. Не сме благодарни, не сме всеотдайни – това е. Това е истината, за да не разбираме Чертата. Чертата, която някой ни е втълпил, че я има. А всъщност – ние сме се зачеркнали сами като човеци.
Знакът на една смърт може да опознае човечността, но може да открои омразата. Знакът на една смърт – внезапна като свистене на камшик може да извиси всеки, но може и да го натъпче още по-дълбоко в мрачните тунели на дяволската тъмнина в сърцето му.
И не, не само „носете си новите дрехи, момчета“, а истинските си души носете, а не онези, в които сте ги облекли за поредната роля!
Защото има живи покойници. Има и покойни живи. Има и ЖИВИ.
Вие от кои сте?
…
Под този текст коментарите ще бъдат спрени, защото знам какво ще последва. Спирам ги заради празнодушниците, нека висят думите им между видимото и невидимото на Чертата. Тя знае какво да освети и какво да погълне.
Веселина Томова