„МЕЧ! МЕЧ ТРЯБВА, ТЕ ОТ ДУМА НЕ РАЗБИРАТ!“. КАТО НЯМАШ ЧЕТА, СИ ДЛЪЖЕН ДА НАМЕРИШ СВОЯ СИ НАЧИН!

Коментар на Мунчо в АФЕРА:

„Весе, чудя се защо брутален практик като тебе си губи времето с някой, който се занимава с “водеща теория” /б.р. – МВР Идиот Демерджиев/. Пускай го по пързалката, той сам ще си счупи главата.

…

Весе, шапка ти свалям, че ги хващаш тия зайци в люцерната, но замисляла ли си се, че единственият резултат от това е, че им качваш цената. Народа български (в голямото си мнозинство) е склонен да се възмути само ако не вижда начин как да участва пряко в далаверата. С “Пътя на Копринката” им отваряш очите, как да могат и те да топнат чушката в боба (на кого да носят чувалите). А апелите към Радев, да им дръпне юздите, са абсурдни (нали те изпълняват неговите схеми). Меч! Меч трябва, те от дума не разбират!“

====
И аз си се чудя, защото и аз съм от „мунчовците“. Ако изобщо са останали тук, на тази пустошна територия, такива като „мунчовци“.

Ама пуста орисия!

„Меч! Меч трябва, те от дума не разбират!“

Вярно е, пич!

МЕЧ трябва, те от дума не разбират, ама с кого, бе, пич, да го направим тоя МЕЧ?!

При положение, че не сме във филма, щото там се намериха десетина човека, докато в реалността на България и трима със свещ не мога да открия.

И затова го правя по моя си начин. Като „брутален практик“.

Когато предизвиках с идеята „МЕЧ“, купища „пичове“ ме гледаха ококорено и с респект, ама с „респект“, само за да демонстрират пред мен лицемерно, че са „мъже“, докато на „брутална практика“ вече ги бях провидяла, че са нищо повече от … путки.

Пробвах ги всичките.

По моя си начин.

Щото те се връзват много лесно. А се връзват, щото ги литкам все по един и същи начин и те все по един и същи начин се литкат.

Сега ще ти го издам, „Мунчо“, тоя начин. Щото, погледнато от различен ракурс, си е направо смешно.

На времето, когато го започнах тоя мръсен занаят – разследващата журналистика – като не можеха да си ме обяснят, ме нарекоха „скандална“. Хич не отричах и не се гневях, т.е. външно преигравах и се гневях, но вътрешно се смеех с глас и ги оставях да си обясняват така не мен, а собствената си баналност и безхарактерност.

Нататък, когато видяха, че с мен оправия няма, и като продължаваха да не могат да си ме обяснят, ми лепнаха етикета „луда“. Най го обичам това. 

Много се забавлявам с късопишковците, Мунчо, ама истински се забавлявам! Късопишковците, които когато нямат никакъв аргумент срещу истините, които пиша, единственото, което отсичат е: „Мани я, тая е луда!“.

О.К. По моя начин и това „луда“ влиза в играта.

Няма как на територия, в която е пълно с мишоци, свити под юрганите, някой да те призове за „МЕЧ!“ и той да не е „луд“.

Така да е.

Още по-нататък, понеже аз от бебе си съм джаста -праста /на вид/, разпалена и емоционална /на вид/, и понеже съм „Стрелец“ ги режа като краставици /на вид/, късопишковците ме апликираха като „емоционална“, „гневна“, съответно „проблемна“ и „неуправляема“.

Много се забавлявам и с това.

Само онези, които истински знаят какво е да си с мене, са напълно наясно, как вътрешно нямам нищо общо с това и че едно от най-големите ми забавления е да накарам някой да е сигурен в това, че действам от „гняв“ и от „нерви“, че съм „наивна“ и „глуповато емоциална“.

Само, който е бил до мен истински знае какво хладнокръвно ледено парче съм отвътре, когато е най-опасно и най-тежко. А повярвай ми, минала съм през такива сокаци и съм издрапвала от такива трапове, които на късопишковците не са им се случвали и в пет живота назад във времето.

Идва и най-готината част. Цяло ято късопишковци в един хор реват, като им бръкна в здравето, че съм „пияница“. Това просто ме хвърля в океан от възторг! Най-обичам тия, дето никога не са сядали с мен на маса, да разпространяват как падам под масата пияна – заляна. И милите не знаят каква услуга ми правят! И как успиват в моя полза враговете ми, все едно съм им платила да ги успят, че „пияницата“ нищо няма как да им направи, щото ходи на четири крака.

Така да е. Баш ме брига. Сами играят за мен в моята Игра.

Аз не мога да намеря трима ИСТИНСКИ журналисти да ги взема на работа, ти питаш за … „МЕЧ“!

Когато предизвиках и ехалето, и приятелите с идеята „МЕЧ“, първо ме предадоха „приятелите“. Абсолютно логично за тази територия. После ме предадоха пак „приятели“, налазили ме, като пратеници на тези, които се уплашиха от „оная, лудата“. Нищо друго не ми оставаше, освен пак да се забавлявам и да  правя нещата по моя си начин.

Като нямаш чета, си длъжен да намериш своя си начин.

И щом съм ги докарала дотам сами да си говорят, значи ги умея тия работи аз – с моя си начин…

Преди дни един пич от „вражеския лагер“, ми вика напълно чистосърдечно: „Няма да ги оставиш, нали?“. Умрем си за такива моменти: когато баш „врагът ти“, който си „прегърнала“, ти признае, че мрази „менторите“ си и те моли да продължиш да ги съсичаш, докато ги довършиш.

Така правят „лудите“, като мен, дето са „наивни“ и „емоционални“, и „пияници“.

Така ги правя нещата аз – по моя си начин, като няма чета.

За „МЕЧ“ трябват и пари, Мунчо, да си го кажем по циничния начин.

Ама чорбаджии смелчаги на тая територия – няма нужда и със свещ да ги търсиш, изобщо не я пали, защото ги няма.

Все плашипутарници.

Наскоро един ми се фукаше как щял да вземе едни десетки милиони и аз му викам: „Точно за десет дни ще ги оправя!“. Той чак се задави: „За десет дни?“. „Ами, да, точно за десет дни! Знам за какво и на кого ще ги раздам…“. Горкият, направо му приседна. Защото и тоя е от тия, дето умножават само по едно. А на тази територия Чорбаджиите са все такива „широки души“ и единствената им „ценност“ в така наречената им „ценностна система“ – са кинтите, кинтите, ама само за тях да са, ако могат да си ги наврат и в задника!

За „МЕЧ“ трябва и „МОЯТ ЧОВЕК“ умножен поне по десет. За да се почне.

А кажи ти, Мунчо, имаш ли поне един като „МОЯТ ЧОВЕК“, дето и аз го търся като игла в купа сено?

За това като не става така тая работа на тая робска територия, аз си я правя – по моя си начин.

И си водя моята война. А война досега не съм загубила.

Верно е, много дълго съм трамбовала по окопите, докато развея победоносно знамето, ама винаги се е получавало. Защото с „лудите“ е така – и сами са си воини – и винаги го докарват докрая, щото са „луди“, и винаги окачват поредния скалп на колана си. Не защото са „супермени“, а защото го правят в името на Истината!

Моят „МЕЧ“ е Истината и Словото. И повярвай ми, рано или късно, ги съсичам. Празно няма.

Защото се научих. Изстрадах си грешките. Знам как. Кога. И най-важното – защо!

И защото наистина съм „брутален практик“. Аз затова и не ги понасям „хабилитираните лица“ лаладжии.

В територия, в която бандитите станаха ченгета, ченгетата – бандити, в територия, в която военните станаха политици продажници, в територия, в която мъжете са путки, в територия, в която няма мъже даже за ебане, аз си я карам по моя начин.

И, да!, о, да! – имам армия, ама е скрита. И не я обаждам. Щото и това е моят начин.

Сега е ред всеки от вас да намерия своя начин за „МЕЧ“.

Тук, на тази територия на рая, надали някога ще се сберем в чета, ама ако още поне пет такива, като мен има – „луди“, друго ще е.

Хайде, бакалъм!

Веселина Томова