Мера според мера
Не знам за вас, но аз съм израстнал през времето на т.нар. зрял социализъм (държавен капитализъм), студентските годините съм прекарал в периода на див капитализъм, а годините си на зрял мъж живея в условията на презрял и атрофирал капитализъм извън България.
Видял съм свят, видял съм две и двеста! По сегашните критерии, бих казал, че съм горе-долу добре материално, не се оплаквам, обаче не за това ми е приказката …В романа на Джордж Оруел "1984", намирам изразите – "Войната е мир", "Свободата е робство" и "Невежеството е сила" и се чудя, какво е имал предвид.
Войната е мир
Не съм преживявал война, но като ги гледам тези комити на видеото от филма "Мера според мера" на режисьора Георги Дюлгеров, се питам:
В мир живея, свободен ли съм?
На земята стъпвам, следа оставям ли?
Деца имам, ще ме запомнят ли?
Да видим …
1. Преди да се кача на самолет, съм подложен на претърсване, "процедура", която ме третира като потенциален бандит, без да съм такъв … аз се съгласявам и си свалям гащите … буквално.
2. Когато се движа по улицата, властта под формата на униформен полицай ме спира, без да съм извършил престъпление … аз се подчинявам и си слагам изражение на овчица, за да ме разпознаят на снимката.
3. Когато видя табела "Забранено снимането" се сещам, че никой не ме е питал дали съм съгласен да ме снимат хилядите охранителни камери … аз обаче бързо забравям, защото те следят само за терористите, нали?
4. Дори и да не съм съгласен с начина, по който властта използвува моите пари платени под формата на данъци … аз пак плащам и ги псувам … след като съм платил.
Много са, да не ви отекчавам ще спра до тук.
Свободата е робство
Сега прочете втория стих от стихотворението на Яворов "С враг врагувам – мяра според мяра, с благ благувам – вяра зарад вяра ".
Усещате ли самочуствието на истински свободния човек, как той отсъжда "мяра според мяра" и се чуствува като Цар? Долавяте ли свободата в тези думи, липсата на бариери, физически и духовни. Той е като птичка волна …, а аз?
Да видим …
Аз, Уинстън Смит, сутрин ставам и отивам на работа, вечер се прибирам и лягам – така е, може би, в 80% от времето през годината – (почти) всеки божи ден. Сметки плащам, в кола стоя задръстен в трафик, две седмици се пържа на плажа – така е, може би, в 80% от времето през зрелия ми живот.
Знам, знам, че някои не живеят така, но болшинството сме така. Признайте си! Всичко това правя доброволно, нали уж съм свободен да избирам. Обаче …
Животът е като тоалетна хартия … в последните 20% най-бързо се върти. Докато се усетя, хартията свършила и си оставам с насран задник. Дигам гащите и псувам – Мамка му, кога свърши!?
Невежеството е сила
В тази страна Океания, гражданите имаме ЛЕГАЛЕН статут на … роби. Не се шегувам, има го документирано – като казвам "роб" имам предвид роб в буквалният смисъл.
Според законодателството, което не е променяно от стотици години, всяко дете с даденото му име, в момента на издаване на държавен акт за раждане автоматично става СОБСТВЕНОСТ на държавата, не на родителите. Родители се водят като временни закрилници.
В тази същата държава, обаче имаш "право" да напсуваш публично робовладелеца си (от женски род, в този случай). да протестираш, да стачкуваш, тоест да си упражняваш "свободата" … в рамките на закона, общия, не моя.
И какво от това, веригите остават … на врата ми.
Това мое знание (сега и ваше, хе-хе), за официалния ми статут на роб, обаче прави ли ме по-свободен и по-щастлив? Едва ли, ако не знаех сега веригата дори нямаше да я усещам.
Свободата, Санчо!
Дон Кихот, рицарят на печалният образ(?), е успял да каже всичко това само в няколко изречения (блазе му).
„Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето.
За свободата, както и за честта, може и трябва да се жертва животът и обратно, лишаването от свобода е най-голямото зло, което може да сполети човека.
Казвам ти го, Санчо, защото ти видя пиршествата и изобилието, на които се радвахме в замъка, който преди малко напуснахме. Е добре, сред онези вкусни ястия и ледени напитки на мене ми се струваше, че се измъчвам от глад, защото не им се наслаждавах свободно, както бих им се наслаждавал, ако те бяха мои.
Задълженията да се отплатиш за направените ти благодеяния и милости са вериги, които пречат на духа да бъде свободен.“Мигел Сервантес, (Дон Кихот)
Къде е свободата, Санчо?
НАШЕТО невежество е ТЯХНАТА сила!
Защото колкото черна да ви рисувам ситуацията, това не означава, че тя е неизбежна и че ние сме обречени да си останем роби до … края на рулото от тоалетна хартия. Ще кажете: добре де, нали "Невежеството беше сила"? Така е, но зависи какво не знаем, за да не го ПОЖЕЛАЕМ.
А това което е добре да осъзнаем е, че – ВСИЧКО ЗАВИСИ САМО ОТ НАС – не от мама или тате, не от правителството, не от Брюксел, не от Путин/Обама, не от царя, нито от пъдаря!
Да осъзнаем, че реалността която прожектират от дяволската кутия (телевизора), не е нашата реалност, не е нашият живот. Това не е свободата, тя няма да бъде обявена за общо ползване по новините. Бойко няма да и пререже лентата при откриването.
Вие сте свободата!
Ето, нашите деди са били свободни! Погледнете мъжете във филма отново. Те дори не са и истинските, ами актьори (добри са). Ама свободата им е изписана на челата!
Тези хора преживели векове на материнално и духовно ЯВНО робство (дори робството им било истинско), но вътре в сърцата си винаги са били свободни и доказателстово е, че са били готови да умрат за свободата си. И са го направили САМИ.
Бог богува – нека си богува, цар царува – века ли царува?