„Медузите“- МВР и прокуратурата – доброволно директни проводници на политическа целесъобразност

Български хелзински комитет

Доклад №4 – по казуса „Борислав Гуцанов”

Българският хелзинкски комитет (БХК) проучи казуса „Борислав Гуцанов” поради публично незащитения с правни аргументи арест на председателя на Общинския съвет във Варна, както и крайно противоречивите коментари в юридическите среди и в обществото относно необходимостта от тази операция на прокуратурата и МВР в морската столица.

Предмет на проучването на БХК беше спазването на нормите за задържане и отвеждане на задържано лице, за личен обиск, за претърсване и изземване, залегнали в: Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Особено внимание е обърнато на спазването на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, в частност нарушена ли е категоричната забрана за подлагане на „изтезания или унизително отношение и наказание” (чл. 3) и нарушено ли е правото на зачитане на личния и семейния живот (чл. 8, ал. 1 и ал. 2).

При проучванията не е предмет на разглеждане същността на обвинението срещу Гуцанов, нито събраните доказателствата за виновност. Не са взети предвид и изключително силните политически пристрастия по случая, свързани с партийната кариера на Гуцанов, които по-скоро замъгляват правните проблеми около казуса, отколкото да ги експонират адекватно пред обществото.

При проучването бяха проведени разговори със: защитниците на обв. Борислав Гуцанов – адвокат Борислав Желязков и адвокат Михаил Екимджиев, със съпругата Моника Гуцанова, с окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров, с директора на ГДБОП на МВР Станимир Флоров и с източник от прокуратурата, който не желае името му да бъде цитирано. С Борислав Гуцанов е разговаряно по телефона, тъй като по време на изготвяне на доклада е бил на лечение във Франция. Заместник-окръжният прокурор Радослав Лазаров, който е и говорител на прокуратурата, отказа коментар поради факта, че при подготвянето на доклада бе в отпуск. Проучени бяха и писмени материали, отнасящи се до разглеждания казус, които бяха показани или предоставени от посочените източници.

1. Безспорна фактология

43-годишният Борислав Гуцанов Гуцанов е арестуван на 31 март 2010 г. в 6.30 ч. в дома си в кв. „Траката“ във Варна. По същото време са арестувани и директорът на „Градски транспорт” Пенчо Пенчев, както и бизнесменът Даниел Славов, известен с прозвището Дънката. МВР съобщава час за арестите, проведени при операция, наречена „Медузите“.

Група по задържането от Областната дирекция на МВР във Варна, заедно с група от „Борба с организираната престъпност“, всички въоръжени с късо и автоматично оръжие и маскирани с качулки, атакуват къщата на Гуцанови със силни крясъци, свидетелстват присъствалите. Дежурният частен охранител отключва портата на имота, но служителите на МВР разбиват масивната дървена врата на къщата и нахлуват в помещенията, където спят Борислав и Моника, както и дъщерите им – на 5 и на 7 години – Сирма и Бояна.

На призива на Моника Гуцанова маскираните с автоматите да излязат от стаята, за да не плашат децата, тя получава отговор – „Завийте ги презглава!” Към 6.45 ч. маскираните си отиват и идват униформени и цивилни.

След успешното „неутрализиране” на семейството, полицаите започват претърсване на къщата, без да обяснят на Гуцанови какво търсят и без да покажат дължимото според чл. 161, ал. 2 от НПК съдебно разрешение за претърсването. При претърсването и изземането са прибрани мобилните телефони, лаптопът на Моника Гуцанова, оригиналният нотариален акт на къщата, кредитните карти с пин-кодовете, които притежателите им съобщават сами на служителите на МВР. Според Моника Гуцанова екипът по претърсването и изземането не е знаел за операция “Медузите”, тъй като тя ги е информирала за името, което е научила от телевизията.

На 31 март, около 22 ч., Гуцанов е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2, т. 2, във връзка с ал. 2 от НК, чл. 220, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 4 от НК, престъпление по чл. 282, ал. 2, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 20, ал. 1 от НК и престъпление по чл. 293, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК. Това са четири обвинения – за участие в организирана престъпна група, за престъпление по служба, сключване на неизгодни сделки и склоняване към лъжесвидетелстване. Първата сделка е от 2003 г., което подсказва, че ако Гуцанов е искал да прикрие някакъв факт или самият да се укрие, е имал достатъчно време.

С постановление, без посочена дата, на Окръжна прокуратура – Варна, Гуцанов е задържан за 72 часа на основание чл. 64, ал. 2 от НПК. В постановлението е посочено, с дописване на ръка, че началото на задържането се отчита от 22,55 ч., без да е уточнена датата – вероятно 1 април 2010 г.

Въз основа на повдигнатите обвинения и воденото досъдебно производство комисията „Кушлев“ налага възбрани срещу имоти, банкови сметки и търговски дружества на или свързани с фамилията Гуцанови.

На 25 юни Варненският апелативен съд пусна под домашен арест бившия председател на ОбС Варна Борислав Гуцанов. На 26 юли Варненският окръжен съд измени мярката за неотклонение на Гуцанов от „домашен арест” в „парична гаранция”.

2. Спорни моменти

2.1. Първият спорен момент е силовото нахлуване в дома на Гуцанови. На 1 април вътрешният министър Цветан Цветанов казва пред медиите във връзка с акцията „Медузите" във Варна, че „при ареста Гуцанов е оказал съпротива и се е наложило вратата на дома му да бъде разбита“. Според различни медии, позоваващи се на източници от МВР, от Гуцанови са иззети 70 или 100 хиляди лева. „Просто нямам думи за тези лъжи, че е имало толкова пари в дома ми и това, че мъжът ми бил оказал съпротива. Направо не мога да повярвам, че органите на реда могат да лъжат и да си измислят неща по такъв начин“, твърди публично Гуцанова. Според Гуцанов и адвокат Желязков нито е имало съпротива, нито изобщо е имало основания за такава. „Гуцанови са известни в целия град Варна хора, те никога не биха рискували да окажат съпротива на органите на МВР и прокуратурата, това е под достойнството им“, казва адв. Желязков.

Борислав Гуцанов декларира: „С така насочените си оръжия към децата, Моника и мене, заповядаха да завием децата през глава, за да не гледат какво се случва. В този момент напрежението беше такова, че очаквах или да се стреля, или да започнат да ни удрят. През цялото това време децата плачеха и пищяха. Мене ме обърнаха с лице към стената, като ми крещяха да ми виждат ръцете. Аз бях облечен с къси гащи за спане и фланелка. Изкараха ме от стаята, свалиха ме на долния етаж, накараха ме да падна на колене и ми сложиха нещо като белезници. След няколко минути маскираните с качулки полицаи докладваха най-вероятно по радиостанция, че „обектите са под контрол” или нещо подобно от този род, най-вероятно получиха нова команда, освободиха ръцете ми и позволиха да се облека.“

Според Йордан Демирев – шофьор на Гуцанови: „Докато чаках, успях да си поговоря малко и с охраната какво и как е станало. Охраната се казва Митко (по паспорт Димитър) и той ми каза, че е видял на камерите да идват полицейски коли с изгасени фарове и е тръгнал да види какво става. Докато стигне до вратата, за да я отключи, по нея се е започнало да се блъска силно и без малко да бъде разбита от удари. При отварянето на вратата от негова страна същата е била рязко издърпана от другата страна, а самият той е бил закопчан с белезници. Също така ми каза, че веднага след влизането на полицаите в двора, същите са се насочили към къщата и голямата входна масивна дъбова врата, която е специална изработка и уникална като стил и модел. В ръцете си полицаите са носели специални железни щанги и лостове за разбиване и веднага са започнали да блъскат и разбиват вратата.“

Според декларацията на Димитър Павлов, пазач в дома на Гуцанови: „Нямаше съмнение, че са органи на реда и докато успея да отключа, успяха да блъснат още два пъти. В момента на отварянето видях 4-5 униформени, 4-5 от специализираното звено (с качулки) и двама цивилни. Обясних, че съм охрана и не съм въоръжен, но набързо ме закопчаха с белезници, цивилният се представи (Иванов, ако не се лъжа) и попита в къщата ли са стопаните. Отговорих, че са в къщата и споменах, че има и две малки деца. Разпоредиха ми да им отключа дървената врата (входа за вилата) и аз им казах, че нямам ключ за там и че е вързано със СОТ. Тогава видях, че носят помощни средства за разбиване (кози крак, лост и още някакъв цилиндър). Поставиха двама униформени полицаи отвътре на желязната врата и останалите с викове „отваряй – полиция” хукнаха към входа. Обясних на охраняващите ме полицаи, че е излишно всичко това, че съм бивш колега и няма за какво да излизаме на първа страница на утрешната преса. Пак повторих, че има малки деца, кому е нужно това. За около 5-10 минути се справиха с дебелата дъбова врата и с викове проникнаха във вилата.
Цивилният полицай (Иванов) подробно ми обясни какво да пиша в обяснението – как са викали „Полиция – отваряй” и как г-н Гуцанов се бил показал и отказал да отвори (та за това била разбита вратата). Аз, разбира се, писах само каквото съм видял и това не му хареса. “

2.2. Вторият спорен момент е изборът на място и време за задържането.

Според окръжния прокурор на Варна Владимир Чолаков „това е решение на прокуратурата – с оглед на събраните доказателства и данните от специалните разузнавателни средства“. От друга страна е факт, че по обвиненията, повдигнати на Гуцанов, се води дознание, при това в София, още от 19 ноември 2009 г. Според адвокат Борислав Желязков, разследващите са искали от Борислав Гуцанов съдействие по случая и той им е предоставял всички документи по сделките. Оттогава Гуцанов е знаел, че е разследван и е можел спокойно да се укрие, ако е искал. По дознанието са проведени и множество разпити.

2.3. Третият и най-важен момент са полицейските действия пред погледа на внезапно разбудени деца на 5 и 7 години.

Самите полицейски служители твърдят, че отиват да „задържат бандити и не знаят кой къде и с какви намерени ги очаква в обекта“. Ръководителите им излизат с железния аргумент: Ако при такава операция пострада задържаният или лице около него, или наш служител – кой ще е виновен?

Според Моника Гуцанова обаче: „Когато децата започнаха да ме разпитват плачейки, установих, че малката отново заеква. От година и нещо се опитваме да се преборим с този проблем и тъкмо бяхме постигнали напредък и всичко започна отначало. Малката ми дъщеря е записана в логопедична детска градина. От една година ежедневно работи със специалисти, които ни бяха уверили, че детето вече няма говорни проблеми. Вследствие на стреса и уплахата, която тя преживя, проблемът й се върна отново.“

3. Анализ

Сила, съгласно ЗМВР и ведомствените инструкции, дори и в наръчниците по оперативна тактика, се прилага при залавяне и обезвреждане на терористи, опасни бандити, изобщо лица, чиито профили са рискови или неизвестни. Когато става дума за обществено популярна фигура, за политик и за управленец от висок ранг, при това дългогодишен, не е убедителен аргументът на висшите ръководители на МВР, че за тях всички бандити са еднакви и потенциално опасни. Това твърдение прикрива или факта, че планиращите подобни полицейски операции крият от подчинените си точно кого ще задържат, или факта, че някои от полицейските операции имат не толкова антикорупционна, колкото пропагандна (и\или политическа) насоченост.

Ако в конкретния казус лицето Борислав Гуцанов бе призовано съгласно член 60 на ЗМВР и след явяването му в поделението на полицията там е задържан и веднага след това са извършени действията по претърсване и изземане, отново щеше да има изненада и нямаше да има възможност за евентуално укриване на доказателства. „Аз съм дълбоко убеден, че с ареста на Гуцанов не е търсен толкова процесуално-правен ефект, колкото политически“, казва адв. Желязков.

Според окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров – между другото той е бивш военен прокурор, който е трябвало да разследва служители на МВР и МО, обаче „операцията е на окръжна прокуратура, като са взети предвид доказателствата до тогава и стриктно е спазен законът“. Прокурорът не пожела да отговори защо при задържането на Гуцанов не присъства наблюдаващ прокурор, а само разследващ полицай. Източници, използвани при подготовката на този доклад, които не желаят да бъдат цитирани с имената си, твърдят, че операция „Медузите“ е чисто МВР-дело, на точно определени хора от София. Това поставя под съмнение както координацията между държавните органи в борбата срещу корупцията, така и законността на самата операция.

4. Изводи

4.1. В случая „Гуцанов“ са изготвени изискваните от закона протоколи за претърсване и изземане, които са одобрени по-късно, но в законовия срок, от съдия. В тях обаче няма и буква, която да документира обстоятелствата по задържането и проникването в дадения обект – в случая къщата на Гуцанови. Редно е с промяна в ЗМВР полицейските органи да бъдат задължени да вписват при какви предхождащи обстоятелства или разпореждания на началници са попаднали в обекта, където извършват претърсване, или при лицето, на което извършват изземане. Това би гарантирало по още един начин законността на тези полицейски действия пред данъкоплатците.

4.2. Държавните органи – МВР и прокуратурата, са станали доброволно директни проводници на политическата целесъобразност, което не им е позволено от закона. Така нито политиката успява, нито държавността укрепва. Това е недопустимо в държава, която претендира да е съвременна и правова.

Ако приемем, че извънправните цели на операция „Медузите“ са постигнати – факт са кадровите промени в Общинския съвет – Варна и прегрупирането на политическите сили в най-големия морски град, то те не оправдават щетите, които държавата в лицето на МВР и прокуратурата е нанесла на едно семейство.

4.3. Категорично става дума за нарушаване на чл. 3 от ЕКЗПЧОС. Тоест за унизително отношение към Гуцанови и двете им деца.

Борислав Гуцанов декларира: „Двете ни невръстни деца Сирма и Бояна, съпругата ми и аз седяхме в спалнята заобиколени от толкова много въоръжени хора. Като че ли ние бяхме най-големите убийци и престъпници на света. Докато се обличах се стараех да говоря на децата и да ги успокоявам, че всичко ще бъде наред, да не се страхуват и да не плачат. Не мога да проумея какъв човек може да роди подобен сценарий и кой може да си позволи да насочва оръжие срещу деца на 5(пет) и 7 (седем) години, срещу жена, да влиза в къщата с взлом, маскиран с качулки, разбивайки, чупейки и крещейки неистово. На никой не пожелавам да види такъв кошмар, а още по-малко да го изживеят неговата съпруга и невръстни деца, да изтърпи такова унижение пред цялото си семейство и да вижда как децата му се раздират от страх и плач и да бъде безсилен в тази кошмарна, ужасна ситуация. Това е невероятен, неописуем и недопустим шок за цялото семейство, но най-вече за двете ни деца.“ За настоящата анкета Гуцанов допълва лаконично: „Това са неща, които оставят следа за цял живот, особено у децата.“

Галина Гуцанова – сестра на Борислав Гуцанов, декларира как е прибрала Сирма от детската градина в деня на ареста: „Сирма, която изглеждаше уплашена, беше замислена и пристъпваше плахо. Сирма беше дезинтересирана към останалите деца – нехарактерно за нея състояние. Щом ме видя, детето се усмихна, пусна ръката на учителката и се хвърли в протегнатите ми ръце, като започна да вика: „Лельо, лельо, да знаеш какво стана… Ние нямаме вкъщи врата… Аз няма къде да отида! Едни страшни чичковци с шапки разбиха вратата, имаха автомати и искаха да ни убият."

По данни от медицинския преглед на 5-годишната Бояна Гуцанова, проведен на 14 април 2010 г.: „Анамнеза: По данни на майката, след остра психотравма, преживяна на 31.03.2010 г. (свидетел на полицейска акция), детето станало много тревожно, при всеки шум се плашела, не искала да отварят вратата, страхувала се да остава сама, без майка си. Не желаела да спи сама. Често се плачела, започнала отново да заеква. Психичен статус: Дете на видима възраст съответна на действителната. Психомоторно напрегната, тревожна, трудно се отделя от майка си. В хода на интервюто се разплаква спонтанно и трудно може да бъде успокоена. Без разстройства във възприятно-предствната дейност. Поддържа съответен за възрастта вербален контакт. Мисловният процес протича нормален по темп и структура, в съдържанието – възрастово съответни теми. Емоционално – неустойчива, с повишаваща се тревожност при актуализиране на травмата. Волево – неустойчива. Памет и интелект – норма за възрастта.”

4.4. По този казус би трябвало да се търси отговорност от държавата и за неспазване на Конвенцията за правата на детето – приета от Общото събрание на ООН на 20 ноември1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11 април 1991 г. и в сила от 3 юли 1991 г. Съгласно член 2 на част 1 “Висшите интереси на детето са от първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилища, административните или законодателни органи.“ Явно поведението на служителите на МВР в казуса „Гуцанов“ не е в духа на Конвенцията.

Мартин Кръстев
24 ноември 2010

Afera.bg