Медиците от Либия искат делото срещу техните мъчители да бъде възобновено
Кристияна Вълчева сподели, че в първите няколко минути от произнасянето на присъдата въобще не са разбрали, че са осъдени на смърт. "Нямаше преводач, и всъщност Ашраф беше този, който ми каза на английски, и аз казах на останалите. След няколко дни осъзнахме това, което се е случило и това, което се е казало в съда." В откровения разговор с водещия, всяка от сестрите и д-р Здравко Георгиев разказаха как са успели да се съхранят и да останат нормални след преживяното:
Кристияна Вълчева:
"Пожелавам на всеки да не му се наложи, никога в живота, да разбере колко може да издържи.”
Валентина Сиропуло:
"Съхрани ни и фактът, че сме невинни, съзнанието ти не е обременено с нищо. Хората започнаха да говорят, чуваше се тук, в България. В началото беше страшно – първата година на изолация, когато нямаше информация, нямаше свиждане, нямахме нищо. Тогава се притеснявахме, защото можеше да ни убият и нямаше да знаят истината. Невинността ни помогна."
Д-р Здравко Георгиев:
"Аз съм живял в единична килия към 1100 дни с хора, които са осъдени на смърт. В началото бяха 60, след това станаха 110. Това са престъпници – осъдени за убийства, за наркотици, основно за убийства. И аз се чудя как успях да се съхраня. Близо 3 години с тия истински престъпници аз съм делил закуската си, ако въобще има закуска, цигарата си. Въобще 24 часа с тия хора. На една част от тях им изпълниха присъдите, на петима от тях, аз съм бил свидетел на това, с тях съм си разговарял всеки ден. В килията – 1,70 на 1,90 метра, на педи съм мерил, бяхме от трима до петима, веднъж осем души. В ъгъла има една дупка за тоалетна, три пъти на ден отварят килията за по 3-5 минути, колкото да ми подадат едно канче с някакъв буламач. Зимата е ужасно студено, това е италиански затвор. Първите 2 години нямах нищо, кой каквото ми даде. Бях бос, имах едни обувки, които ми ги откраднаха, и то осъден на смърт ми ги открадна, не знам за какво му бяха…"
Валя Червеняшка:
"В първите месеци, по време на побоищата, на изтезанията, много тежко ми е било, сърцето ми е спирало по време на изтезанията и имало е моменти, когато съм искала да умра. Но единствено ме задържаше това, че исках да си видя децата, исках да ги видя отново."
Снежана Димитрова:
"Да връщаме времето назад – няма смисъл. И там нещото, което ме е съхранило беше това, че чаках изгрева на слънцето, щом залезеше – за мен денят свършваше и всичко лошо случило се свършваше. Това беше начинът да оцелея. Това, което отминава – това вече е минало, аз не мога да го върна назад. Но ако продължавам след 3 години и половина да живея с това, което ми се е случило, това означава да застана на едно място или да тръгна назад. Аз никога не съм сънувала кошмарите, които съм преживяла в Либия. Аз само 6 месеца бях на работа в Либия, останалото време бях в затвора, дори нямах подписан договор. Страдах най-вече от това, че причинявам болка на най-близките си, това най-много ми тежеше и ме съсипваше тотално. За да издържиш, много важна е и средата, в която си отраснал. Аз имам прекрасно семейство – майка и баща, баща ми е мой личен пример. Човек трябва да вярва, че ще оцелее, че има защо да оцелее. Що се отнася за смъртните присъди, аз никога не съм била в съдебната зала – тялом може да съм била там, но духом – никога не съм била. Това беше нещо, което не се случва на мен, нещо, което аз не приемах, аз не съм извършила нищо и това не се отнасяше за мен. Никога не съм допускала, че ще умрем. Не може невинни хора да умират така в 21–ви век."
Медиците изразиха надежда делото срещу техните мъчители да бъде възобновено. "Това е петно върху цялата държава, ние искаме и последният обикновен, неук либиец да чуе, че ние сме невинни", категорична е Кристияна Вълчева. Сегашната ситуация в Либия е подходяща делото да се разсекрети според Валя Червеняшка. За процесите в Либия, д-р Здравко Георгиев прогнозира, че те ще продължат много дълго и според него Кадафи няма да се предаде. Той сподели, че поддържа връзка с българи, които от много години са в Либия. Д-р Георгиев отправи гореща молба към тях да се приберат, защото в Либия нищо няма да е както преди.
afera.bg