Медийният “Октопод” или хора ли са журналистите
Медийният "Октопод" в България пълзи към …все по-ниските тиражи на българските вестници.
Битката в медиите ги превърна в герои на собствената им професия. Вече почти две седмици темата за собствеността на бившата WAZ-ова пресгрупа е на гребена на скандалната вълна. Вълна, която на наша територия не е нещо извънредно, където и да било. А просто начин на живот на всички нива.
Зад привидния спор между скараните съсобственици Любомир Павлов&Огнян Донев и Христо Грозев&Карл фон Хабсбург за дадени и недадени пари и придобити и непридобити акции обаче се крие нещо много по-страшно и дори смъртоносно за дълго лелеяната и мъчително пазена свобода на словото. Опитът на монопола да погълне и този терен. И ако прословутият “Октопод” в разни други браншове се разпадна на пипалца, които отпълзяха в незнайни кътчета на съдебната система, то
медийният “Октопод” е толкова явен и добре охранен,
че никакви привидни необвързаности и видни дистанцирания не могат да го скрият. Тучната му плът избива като смрадливо тесто от нощви и се опитва да запълни цялото медийно пространство.
Този “Октопод” се пръкна изневиделица през не чак толкова далечната 2007 година. Появата му беше толкова стъписваща, че колегията дори изгуби рефлекса си за реакция и се отдаде на съзерцателно любопитство към процеса, тъй като не се почувства застрашена от новия играч на медийния пазар. И дори инстинктивно не си зададе здравословния въпрос защо ли й е медийна група на една бивша(при това оскандалена) тотошефка като Ирина Кръстева и палавото й и още по-оскандалено синче Делян Пеевски.
Същото синче, което беше прелетяло за нула време през две партии – НДСВ и ДПС. Изясниха си обстоятелството, че тези собственици всъщност са подставени лица, зад които стои банката на Цветан Василев, казаха си: “Доган си купи вестници, и всеки продължи да си копа градинката и разсеяно да наблюдава как екипите, създали успешните “Монитор”, “Телеграф” и “Политика”, напускат на тълпи изданията, как качеството и тиражите им се сриват, как страниците им се превръщат в терени за мръсни поръчки и как
по най-дърварския начин обслужват Тройната коалиция
Следващият заход на новите медийни магнати стресна по-сериозно гилдията.
Тучното “Октопод”-че започна бързо да наедрява, поглъщайки авторитетни издания в провинцията и пускайки пипала към телевизиите. Засега е известно само един от тиражните вестници в страната да му е дал отпор и това е пловдивският “Марица”. После напъпли пунктовете за разпространение на печатни издания и накрая засмука и разпространителските фирми. Така постави в пълна екзистенциална зависимост всички останали вестници, освен принадлежащите на групировката им.
И тогава медиите писнаха. Сетиха се, че има Съюз на издателите в България и Етичен кодекс към него. Започнаха да убеждават новия медиен “Октопод”, че трябва да се съобразява с това. Той обаче
съвсем по октоподски си направи съюз от собствените издания,
приши го към някаква незнайна международна организация и демонстрира на всички, че ще живее по собствените си октоподски правила, без изобщо да го интересува какви са правилата в медийната игра, установявани с огромни усилия. Още повече, че докато те се установяваха, въпросният “Октопод” се е занимавал със съвсем странични дейности, които някой ден както всичко у нас също ще излязат наяве.
Засега обаче недвусмислено е видимо само едно – че мастилената отрова на този “Октопод” омаза и вгорчи цялата медийна среда с агресивната си инвазия. И че отвсякъде се разнасят вече не спорадични писъци на отделни потърпевши журналисти, а крясъкът на цялата изтерзана и отвратена журналистическа общност, която
дори започна да се срамува от професията си
Но октоподът е хлъзгаво животно и по него не полепва нищо. Нито обвиненията в непрофесионализъм. Нито обвиненията в монопол. Нито обвиненията, че с държавни средства, акумулирани в банката по незнаен принцип и с неясни аргументи, се финансират частни медии. А тези медии се занимават единствено и само с търговия на влияние. “Октопод”-ът ни се притесни дори от почти смехотворния факт, че практиката на въпросната пресгрупа се преподава в журналистическия факултет на Софийски университет като антипример за журналистика. Защото планът на новите медийни играчи бе да дръпне шалтера на всички тези приказки с последния си ход, установявайки пълен монопол – като купи най-тиражните вестници на WAZ.
Обществена тайна е, че кръгът около Цветан Василев водеше преговори за закупуването на тези издания
с енергичното съдействие на Красимир Гергов
За него дори се пишеше, че ще бъде новият им собственик. Недоказан е слухът, че от върха на държавата са спрели реализирането на тази сделка именно заради скандалното монополно положение върху медиите, което би се установило у нас. И вече е съвсем очевидно, че тези амбиции не са секнали. А изненадващият и странен ход на Любомир Павлов и Огнян Донев с покупката на WAZ само ги е изострила. Говори се за впечатляващи суми, предлагани на претендентите в тяхно лице от страна на провалените преговарящи, за да се оттеглят от сделката. Явно вече не става дума за никакво слово и никакви медии, а за много пари и огромен терен за влияние.
Но, според запознати, след като напористият Павлов и дискретният Донев се наложили, медийният “Октопод” е предприел обходни маневри. Като се опитва да се договоря с новите играчи и да ги постави в зависимости най-малко чрез разпространителските фирми. Ударил на камък и по тази линия и явно е решил да превземе бившите WAZ-ови издания отвътре на принципа, че когато нещо не става с пари, значи става с много пари. Още повече, че Христо Грозев има какво да търгува с Цветан Василев – освен акциите си във вестниците, и делото което води в Брюксел срещу монопола на мултиплексите, вече установен от Василев и прибавен към монополното
обслужване на държавни пари, монополният контрол върху
разпространителските фирми и опитът му за монополизиране на печатните издания. В този ред на мисли групировката му като нищо може да си е поставила за цел да монополизира и властта в България. Всъщност, какво беше “Октопод” в преносния смисъл на това понятие…
Та затова скандалът гръмна. А страните по него проговориха. Засега не всички. Всъщност говори само едната страна – скараните нови собственици на двата големи всекидневника. Размятат някакви проценти и пари, в които се губи основата на истинския проблем –
опит за установяване на пълен монопол върху централните печатни издания
След него по-малките, но само по тираж, а не и по авторитет вестници, които и без това са в тежко финансово здраве, просто ще трябва да хлопнат кепенците.
А най-престъпно в случая е нехайството на държавата. Тя се прави, че не чува и не вижда този скандал. Инфантилната й позиция е лесно обяснима. Вероятно и това правителство както всички предишни си въобразява, че срещу своята разсеяност ще получи подкрепа завинаги. Още повече, че самата държава плаща за това чрез парите си в банката, която пазарува медии на кило. И кой знае защо забравя опита на предишните управляващи, обслужвани коленопреклонно от същите тези издания, които само за една нощ се отдадоха със същата страст на следващите.
Парите на тези частни медии са държавни, така че техните собственици без никакви задръжки ще обслужват всички следващи управляващи. Докато разумът не надделее и медиите не бъдат оставени на себе си и на пазара да решава кой има право на съществуване.
Ясно е, че гилдията няма да се вдигне срещу медийния “Октопод”. Всеки си трепери за мястото.
Но и гилдията трябва да е наясно, че колкото повече пази сегашното си място, толкова по-малко ще има къде да работи утре, ако “Октопод”-ът успее да погълне всичко. И всички ни. Дори западни фондации вече виждат това и организират дискусии за опасността от монопола в медиите. Днес фондация “Фридрих Еберт” събира журналисти и експерти за разговор по тази тема.
Хората излязоха на улицата срещу монопола на горивата. Дали журналистите не са хора?
Ива Николова