МЕДИИТЕ – ОГЛЕДАЛНИЯТ СВЯТ БЕЗ АЛИСА

Днес разговорът за медиите и политиката върви едновременно. Първата и четвъртата власт са се слели в почти нерушима симбиоза, от която измъкването изглежда невъзможно. Овладяването на медиите стартира още при управлението на Тройната коалиция, но някак половинчато, частично и не особено стабилно. Факт е, че веднага след провала на БСП на изборите през 2009 г. венцехвалещите медии обърнаха взор и шумни заглавия към силните на деня от ГЕРБ. Наивен е този, който смята, че това се е случило поради просто блюдолизничене. Винаги става дума за пари.

Днес медиите вече са овладени и юридически. Собствеността на повечето от тях е малко или много прикрита зад фиктивни фирми, имена и офшорки. Собствениците не са алчни за печалба люде, а алчни за власт политици. Много настойчиви са слуховете, че Бойко Борисов има 30 процента собственост в Нова телевизия. Толкова настойчиви, че звучат достоверно. Достоверността започва да става убеденост, когато се сетим, че точно тази телевизия (а и доста други) избягват да отразяват протестите пред централата на ГЕРБ и пред дома на Борисов в Банкя.

Но нека все пак да започнем с демонизираните медии на Пеевски. Те са единствените, за които се твърди, че са нечии. Останалите са само под силно подозрение. Съвършено ясно е, че нито той, нито майка му са успели да спестят от закуски (очевидно е, че не са пестили закуските). Собственикът на тези медии е друг. Но по-важният въпрос е кои точно са тези средства за масова манипулация, наречени „медиите на Пеевски“.

Обществото, лишено от смислена информация по въпроса, се опитва да гради разделителната линия по маркера за и против ГЕРБ до февруари 2013 г., или за и против протестите в по-ново време. Просто това е лесната формула, въпреки очевидната си невярност. Ако беше толкова просто, щеше да има ярък контраст между медиите, които не са под контрола на Делян Пеевски и останалите. Такъв контраст липсва. Нито вестниците, нито телевизиите – до една! – успяха да изградят имидж на независими и водени само от мисъл за рейтинга СМИ.

„Медия на Пеевски“ в общественото съзнание автоматично става всяка телевизия, вестник или сайт, които не са подвластни на общото народно настроение.

Канал 3 беше набеден пък за „медия на Трактора“, когато говореше против ГЕРБ и поставяше неудобни въпроси на Борисов и Цветанов. Днес, когато отразява на живо площадните им концерти, е една симпатична и добродушна медия без таен господар (това според масовото мнение).

Напълно вярвам, че по-голямата част от журналистите в подозираните в манипулативност средства за осведомяване не са били принуждавани да пишат за или против някого. Понякога позицията им се е разминавала с тази на по-гласовитата част от обществото и телевизията автоматично е влизала в списъка на „лошите“. (Да си спомним случая с Миролюба Бенатова и Катуница!)

В резултат на тези гадания на боб и ръка, практикувани масово от зрители и читатели, се роди новата легенда – когато някоя медия не е рупор на обществено настроение, подкрепяно от шумни граждани, тя е ретроградна, собственост на Пеевски и изцяло корумпирана.

Друг любим пример ми е ТВ 7. Допреди февруари телевизията беше трибуна на премиера и вицепремиерите от ГЕРБ. Бареков им беше дал думата. Факт. Народът пък им беше дал гласа си и ги подкрепяше безрезервно до същия този февруари. Когато чашата преля, на народа му беше простено за това, че си е променил мнението, но на Бареков – не. Явно прозренията са запазена територия само за обществените маси. Когато народът реши да оттегли доверието си от даден политик, той, народът, настоява никой персонално да не демонстрира това, че доверие се дава и отнема в зависимост от нечии действия. Факт е, че Бареков се обяви и против самия Пеевски, наричайки го „политически труп“. Дали това се говори на началник? Кой от смелите протестиращи би го направил пред своя собствен шеф?

Пиша това не за да защитавам Бареков – той си има своите игри и не ми е работа да ги разплитам. Само се сещам, че той покани НАП и ДАНС да разследват собствеността на телевизията, на която е директор. Смел ход, макар и доста патетичен. Пиша го, защото се случва не само с него. През февруари БТВ беше наречена Босфор тв, Миролюба Бенатова беше банната от фейсбук поради хейтъри, несъгласни с нейната позиция. СКАТ стана обект на атаките на Атака.

Сайтът „Афера“ на Веселина Томова пък беше мразен от всички, защото беше против всички и на страната на истината.

Изобщо медиите се превърнаха в мишена на обществото, което се оказа неспособно да осмисли собственото си отражение в огледалото и като стресната маймунка се опитва да счупи самото огледало.

Интернет също беше овладян. Но не от Пеевски, въпреки твърденията на някои любители на конспирациите, които също са от средите на медийните групировки. Интернет беше овладян от младите, умните и красивите – от юнско-юлските протестиращи. Даже не от тях самите, а от тези, които тихичко ги поведоха към пърформанса, разиграващ се вече 30 и повече дни пред държавните институции. Интернет се оказа най-непритежаваната и най-манипулативната медия. Коварството на нета е в това, че усещането е за откривателство. Манипулацията ти се поднася като отглас на твоето собствено неизказано мнение и си готов да я приемеш дори с тънките нюанси, които всъщност съдържат основното – вече правиш и говориш това, което е нужно на кукловодите. Този тип манипулация дори не иска много пари – иска само малко, но достатъчно печени в интернет специалисти.

Живеем в малък свят, нарисуван специално за нас от медиите. Вече не разчитаме на писма, разнасяни от дилижанси и гълъби. Можеш да станеш свидетел на истинска война в удобното си кресло. Можеш да протестираш, седнал пред лаптопа с чаша органик чай в ръка и да се чувстваш част от прогресивното човечество. Медиите са единственият начин да осмислим света, в който живеем. И когато плюем медиите, ние не казваме нищо повече от това, което са казвали всички преди информационната епоха: „Не ни харесва този свят, искаме да го променим“. Работата е там, че ние искаме да променим само отразяването му.

Пресиян Антонов