„Мега” прокурорка заплашва следовател за да смачка дело за свой първи братовчед

Делото „Дебелец”

Досъдебното производство № 12/10 г. по описа на ОСлО в ОП-Варна е  образувано на 19.02.2010г. от РП-Провадия за това, че през март 2007 година в с. Цонево, област- Варна и в т.к. Дебелец, находящо се в землището на с. Цонево, област – Варна срещу виновни лице, че сам и чрез другиго е съставил неистински частен документ.

Неистинският документ е молба – подписка от постоянно живеещи лица в т. к. “Дебелец” за възстановяване на село Дебелец, област- Варна като подписката е  представена на  Президента на България.

Делото изглежда елементарно. Но само на пръв поглед. Поемайки разследването следовател Илияна Асенова се натъква на истинска мафиотска паяжина.

Делото стартира по повод на подписка, подписана от името на 53-ма човека,  които отправят молба до кмета на Община- Дългопол да поиска от Общински съвет -Дългопол да вземе решение за създаване на кмество Дебелец, тъй като те постоянно пребивавали там, а нямали адресна регистрация за постоянен адрес. Подписите  събира Хасан Хамди Хасан, който отговаря за обществен ред и контрол за туристически комплекс Дебелец по това време, както и жена му Саря Хасан, като били изпратени за това от Община Дългопол. По това време кмет на община Дългопол е Светльо Якимов, а председател на Общински съвет бил Хамди Билял, брат на жената на Хасан Хамди Хасан.

От подписката излиза, че гражданите подписали се в нея искат Дебелец да стане населено място-„село” по смисъла на ЗАТСУРБ и да се регистрират като постоянни жители на село Дебелец твърдейки, че реално живят постоянно там.  Следовател Асенова си задава обаче въпроса – защо от 2007 г. до сега няма нито една регистрация по постоянен адрес в с. Дебелец? Тъй като реално никой не живее в Дебелец постоянно, за да замажат положението, от Община – Дългопол  пращат през 2008 г. отново Хасан Хамди Хасан (този път като кметски наместник на село Дебелец) да издава адресни карти за настоящ адрес Дебелец.  Картите са издадени на 14 души. Повечето от които са на семейството на Хасан Хамди и на семейството на Бисер Динев. Регистриран  с настоящ адрес е и един затворник, пазач на базата на затвора в Дебелец, както и един пастир-Кадир, който за да го намери следователката едва ли не трябва да го обяви за общодържавно издирване. Асенова се открива  фалшиви адресни карти, които не са подписани от гражданите, на чието име се водят.

Така по делото лсват много фалшиви документи, свързани с учредяване на право на собственост, на право на строеж. Издавани са нотариални актове въз основа на документи за учредено право на строеж, учредено от Община Дългопол, което е било с изтекла давност, което ги прави нищожни.

Издавани са констативни нотариални актове по обстоятелствена проверка, въз основа на лъжливи свидетелски показания, или на показания на близки на молителя. Така роднини са свидетелствали за свой роднина. Гражданите, които са  разпитвани дали живеят там носят документи в следствието за собственост, като тврдят, че са били измамени от Свилен Зайков – юрист на Община Дългопол.

След като разпитва гражданите от подписката, следовател Асенова установява, че те изобщо не живеят там. Има хижари, пазачи на имоти, хора с новопостроени масивни къщи за гости с цел туризъм. Има и такива, които нямат никакъв имот в Дебелец, но са се подписали в подписката, макар да няма къде да живеят, защото желаят да им бъде възстановен имота. Така са били подмамени повечето от лицата. Други пък са се подписали, мислейки, че ще получат дърва за огрев, а трети, с обещанието че Дебелец ще се благоустрои.

Селото е било заличено при строежа на язовир Цонево през 1967 г. с Решение на Министерски съвет, като бившите дебелечани са били обезщетени от държавата с пари, парцели, право на строеж в съседни села. За да се възстанови селото отново трябва да има Решение на Министерски съвет и Указ на Президента на страната. От съда има върнати имоти там на бивши дебелечани, като са представили квитанции за върнатите суми, само че на общината. Стойността на тези пари не е същата като преди 30 години,  така че са си върнали имотите за жълти стотинки.

Тогава идва сакралният въпрос –  каква е истинската цел на подписката? И защо точно там са решили да създават село?

Следовател Асенова посещава село Делебец и установява, че в Дебелец освен красива природа има условия за лов и риболов и много новопостроени къщи за гости, с цел туризъм. Вижда табели с обяви за  покупко-продажби, както и къщи, които се продават на много високи цени, с квадрати застроена площ близки по цена с тези във Варна. Установява, че в така нареченото село Дебелец и в село Аспарухово (което е от другата страна на язовир Цонево) имат имоти все хора на властта от района на Провадия и Дългопол – съдии, нотариус от Провадия, кметове на община, кмет на село Цонево, бившият шеф на полицията в Провадия, началник на горското, както и близки техни роднини.  Установява, че Дебелец има характер на селищно образувание-курортен комплекс, вилна зона, но не и на село.

Всъщност, идеята за връщане на статута на село на Дебелец, възниква през 1992 г. след като излезли законите за реституцията. Въпросът бил повдигнат от бившите дебелечани (някои от които били общински съветници тогава).Те били изселени от там през 1967-69 г. при строежа на язовир Цонево(Георги Трайков) и били обезщетени от държавата  за притежаваните от тях имоти в с. Дебелец, учредено им е било право на строеж, дадена им била земя в съседните села, заплатени са им били и строителните материали от държавата. Въпреки полученото обезщетение, те решили, че имат право върху своите имоти, щом като държавните предприятия имали там имоти и частни стопани имали там свинарници.

Имотите, които им платила държавата навремето, актувала с Актове за държавна собственост от 1980 г. и имотите били дадени на държавни предприятия за стопанисване и оперативно управление. Някои от къщите не били съборени, тъй като не били залети от водите на язовира, но били наплатени на техните собственици. За да ги актува държавата обаче, било необходимо Председателя на ИК на Областния народен съвет-Варна да издаде Кадастрален и регулационен плен на туристически комплекс-Дебелец през 1979 г. Така Дебелец започнал да се нарича „туристически комплекс”. През 1992 г., когато излезли реституционните закони Дебелец се наричал „туристически комплекс” и не е бил населено място, за да може земята да се върне по законите за реституцията;  не е бил и земеделска земя, за да може да се върне на собствениците като такава от Поземлените комисии и Ликвидационните съвети, действали по това време.

Тогава (1992 г.) общинските съветници гласували Дебелец да стане „село”, за да могат да си върнат имотите, без да знаят, че нямат законово право на това!

През 2004 г. с Решение на Общински съвет-Дългопол са обявили Дебелец за селищно обазувание -„туристически комплекс”, но това не им е вършело работа, защото не могли да се възползват от § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост и спокойно общината да актува земята там като общинска, да се разпорежда с имотите там, да купуват и продават земя там, да учредяват право на строеж, да правят изменения в ПУП(подробен устройствен план, като по този начин създават, обусобяват нови имотни парцели в Дебелец), без знанието на Областна администрация-Варна и Агенцията по кадастър.

Въз основа на §6 от ЗМСМА, чл.88 ал.4 от Наредбата за държавните имоти (в сила от 15.09.1975 г., отм. ДВ бр.82 от 27.09.1996 г.) бившата кметица на Община Дългопол Кр. Генова е деактувала  със Заповед № 923/15.07.1992 г. държавните имоти, с цел да бъдат върнати по реституция на бившите селяни от Дебелец. Само, че според Областта и Законодателната комисия към Народното събрание, тя не е имала право да прави това, тъй като Дебелец тогава не е имал характер на населено място – “село” и не може да се върнат земите по Законите за реституцията. Генова твърди, че отменила тази заповед, но тя така и не се намери. Всъщност, по делото се установява, че има много изчезнали документи в Община – Дългопол, за архивирането е отговаряла и съпругата на юриста Свилен Зайков – Нели Зайкова

Така на практика лъсва, че истинската цел на подписката е административно – технически – Дебелец като село да бъде вече под опеката на Общината, не на държавата, да се узаконят новопостроените сгради там имоти от свата на кмета Якимов, от адвокат Зайков и другите, за да могат да се върнат земите на бившите селяни на Дебелец чрез съдебни решения. В съда всички представяли Заповедта на екскметицата Кр.Генова за деактуване на държавните земи, а държавата в лицето на областта не е била конституирана като страна. Земите се третирали като общински, но и общината да може да изменят ПУП-ве, да се издават разрешителни за строеж, да събира такси от това, да издава лицензи за „къщи за гости”, да се актуват имоти като общински, да се узаконят имотите придобити с обстоятелствени проверки въз основа на лъжливи свидетелски показания.

По делото лъсват и  данни и за имотни измами с участието на адвокат Свилен Зайков – юрист към Община Дългопол,  както и от нотариус Илко Кънев от Провадия.

Зайков има 3 имота в с. Дебелец и е местния “брокер на недвижими имоти”. Който е искал да закупи имот в Дебелец, или да си възстанови отчуждения имот от държавата, е трябвало да мине през него, през община Дългопол и нотариус Илко Кънев от Провадия. Зайков се договаря и с купувача, и с продавача. Уговаря нещата и при кмета на Общината –Светльо Якимов, където се определят свидетелите за обстоятелствените проверки. В някои случаи свидетели са били служители от общината. От Общината издават Удостоверение, че имота не е държавен или общински и всички обстоятелствени проверки минават през един и същ нотариус – Илко Кънев от гр. Провадия.

Затова и Илко Кънев, и Свилен Зайков, и кмета Св. Якимов( на името на своя сват) имат имоти в с. Дебелец и в с. Аспарухово, покрай язовир Цонево. Имотите са доста атрактивни в близост до водата на язовира.

При договарянето с човека, който иска имот в Дебелец, Зайков е правил уговорки с някои, че ще изкарат на името на този човек обстоятелствена проверка за два парцела с Нотариален акт по обстоятелствена проверка при Илко Кънев, като след седмица, този човек прехвърля единия имот на Зайков. Така Зайков придобива няколко имота в Дебелец.

Следовател Асенова стига до извода, че в случая се касае за организирана престъпна група, включваща: кмета на Община Дългопол – Светльо Якимов, юриста на Община Дългопол – адвокат Свилен Зайков, нотариус Илко Кънев от гр. Провадия.

В схемите участват и сватът на кмета на Община Дългопол – Георги Николов (на негово име има 5 имота придобити в Дебелец, 4 -ри с обстоятелствени проверки с лъжливи свидетелски показания. Отделно има имоти в с. Аспарухово, продавал е 2 имота в Аспарухово, местността “Трънливата стока” на Зайков. Продавал е место в с. Аспарухово, м. “Трънливата стока” и на еколога в Община Дългопол – Станислав Милчев Маврев. В същото време Маврев е свидетел по обст. проверки за местата в Дебелец на Г. Николов), геодезиста-проектант от гр. Шумен-Диян Златев, (който има место в Дебелец на името на жена си, и който трасира имотите в Дебелец, Хасан Хамди Хасан-(бивш кметски наместник на с. Дебелец), бившия председател на Общински съвет-Дългопол Хамди Билял Калъч, сегашния Ферхан Калъч, бившия шеф на полицията в Провадия-Минко Ангелов и др.

В Дебелец и Аспарухово имоти имат все началници, хора от елита на Провадия, включително бившия председател на Районен съд-Провадия Костадин Бандутов, който купил парцела от свата на кмета Якимов-Георги Николов.

Ради Савов зам.кмет по строителството, също успял да се сдобие с имот в Дебелец.

В изследваната от графолога подписка излиза, че от 53 човека в подписката, 15  не са се подписали и не са попълнили текста в подписката (име и ЕГН). В подписката се е подписал един затворник Йордан Христов Мазнев, излежаващ присъда на базата на Затвора в Дебелец – хижар там, и един неграмотен – Марем Зекерия.

Но истинската цел на подписката е да се узаконят новопостроените сгради там имоти от свата на кмета, от адвокат Зайков и останалите, като  се възползват от влезлия в сила § 42 от ПЗР на Закона за общинската собственост и кмета,  адвокат Зайков спокойно да купуват, продават и раздават имоти там, да учредяват право на строеж, да актуват имоти като общински, без фактически общината да е обезщетявала когото и да е от бившите дебелечани и без Областна администрация-Варна, Агенцията по кадастъра-Варна да знаят какво правят в Община Дългопол. Защото в общината работят по един стар Кадастрален и регулационен план на т.к. Дебелец, одобрен със Заповед на председателя на ИК на ОНС от 1979 г. Нямат одобрена кадастрална карта по Закона за кадастъра и имотния регистър и така им изнася, защото като нямат одобрена кадастрална карта, общината няма задължение да дава информация на Агенцията по кадастър за измененията в Подробния устройствен план(ПУП) на населеното место.

Следовател Асенова ходи три пъти в Дебелец – два пъти на оглед и веднъж с комисия от представители на РИОСВ-Варна, “Напоителни системи”АД-Варна, БДЧР-Варна, Областна администрация-Варна, РДНСК-Варна, и от разпитите на хората в подписката установява, че в Дебелец не живее постоянно никой. Дебелец има характер на селищно образувание-курортно селище, вилна зона, но не и на село.

Президентът Георги Първанов е бил подведен.Затова Указът на президента, с който обявява Дебелец за село ще трябва да се отмени и за това следовател Асенова алармира като президенството, така и Минестерски съвет.

Следовател Асенова преценява и че от кмета на община Дългопол Светльо Якимов може  да се потърси  наказателна отговорност не само за подписката, но и за други документи с невярно съдържание, свързани с незаконни строежи в Дебелец. Има съмнения за множество фалшиви документи, по които са назначени експертизи и се проверяват. В Дебелец има „къщи за гости”, които са с лиценз издаден от община Дългопол, посещават се от туристи, а нямат документи за строеж или са с нередовни документи.За незаконното строителство е сигнализирана РДНСК-Варна.

Проблем обаче се оказа, че по време на проверките, които се извършват, започнали  през октомври 2010 г., синът на Светльо Якимов – Христо Светлев Якимов е работи в РДНСК-Варна, което поставя под въпрос истинността на техните констатации. В деня, в който следовател Асенова пита РДНСК-Варна дали синът на Светльо.Якимов работи там, той е  преместен в Община-Варна.От Община Дългопол се опитаха да заблудят следствието, като представиха една карта на Дебелец без ясни очертания на парцелите и обозначение на имотите. Диян Златев е манипулирал и картата-цветна геодезическа снимка на Дебелец с нанесени граници на язовир Цонево на максимална кота приливник, граници на Дебелец в регулация-по картата за околовръстен полигон. Изместил е картата на околовръстния полигон нагоре, за да заблуди проверяващите от Басейнова дирекция, РДНСК и др., за реалните граници на имотите в кв.9, където е неговия имот, както и на свата на кмета – квадратите им по нотариален акт са повече и влизат в границите на язовира.

По това дело има данни за още извършени престъпления с имоти около язовир Цонево, но най-вече се оказват съмнителни всички обстоятелствените проверки в Дебелец изповядани при нотариус Илко Кънев от Провадия, не само за имотите на свата на кмета, но и за останалите имоти.

Точно в момента, в който следовател Асенова очаква  да получа по-голямата част от нотариалните дела по обстоятелствена проверка, започват заплахите от прокурор Стефка Якимова. В същото време и нотариусът Илко Кънев започва притеснен да се обажда на Д. Ганчева – наблюдаващият  прокурор на делото, което разследва Асенова.

Събраният доказателствен материал по делото е достатъчен, за да се преквалифицира деянието от документно престъпление в престъпление по служба и да бъде дадено на Окръжна прокуратура-Варна, тъй като този текст е от нейната компетентност. Но това, което притеснява следовател Асенова е фактът, че първа братовчедка на въпросния кмет на Дългопол-Светльо Якимов е апелативната прокурорка от Варна – Стефка Якимова.

Опасността да бъде отказано преквалифициране на деянието в престъпление по служба или да бъде прекратено, е реална. Затова следовател Илияна Асенова сигнализира Главния прокурор Борис Велчев на 22.03.11 г., непосредствено след получаване на заплахите от прокурор Якимова.

Заплахите. Дисцилинарното производство.

Ето какво разказа следовател Илияна Асенова:

„Бях подложена на психичен тормоз породен от заплахите (писмени и устни), които получих от прокурор Стефка Якимова от Апелативна прокуратура – Варна, чрез трети лица, по повод на разследването което водя по ДП № 12/10 г.  по описа на ОСлО в ОП-Варна, в което има има данни за престъпления по служба от кмета на Община Дългопол-Светльо Якимов, който се оказа първи братовчед на Стефка Якимова. Устната заплаха беше отправена до мен чрез наблюдаващия делото прокурор  от Районна прокуратура гр.Провадия -Димитричка Ганчева на 18.03.2011 г. в 11.30 ч., когато Ганчева ми се обади на служебния телефон.

Прокурор Ганчева ми каза, че й се обадила Стефка Якимова от Апелативна прокуратура-Варна, която й казала да ми се обади и да ми каже: “Да внимавам какво разследвам, защото да не се получило с мен така, както се случило с Михаил Колев, да не сезирала Висш съдебен съвет, за да ми образуват дисциплинарно производство! Изравяла съм кокалите на починалия й баща.”

За сведение Михаил Колев е бивш следовател от Варна, уволнен дисциплинарно. Причината за неговото уволнение, е че използвал служебна информация за лични цели-справки от мобилен оператор. Той беше известен с това, че пишеше жалби за какво ли не. От неговите жалби и аз бях засегната косвено. При мен обаче случаят изобщо не е такъв, защото никаква информация по делото не съм използвала за лична облага, а всичко което до сега съм направила е било в интерес на разследването, с оглед обективното, всестранно и пълно разследване, което съм длъжна по закон и по вътрешно убеждение да направя!

На прокурор Ганчева казах, че не ме е страх от тези заплахи и продължих с разследването като пуснах призовка на кмета – Якимов, на неговия заместник – Емурла Емурла и юриста му – Свилен Зайков, вече бе крайно време да ги разпитам за подписката, а и имах писмени указания за това.

Прокурор Ганчева знаеше, че ще пиша до Главния прокурор на РБ, във връзка с това, че делото трябва да се разследва от прокуратура извън апелативния район на Варна. Тя ме предупреди тогава на 18.03.11 г. като пиша до Главния прокурор, да не споменавам, че Стефка Якимова му е първа братовчедка.Искаше от мен да й обещая, че няма да го направя. Аз не обещах нищо. Бях шокирана от заплахата.

Прокурор Ганчева каза, че е доволна от моята работа по разследването, и оценява моите усилия, но не искала да пострадам. Казах й, че не се страхувам, но тези заплахи ме обидиха много! Използваха я като оръжие срещу мен.Тогава Якимова й се обажда за втори път. В случая гневът на Стефка Якимова бе продиктуван от справката, която исках да направя в едно писмо до Община Дългопол, с което исках копие на Актовете за раждане на бащата на Светльо Якимов-кмета на Общ. Дългопол и на бащата на Стефка Якимова от АП-Варна. Писмената заплаха се съдържа в отговора на това жлъчно писмо  с изх. № 1100-47/16.02.2011 г. на община Дългопол, и тази заплаха изхождаше от името на кмета  Св. Якимов, но си личеше, че стила на писане е на наблюдаващ прокурор, на прокурор с власт и всеки който работи в системата може да го забележи. Писмената заплаха предхождаше устната.

След като получих това писмо с назидателен тон от името на кмета, го пратих по факса на прокурор Ганчева да знае. В следващите дни в РП-Провадия се получило същото писмо от кмета до наблюдаващия прокурор Ганчева. След пристигането на писмото в РП-Провадия,  прокурор Якимова се обадила за пръв път на Ганчева да я пита защо съм искала тези документи по ДП 12/10 г. Един обикновен общински кмет, без такъв човек като Стефка Якимова зад гърба си, не би си позволил да изпрати на един следовател такова жлъчно, назидателно писмо. В това писмо кмета иска от следователя обяснения, защо съм искала копие на тези актовете за раждане.

До там ли стигнахме в тази държава – следователят да дава обяснения на човек, за който има данни да е извършил престъпление! Предполагам, че за съчиняването на писмото е помогнала самата Стефка Якимова.

Причината да направя тази справка е, че в “НБН” в Следствен отдел и в базата данни на полицията, не се съхраняваше информация  за дядо Стойне Якимов, който е баща на Христаки Стойнев Якимов (бащата на Светльо Якимов) и е баща и на Георги Стойнев Якимов(баща на Стефка Якимова). Имах неофициална информация от ДАНС и от Областна администрация-Варна, че са първи братовчеди, но нямах черно на бяло документ, който точно да докаже това. Този документ исках да представя на Главния прокурор на РБ, с цел да превъзложи моето дело ДП 12/10 г. за разследване на друг наблюдаващ прокурор, от Окръжна прокуратура от друг Апелативен район извън Варна, тъй като моя наблюдаващ прокурор Д. Ганчева отдавна говореше, че ще трябва да си направи отвод.

Исках да осигуря обективност в разследването и да спася делото, чието разследване водя, за да не останат и моите усилия по разследването напразни, както се случи с преписките на ДАНС и Икономическа полиция, които бяха срещу същия кмет – Якимов и които бяха прекратени.

Моите опасения не бяха без основание, тъй като преписката водена от Икономическа полиция – Варна, от ДАНС срещу кмета на Община Дългопол – Сватльо Якимов по повод на заменки с имоти, обстоятелствени проверки с имоти и др. беше прекратена с Постановление на прокурор Росен Радев от ОП-Варна от 02.10.2010 г. Парирани бяха и всички опити на ДАНС-Варна да се образува дело срещу кмета на Община Дългопол-Светльо Якимов по повод на имотни измами, свързани и с юриста към Община Дългопол-адвокат Свилен Зайков, както и престъпления по повод на отпуснати средства за ремонт на сгради в община Дългопол отпуснати като целеви от Орешарски, за около 2 милиона и половина, които ремонти не са били осъществени, или са направени само козметични ремонти. Парите са  преведени на община Дългопол и къде са отишли не се знае. Със сигурност не са използвани по предназначение и е било недопустимо да се отклоняват.Знам за тези преписки на ДАНС  и Икономичека полиция-Варна защото, когато започнах работа по моето дело и тези служби бяха сигнализирани от същите граждани, които са сигнализирали ДАНС по образуваното дело -ДП 12/10 г. и заедно с техни служители ходихме в Областна администрация-Варна за информация. Един от тези граждани е Васил Илиев от с. Цонево, на когото запалиха лодката, с цел предупреждение да не ни сезира и да не се рови много. След като получих информация от Областта и разбрах за какво става въпрос по моето дело, отидох при Административния ръководител на Окръжна прокуратура-Варна г-н Чавдаров. Това беше април 2010 г. Изказах своите притеснения по повод на това, че по моето дело излизат много неща срещу кмета на Община Дългопол, и че се притеснявам, защото разбрах от ДАНС и областта,  че  Стефка Якимова му била първа братовчедка. Г-н Чавдаров заяви, че това нямало да попречи на моето разследване, да не се притеснявам. Обаче нещата се оказаха съвсем други. Казах на г-н Чавдаров, че знам за получена преписка в ОП-Варна от Икономическа полиция, с оглед на данни за престъпление по чл. 282 от НК срещу кмета на Дългопол. Помолих да разбере на кой прокурор е разпределена преписката, и ако има данни, документи, които засягат предмета по моето разследване, материалите да ми бъдат предоставени, делата ако трябва да се обединят. Прокурорът се оказа Росен Радев, който бе извикан от Чавдаров в кабинета му и Радев  заяви, че няма проблем, ще се обединят делата, ще бъда информирана. Вместо това прокурор Росен Радев прекратил преписка № 742/2009 г. на ВОП тихомълком на 02.10.2010 г. без да ми каже.

Очаквах лично самата Стефка Якимова да ми се обади по телефона и да ме заплашва, но явно се е притеснявала да не излязат в интерент думите й, както това се е случило преди по повод на делото „Иван Славков”.

Не съм искала да изравям ничии кокали! Исках само два административни документа като заверено копие като доказателство, с цел намирането на основания за отвод на Варненска окръжна прокуратура.

Други хора буквално са изровили кокалите на бившите дебелечани, като са разровили с багер турските гробица в Дебелец, за да строят и продават.Ако лично аз имах такъв братовчед, щях да се срамувам и да си мълча, вместо това тя най-безцеремонно ме заплашва! Къде ли е професионалната етика в този случай? Затова сезирах не само Главния прокурор, но и Постоянната комисия по професионална етика към ВСС, Инспекторат към ВКП”

Оттам нататък нотариусът Илко Кънев и прокурор Якимова започват да се обаждат на наблюдаващият прокурор на следовател Асенова и да се опитват да оказват натиск върху прокурор Ганчева, респективно срещу следователката. Асенова  моли с писмо от 22.03.11 г. Главния прокурор на РБ да разпореди делото да се наблюдава от Окръжна прокуратура от друг Апелативен район извън Варна като се преквалифицира за престъпление по служба, без физически делото да минава през Окръжна прокуратура-Варна. Моли го да  намери прокурор, на който му стиска да работи, който ще и помага, а не да и пречи!

Следовател Асенова отправя и питане и до ВСС – какво е правното основание на наблюдаващия прокурор Д. Ганчева от РП-Провадия да и забрани да разследвам по ДП № 12/10 г., без да бъде отстранена от разследването и делото да се води все още на мен на производство?

Следователката получава писмото на прокурор Д. Ганчева  по факса на ОСлО-Варна около 16.30 ч. с изх. № 139/10 г. от 31.03.11 г., с което е уведомява, че материалите по делото са при наблюдаващия прокурор за служебна проверка, което налагало към настоящия момент разследващия орган да преустанови извършване на процесуални действия по разследването.

В писмото на прокурор Ганчева няма посочен член от закон, а писмените указания на прокурора са задължителни по НПК.

На 29.03.11 г. прокурор Стефка Якимова подава сигнал срещу следовател Илияна Асенова до шефа на ВОП – Варна Владимир Чавдаров за да и образуват дисциплинарно производство. Това е същият ден, в който разпитах следовател Асенова разпитва братовчед й – кметът на Дългопол Светльо Якимов.

В образуването на дисциплинарното производство участва и  друга „мега” прокурорка, известна с „мего” делото във Варна –  Йоранка Стайкова – и.д. прокурор в Апелативна прокуратура Варна.

„Нейната съвет също не е чиста, защото имам друго нейно дело при мен за пране на пари и точене на ДДС по повод на Борислав Манджуков, по което има много грешки, пропуски в разследването, изчезнали документи, за които е виновна тя и следовател Шарланджиева от НСлС. Стайкова се страхува от мен, защото й знам кирливите ризи и затова е участвала в образуването на дисциплинарното производство срещу мен. Стайкова и тя ме е заплашвала миналата година, когато дойде в кабинета ми и сочейки с пръст заяви, че по това дело нямало да излезе тя виновна! А ако тя не е виновна, кой ще е виновен – следователя…Ще си измие ръцете с него. Всъщност с нас – защото сме няколко следователи, които работим по това дело.”, коментира следовател Асенова.

Делото и е иззето  внезапно, без предупреждение. Това става на 30.03.11 г. сутринта.

На 30.03.11 г. сутринта шефът на ВОП – Варна Владимир  Чавдаров разпитва следовател Асенова по повод справката за Якимова и Якимов, че са братовчеди, в присъствието на прокурор Ганчева. Същия ден е поисква от Асенова и писмени обяснения следобед и издава Заповед, с която и образува дисциплинарно производство(Заповед № 166/30.03.2011 г.)

На 30.03.11 г. следовател Асенова разпитва юриста Свилен Зайков, който и заявява, че се учудвал на нейната смелост да разследва хора с толкова високо служебно положение.

На 30.03.11 г. тя е извикана при Владимир Чавдаров за да дава обяснения за актовете за раждане (на следващия ден след разпита на кмета), а на следващия ден – 31.03.11г. вижда Заповедта за образуване на дисциплинарно производство и и е наредено от наблюдаващия прокурор да преустанови разследването, защото делото било на служебна проверка.

Няколко дена преди да дойде за разпит кмета Светльо Якимов, Стефка Якимова се обажда и на завеждащия следствения отдел Галина Бакалова.

Ето какво разказва следовател Асенова:

„Очаквах самата Якимова да ми се обади по телефона и да ме заплашва вече лично, бях предупредена от Ганчева, че това може да се случи, но това не се случи. Вместо това г-н Чавдаров ме извика на 30.03.11 г. сутринта, като изиска незабавно делото, чрез факс и е поискал да отида с делото при него.  Така в 09.20 ч. на 30.03.11 г. отидох във ВОП. В кабинета на г-н Чавдаров беше наблюдаващия ми прокурор Д. Ганчева. Същата изглеждаше много притеснена. Г-н Чавдаров ме попита за ДП 12/10 г. Разказах му за какво става въпрос и му припомних, че миналата година април месец ходих при него и изразих притесненията си по повод на възможно влияние по това дело от прокурор Стефка Якимова, която била според ДАНС първа братовчедка на кмета. Тогава г-н Чавдаров каза, че нямало проблем, нямало защо да се притеснявам.

След като му разказах за какво става въпрос, в присъствието на наблюдаващия прокурор, г-н Чавдаров ме попита за Актовете за раждане, които съм искала за бащата на Якимов и прокурор Якимова. Пет пъти ми зададе един и същ въпрос, като накрая се уморих и казах, че няма да отговарям, и че дори и обвиняемите имат такова право. Държа се с мен като с обвиняем.

Чавдаров каза нещо от сорта: „Видите ли г-жа Якимова била толкова почтенна, водела дори дело срещу далечен нейн братовчед, а аз съм я разследвала”.

Казах му, че искам да спася делото с оглед предстоящия отвод на Ганчева, преквалификацията на деянието, прекратените преписки на ДАНС, икономическа срещу кмета, че съм писала до Главния прокурор на РБ, за да се даде делото на прокуратура извън апелативния район на Варна. Това, че съм искала да спася делото го озадачи! Тогава г-н Чавдаров каза, че делото не било лично мое, било на прокуратурата. Но кой работи по него и кой направи от 23 страници материали от ДАНС дело от 28 тома за една година? Кой носи отговорност за него? Поисках да си тръгна, но не ме пускаше, каза че ми бил административен ръководител, и че трябва да стоя докато ми каже. Аз се върнах и седнах, но разпита продължи в същия дух, психическият тормоз продължи и тогава му казах, че той защитава само прокурорите, а не и нас следователите. Казах му, че една майка, когато има две деца защитава и двете, а той защитава само прокурорите, че ние-следователите сме доведеното дете на прокуратурата, но нито ние сме искали да идем в прокуратурата, нито те ни искат там. Отговори, че това било само мое мнение, но не е така. Всички го мислят, но никой не се осмелява да  го каже.  Разпитът продължи до към 10.20 ч., не можах да издържа на психическия тормоз, разплаках се и буквално избягах от кабинета му. Обидих се, защото се държа с мен като с престъпник и не заслужавам такова отношение, след като съм хвърлила толкова труд по това дело! Аз никога не съм се държала така с хората, които разпитвам, било то обвиняеми или свидетели.

Вие знаете ли, че сега дори за това, че не искаме да отидем на банкет с прокуратурата, даваме обяснения по телефона на секретарката на г-н Чавдаров- Марияна! Това се случи по повод на банкета след анализа на ВОП.”

Със Заповед № 195/07.04.11 г. на Владимир  Чавдаров за приключване на дисциплинарното производство, същият  счита, че няма основание за налагане на дисциплинарно наказание на следовател Асенова, но че тя е накърнила престижа на съдебната власт, затова и  обръща  внимание, което означава, че я лишават от ДМС (пари, които се полагат  за дрехи).

В тази заповед, никъде не се коментира дадените пред Чавдаров от Асенова и наблюдаващия прокурор Ганчева показания, че Стефка Якимова я е заплашвала Шефът на ВОП-Варна  остава сляп и глух за това.

„Кой накърнява престижа на съдебната власт-този който търси истината и си върши работата, или този който заплашва, бранейки своя първи братовчед! Кой ще компенсира изживения от мен психичен тормоз от тези заплахи, натискът, който ми се оказа и образуваното дисциплинарно производство?”, възмущава се следовател Асенова.

Буди странно впечатление и факта,  че дисциплинарното производство срещу слеводател Асенова  е образувано по сигнал точно на Стефка Якимова и този сигнал е постъпил в деловодството на ВОП точно в деня, в който Асенова разпитва братовчед й кметът на Дългопол.

В момента по делото си правят отводи в РП-Провадия, Окръжна прокуратура-Варна.

На 20.04.11 г. шефът на ВОП Чавдаров казва на шефката на следствието Галина Бакалова, следовател Асенова да не се интересува от делото, защото не било вече нейно – щели да го дадат на друг да го разследва. „Опитват се да ме отстранят от разследването защото не можаха да ме сплашат и защото знам много. Но докато не получа Заповед от Главния прокурор , считам че разследващ следовател съм аз, най-малкото защото част от материалите по делото са още при мен и при вещото лице, и нося отговорност за тях.”, казва следовател Асенова.

И добавя: „Искам да кажа, че от цялата тази история е накърнено моето лично и професионално достойнство! Много съм обидена и огорчена от действията на г-н Чавдаров и г-жа Якимова и г-жа Стайкова, от самия факт, че ми образуваха дисциплинарно производство! Вместо поощрение, получавам наказание! Моят случай е доказателство, че мястото на следствието не е в прокуратурата, както и доказателство за твърдението, че за бедните и за богатите има отделно правосъдие в България!”

Afera.bg