МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО! ОБЩЕСТВОТО ИМА ПРАВО ДА ЗНАЕ КАКВО Е НАДРОБИЛА ПРЕДАТЕЛСКАТА РУМЕН РАДЕВА КОХОРТА ЗА БЪЛГАРИЯ. ЕТО Я ИСТИНАТА ЗА ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ ДОГОВОРА С „БОТАШ“, КОИТО НЕ МОГАТ ДА СЕ СКРИЯТ! /ДОКУМЕНТИ/
Пиша този текст за мислеща аудитория, каквато се надявам, че са моите приятели във Фейсбук, които не могат лесно да бъдат манипулирани дори и в непозната материя. Пиша този текст и защото въпреки огромната разруха и деградация в България, ИСТИНАТА ТРЯБВА ДА ИМА ШАНС!
Затова ще подкрепя ИСТИНАТА със снимки на документи.
Обществото има право ДА ЗНАЕ, какво е надробила предателската кохорта за България. Последствията от договора с „Боташ“ не могат да се скрият.
Ще мина по точките, които е написало нещастното момче Слави Василев във Фейсбук, обвинявайки ме в лъжа.
Първо, обърканото същество пише, че „Булгаргаз“ няма нужда да се регистрира като ползвател (тоест да има достъп до турските терминали, газопреносна система и пр.), именно защото сме имали вече договора с „Боташ“.
Цитатите от него публикувам с правописните грешки: „Продаваме газа на входа защото турският закон, с който всеки контрагент в Турция трябва да се съобразим, го изисква.“ Прикачвам снимка на договора, който представлява договор за покупко-продажба!
Това не е договор за ДОСТЪП до терминали, газопреносна система и хранилища. В газовия бизнес между тези два статута има съществена разлика. В действителност има компании, които имат достъп до турската система и търгуват на турския пазар – руски и руско-турски компании, както и регистрирани в Швейцария компании, приближени до руснаците.
Искам да поясня разликата между договор за покупко-продажба и достъп до системата. Защото медийните пудели на Радев се опитват да уравнят тези два възможни статута.
Ако имаме сключен договор за достъп до терминалите и газопреносната мрежа, ние резервираме капацитет, който впоследствие можем да продадем, ако не го ползваме. Това позволява една гъвкавост, с която в момента не разполагаме. Ние НЕ МОЖЕМ ДА ПРОДАДЕМ ТАКСАТА „УСЛУГА“ от 9,145 долара, когато не поръчваме танкери. На следващо място, газът, който влиза в тръбата, когато имаме договор за достъп и пренос, ще бъде НАША СОБСТВЕНОСТ. И във всеки един момент ние можем да го продадем на някой консуматор, както правят всички. В момента „Булгаргаз“ продава газа на входа на турската система и го купува на изхода срещу фиксирана такса, защото сме най-глупавите на целия Балкански полуостров! Обърнете внимание, че показваме на Турция цената на газа, който сме закупили за нашия пазар, като същевременно им предоставяме достъп до нашата система и нашите потребители.
На следващо място кохортата на Радев опонира с тезата: „Танкерът, който бил пренасочен към друг терминал, се дължи на обстоятелството, че Булгаргаз е трябвало да стовари в спешен порядък товара, извън договорения календар на въпросния терминал. Ако не беше договора, който коментираме, Булгаргаз нямаше въобще да може да купи танкера на първо място, защото няма да може да покаже резервиран капацитет за регазификация, Уотсън.“
Поредният миш-маш от незнание и лъжи. В договора е записано, че можем да закараме 14 карга – по едно карго всеки месец, и в два зимни месеца по две карга. Нямало е нито един случай, в който ние да имаме толкова газ, че да сме преизпълнили това условие, дефакто ние терминала Saros почти не го използваме. Ние не се възползваме от договора си регулярно, а само инцидентно, имаме няколко карга досега за близо 24 месеца.
Какво означава извън „договорения календар“? Към момента на пренасочването на танкера, което ни струва 400 хиляди долара допълнително, ние имаме едно-единствено карго през месец април. Възможността за пренасочване е записана в договора с „Боташ“ за всеки един момент, и ние НЕ МОЖЕМ ДА ОСПОРВАМЕ, МОЖЕМ САМО ДА ПЛАЩАМЕ. Турция има право да ни размята между петте си терминала по нейно основание и дори да ни пренасочи към терминали в Европа, за да си балансира системата. В тази връзка Деница Златева пише в писмо до тогавашния енергиен министър Румен Радев, жалвайки се от договора, който тя е подписала некомпетентно и в огромна щета, като посочва, че Турция е пренасочила „Булгаргаз“ да разтовари на Marmaraereğlisi LNG Terminal вместо на Saros, че това вече се случило един път през април и струвало 400 хиляди долара допълнително на „Булгаргаз“, и че следващото карго през октомври отново е ОПРЕДЕЛЕНО за друг терминал.
Придворният шут казва още нещо: „Цифрата, която споменава от 53к мегаватчаса е момента фотография и въобще не може да бъде ползвана за цялостен анализ и заключения. Това е и лъжа и тъпотия едновременно.“ Трудно ми е да разбера защо незнанието си позволява да воюва, за да доказва в още по-голяма степен незнанието си. Воюва се за истината. За истината даже се умира. Но глупостта човешка не е неутрална, тя може да разрушава, да обръща всичко наопаки.
Тази „моментна фотография“, за която нещастното момче споменава, че не можела да бъде ползвана за цялостен анализ, е основата, базата и ФИНАНСОВАТА СЪЩНОСТ на този договор. За шута на президента „53к мегаватчаса“ може и да са моментна фотография, но за българския народ изглеждат като 486 хиляди долара на ден!
Независимо дали вкарваме карга или не. Заложено в договора дневно количество, върху което се формира т.нар. такса услуга от над 2 милиарда 200 милиона долара задължение за целия период. И както обясних в предишния мой текст по тази тема, ние плащаме на изход на турската система за 53 200 мегаватчаса на ден, а реално по договор можем да вкараме само 38 356 мегаватчаса на ден, което е някакъв ТЪРГОВСКИ АБСУРД, басня за особената и много специална некомпетентност на кабинета „Гълъб Донев“.
Нали разбирате, че няма как да изкараме 53 200 мегаватчаса от Турция, за които плащаме, след като можем да вкараме в Турция максимум 38 356 мегаватчаса на ден! Именно затова Деница Златева решава да резервира на вход на „Булгартрансгаз“ само 29 000 мегаватчаса (за нас, а за турците – 53 200). И Деница Златева обяснява това в няколко писма до Малинов, шефа на „Булгартрансгаз“, едно от които прилагам тук, за да се види от всички. Тя пише, че не е целесъобразно да резервира 53 200 мегаватчаса на ден, а ще резервира 29 000 за нуждите на „Булгаргаз“, защото така е решила. Но за „Боташ“ резервира пълния капацитет, уреден в договора!
Една сладка подробност: в договора пише, че ние трябва да резервираме най-малко за 10 години в полза на турците, но Деница резервира направо за 13 години, демонстрация на престараване!
Чужденец ли е, цар е у нас, даваме всичко, дори и това, което не иска, така е от време оно. И когато кохортата на Радев обяснява, че „Боташ“ няма как да изземе пазара ни и това било, цитирам, „пълна глупост“, апелирам към хората с мозъчна дейност и икономически знания да обърнат внимание на ситуацията просто за обща култура, дори и да са извън газовия сектор. За да регистрират като факти този МЕГА ОБРАЗЕЦ НА НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО!
Да, „Боташ“ не ни изземва пазара. По-вярно е, че ние САМИ им го ОТСТЪПВАМЕ! И никой не може да каже: ЗАЩО?! Кое кара служебният кабинет на Радев да подпише такъв позорен договор?! Някакъв външен натиск ли, някаква анархистка зловеща корупция ли, някакво ОСОБЕНО СИЛНО ВРЕДИТЕЛСКО НЕВЕЖЕСТВО ЛИ?!
Прилагам документ, от който се вижда, че „Боташ“ във всеки един момент може да разпореди на „Булгаргаз“ резервираният за турците капацитет ДА БЪДЕ ПРЕДОСТАВЕН НА ПОСОЧЕНА ОТ ТУРЦИЯ ФИРМА. Или още по-лошото! „Боташ“ може да разпореди газът да бъде закаран на ИЗХОДНА ТОЧКА НА ГАЗОПРЕНОСНАТА НИ СИСТЕМА.
Изходна точка може да означава Сърбия, Гърция, може да означава газохранилището „Чирен“, може да означава потребители като „Неохим“, като „Стомана“ – Перник, или например „Топлофикация София“. Всички връзки към други държави и всички връзки към потребители на вътрешния ни пазар са ИЗХОДНИ ТОЧКИ на „Булгартрансгаз“. За 13 години „Булгаргаз“ запазва капацитет за Турция (53 200 мегаватчаса на ден) по-голям от нашия капацитет (29 000 мегаватчаса). Ние ще стигнем до унизителното положение турците да ни нареждат да караме техния газ до наши клиенти, които дълги години са били клиенти на „Булгаргаз“, а част от тях вече са клиенти на Валката Златев.
„Продължаваме промяната“ и служебните кабинети на Радев унищожиха обществения доставчик на газ, формираха газова олигархия и разрояване на трасетата на руския външен монополист. ТОВА НЕ Е ДИВЕРСИФИКАЦИЯ, А УВЕЛИЧАВАНЕ НА ЗАВИСИМОСТТА. Зависимостта вече е тотално безконтролна. Защото зависимостта от един и същи доставчик вече не може да бъде контролирана от държавата, както е било в лицето на „Булгаргаз“ преди време. Пълна анархия (обяснявана фалшиво с наратива за „пазарна конкуренция“) на частните посредници, които оттук нататък ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАТ политиката на България.
Забележете, „Булгаргаз“ резервира капацитета за „Боташ“, тоест турската компания не си мърда пръста за нищо – ние им го резервираме, участваме на търговете вместо тях, ние им го разпределяме за ползване, ние им го плащаме предварително към „Булгартрансгаз“. Чак по-късно „Боташ“ ни възстановяват парите. Защо го правим?! Ние сме тяхното муле. И след като сме дали нашия пазар при тези безумни условия, защо не сме поискали Турция да прави същото за нас?!
Добре, не ни дават лицензия за търговия в Турция, ама нека и ние като тях да имаме огледално същите права на турска територия. И ние да можем да им кажем „този газ го закарайте на точка Кипи в Гърция“ примерно. Що не сме го направили това? Кипи е свързващата точка между Турция и Гърция. Могат примерно да го закарат и на изходна точка на ТАНАП и ние оттам през ТАП да го продадем в Италия.
Как и защо се сключва ТОТАЛНО ЕДНОСТРАНЧИВ ДОГОВОР?! Къде са Прокуратурата и ДАНС?! Навсякъде се работи по този случай и нищо не се случва. Защото службите и институциите са ТОТАЛНО СМАЧКАНИ! ПРОСТО ГИ НЯМА.
Да разследват някой журналист какво е казал и с кой се среща, ДА! Но да придвижат казус за истинско национално предателство и РАЗСИПВАНЕ на държавата, вкарването й в пълно усвояване от външни фактори, вкарването й във финансов колапс и загуби – НЕ!
Пазим предателите! Защото предателите се разпореждат със службите.
България се движи в посока надолу и няма измъкване от този път на обездържавяване – към истинско олигархично управление на хора-посредници на външни интереси и със зависим бизнес от БЛАГОВОЛЕНИЕТО НА ВЪНШНИЯ ФАКТОР! Българската държава СЕ ДЕМОНТИРА пред очите на всички. И никой няма смелост и воля да предложи корекция на свободното падане! Схоластика и фантастика много, реални действия – нула.
Връщам се на детайлите за газа. След като Деница Златева (през април 2023 г.) резервира по-малко капацитет, 29 000 мегаватчаса на ден за „Булгаргаз“, Малинов й напомня, че всъщност тя не спазва договора и Тристранния протокол и че трябва да резервира 106 400 мегаватчаса дневно (пълния капацитет) до 2035 г. в полза на „Булгаргаз“ и на „Боташ“, и дори иска от нея обяснение за несъответното й поведение. Впоследствие обаче договорът с „Боташ“ се осветява в медиите и става ясно, че Европейската комисия може да предприеме разследване. Още повече, че ЕФЕТ (Европейската федерация на енергийните търговци) поставя въпроса за нарушаване на правилата за конкуренция и липса на прозрачност, и обръща внимание на ЕК да направи проверка. Затова Малинов от „Булгартрансгаз“ побързва и пуска остатъка до 53 200 мегаватчаса на търг – 24 200 мегаватчаса. Капацитетът се купува от фирми, близки до „Газпром“.
В края на септември 2023 г. Деница Златева, която вижда, че Малинов пуска търгове, се стряска, че не е изпълнила ангажимента си по договора и че може да загуби останалия капацитет, или да се наложи да го получава в „условия на наддаване“. Тя информира борда на дружеството, че Малинов е започнал да пуска търгове за капацитет на Странджа/Малкочлар, поради което може да се окаже по-нататък във времето, че няма да има свободен капацитет. Затова решава, че е добре „Булгаргаз“ да си иска пълния капацитет, посочен в договора. За целта Деница пише на шефа на „Булгартрансгаз“, че по договора с „Боташ“ и Тристранния протокол е задължена да резервира общо 53 200 мегаватчаса в полза на „Булгаргаз“, а не само тези 29 000 мегаватчаса, които вече е резервирала. „Моля – пише Деница Златева на Малинов – да разпределите допълнително капацитетни продукти в размер на още 24 200 мегаватчаса за „Булгаргаз“.“ Деница посочва в писмото си, че резервирайки пълния капацитет от 106 400 мегаватчаса за двете компании, „Булгаргаз“ и „Боташ“, тя може да ползва преференциалната тарифа на „Булгартрансгаз“ от 200 евро за мегаватчас. „По този начин – завършва писмото си Деница – ще се изпълнят поетите ангажименти по Тристранния протокол“.
Разказвам тези досадни подробности, за да стане ясна ИСТИНАТА за РОЛЯТА НА СЛУЧАЙНОСТТА. А тя е, че отказът на Деница да резервира пълния капацитет през април и да спази условията на договора, тъй като са неизгодни за дружеството (защото то вече губи пазарен дял), позволява на шефа на „Булгартрансгаз“ да спаси кожата си от разследването на Европейската комисия за пробутван капацитет под масата и нарушаване на конкурентните правила. Чиста случайност!
Ако Деница Златева беше резервирала пълния капацитет още през април 2023 г., Еврокомисията щеше да ни санкционира. Но тъй като Деница Златева оставя свободен капацитет по нейно лично усмотрение, Малинов след като става ясно, че възниква проблем, се захваща да имитира пред Европа някаква конкурентна среда на тази точка и включва и други участници. Малинов не е глупав и се усеща навреме. Затова, когато ЕК го пита през октомври търгува ли се на тази точка някакъв свободен капацитет, освен този за „Боташ“ и за „Булгаргаз“, той отговаря, че да, пускат търгове и има вече закупени капацитетни продукти. „Булгартрансгаз“ се измъкват, но огромната щета от некомпетентния договор остава, „Булгаргаз“ плаща огромни суми при прогресираща загуба на пазарен дял, вкарваме държавата в реална опасност от енергийна зависимост от Турция.
Ситуацията е необратима, не просто за дружеството „Булгаргаз“, което потъва, а за газовия пазар в България. В момента доставчиците се разрояват в хаотизирана среда и с помощта на управителя на „Булгаргаз“, сламена кукла на Малинов. Пазарът се източва активно към частни доставчици, като съзнателното опустошаване на дружеството генерира огромни печалби за навлизащите. Появата на „Боташ“ на пазара ни обаче, ще лиши в бъдеще сегашните герои от тази печеливша позиция или пък тъкмо обратното – те могат да бъдат „посочени“ от „Боташ“ за техни посредници на българския пазар. ТОВА ЩЕ ГО РЕШИ „ГАЗПРОМ“, КОГАТО СПРЕ ГАЗА НА ЧАСТНИТЕ АКТЬОРИ АЛА ВАЛКАТА ЗЛАТЕВ И АКТИВИРА ТРАСЕТО ПРЕЗ „БОТАШ“.
В момента ситуацията устройва Москва, „Газпром“ продава свободно, трасето е защитено през множество посредици, печалбите са по-високи от преди. Ако нещо се случи с единия доставчик, другите ще продължат. А сатрапският за нас договор с „Боташ“ е дублиращ маршрут за застраховка от проблеми, които могат да възникнат за Русия. Хаосът, който ПП предизвикаха с първите си действия, когато дойдоха на власт, позволи създаването на недосегаем газов елит у нас, от чието благоволение политическата класа пряко ще зависи отсега нататък. Винаги съм се учудвала, как политици прехвърлят инструментите си за контрол от националната власт към частни играчи за един куфар с пари, и така отслабват държавността, тоест собствената си сила.
Превръщат държавата, респективно политическата власт, в безпомощна слугиня на външни за властта играчи. В момента държавата няма никакъв контрол върху електроенергията и газа. И оттук нататък всяко правителство ще бъде принудено да си купува време от олигархията чрез компенсации. Ако реши олигархията, ще го бутне през цените. Няма икономика, която да кара на субсидии. Какъв е този частен бизнес, който реве нонстоп на държавата?! А може би властта видя в компенсациите нова схема, възможности за връщане по нещо от разпределените бюджетни ресурси?!
Колкото до нещастното момче, което падна толкова ниско, че да се защитава не с аргументи, а с пошли внушения, всеки, който ме познава, знае, че не бих го докоснала дори и с пръчка. Този човек първи направи контакт с мен, тогава дори не знаех кой е той. Беше ми написал във Фейсбук, че до голяма степен е съгласен с критиките ми към президента и че именно затова е напуснал президентството. Казах му, че в кръга около президента всички са напълно непригодни за политическа дейност (с изключение на вицепрезидента Йотова), и че бих се зарадвала, ако поне един се окаже малко по-умен.
Времето упорито доказва, че около Радев няма умни хора, има раболепни подмазвачи, явни кариеристи, очакващи бъдещи позиции, лица носещи куфарите, лоши съветници и бездарни анализатори!
Иначе договорът с „Боташ“ нямаше да се случи с тези условия. Ако не беше бездарието, Радев щеше вече да разполага с пълната власт в държавата. Той лошо и непрозорливо профука своя огромен капитал.
В съдебно дело с политолога Калоян Методиев Слави Василев е ползвал защитната тактика, че профилът му във Фейсбук не е негов. Давате ли си сметка, колкото ниско трябва да паднеш, за да не застанеш с лице зад думите си и да заявиш в съда, че профилът с твоето име във Фейсбук не е твой профил, и всъщност пише някой друг. Подло и безвкусно! Подлостта е гордост и път за хора със свити, тесни души.
Така че не знам кой пише от профила на това нещастно момче. Знам, че аз никога не бих казала, че това, което съм казала, всъщност не съм го казала. Но всеки сам избира дали да пълзи в живота.
Калина Андролова





