МВР – нагоре по стълбата, която води надолу (Част І)
Укриване на престъпления, подценяване на престъпния резултат чрез дискредитиране на жертвата, задържане на невинни и злоупотреба с полифизиограф. Българското МВР трайно е поело нагоре по стълбата, която води надолу или към нищото. След фрапиращи случаи на некомпетентност или умишлено изкривяване на разследването на престъпления ми хрумна идеята да напиша серия от статии, свързани с лоши практики на действие на полицията, довели до скандални резултати през последните години.
През тях полицейското разследване утвърди някои лоши практики, които чрез мълчаливото съдействие на управленския състав се превръщат в ежедневни тактически действия. Ето някои от най-впечатляващите:
1. Укриване на престъпления от гражданите и медиите
Един от привичните ходове на полицията през последните години се изразява в опити за укриване от гражданите на извършени тежки престъпления. Целта на този тип действия е насочена към потулване на общия темп на нарастване на престъпността. Факт е, че днес органите на разследването и оперативно-издирвателната работа работят, само когато върху тях се упражнява обществен натиск. Когато едно престъпление стане тихомълком, хората не са известени и съответно не настояват за разследване, разкриване на извършителите и наказание, то това престъпление не надминава формата на дело с неизвестен извършител, изчаква се да мине изискуемия от НПК срок и делото се закрива поради неразкриване на извършителя.
Такива са случаите:
– Убийството на Яна в Борисовата градина – гражданите и медиите разбраха за станалото на третия ден и все още не бе направено нищо;
– Разстрелът на Драгомир Бецов на Разпети петък, който отначало бе формулиран от разследващите като естествена смърт от инсулт или инфаркт, а впоследствие се оказа разстрелян доста професионалнно в главата с любимия на професионалните килъри 22 калибър, който прави входно отверстие, прави мозъка на каша, но остава в главата;
– Убийството на наркоразпространител в столичния квартал “Стрелбище” с 6 куршума, за който не се появи информация в никоя медия с изключение на сайта “Афера”, при това информация с източник не полицейските сводки, а свидетелите, живеещи в околните на мястото на разстрела блокове;
– Отвличането и последвалото убийство на Мирослава от Перник.
2. Дискредитиране на жертвата
При всяко от убийствата надълго и широко се разказва в медиите за криминалната биография, простъпките, регистрациите, отрицателните привички на убития, чак да ти стане драго, че е ликвидиран. Особено отвратително беше злепоставянето на зверски убитата Яна, която бе представена от висши полицейски чинове пред обществото като проститутка, наркоманка, скитница. Образ, който не разпознаха близки и приятели, на които е била известна като слънчев и добър човек, приета студентка с мечти за учене и предстоящ щастлив живот.
За Мирослава, поради младостта и подходът бе да се създаде представа, че е имала проблеми в семейството, избягала е от разпри и трудности и вероятно си пие кафето някъде в Гърция (според алармираната полиция).
И 8-те жертви на убийства от началото на годината бяха обявени за криминално проявени, за лихвари или комарджии, притежатели на хазартен бизнес, близки с престъпни среди – т.е. макар че не бяха направо обвинени в престъпна дейност с недомлъвки се подсказваше, че това са вредни хора и няма нищо лошо в това, че обществото се отървало от тях.
3. Задържане на невинни с цел успокояване на гражданското недоволство
Задържането на лица, нямащи нищо общо с извършените престъпления, само за да се успокои общественото негодувание вече започна да се превръща в практика. Обикновено задържаните са физически или психически непълноценни хора, без финансови средства, без възможности за защита. Очевидно идеята е, че е хубаво за пред зрителите да има задържан, а на него и без това в затвора му е по-добре отколкото на улицата, където вероятно мизерства и се храни от кофите за боклук. Така изглежда задържането и осъждането на първоначалния заподозрян по убийството на Яна, докато най-вероятният извършител, за който всички налични доказателства сочеха, че е бил в близост с убитата, нещо което и той призна, бе оставен над 6 месеца на свобода по някаква странна полицейска логика. Нещо повече, задържаното лице прекарало достатъчно дълго в предварителния раст започва да бъде убеждавано да направи самопризнание и да сключи споразумение с прокурора. Задържаният по делото за убитата в Борисовата градина Яна и оневинен Пламен Трифонов заяви в интервю пред Нова телевизия, че ще започне дело за психологически тормоз и опит за внушаване, че е престъпник. Това ставало с разговори с разследващите. Такъв е и пловдивският случай след извършен грабеж на Максим Савов, държан 5 месеца в предварителния арест без доказателства. (Стига да не бъркам и това реално да е лабораторно упражнение за това как абсолютно невинен човек може да бъде арестуван, държан в ареста, злепоставен и неглижиран от властта.)
4. Разпити на свидетели чрез полифизиограф
Няколко предварителни бележки за ползата от полифизиографа, по-известен като “детектор на лъжата”: Първо полифизиографът не се признава в съда, защото верността на подадената информация е около 60%. Второ технологията е свързана с нивото на стрес в разпитвания, следователно, за да бъде чиста експертизата то трябва да има времеви ограничения – около час, не повече. Трето – през последните 20 години служителите в звената за човешки ресулси в големите компании използват полифизиографа при проверка за назначаване на служителите и проверка за лоялност на персонала. Това от своя страна нароява курсове за подготовка за подходящо представяне.
Практиката в България е психолозите от спомагателни за разследването да се превръщат в основни фигури, а на полифизиографа да се разчита като на “манна небесна”. Разпитваните се държат по 3-4 часа с прикачени датчици, което само по себе си е стресиращо, техниката дава погрешни сигнали и на резултатите от работата на уреда се гледа като на кафе или боб. Всеки човек привързан няколко часа за уреда и разпитван ще изпадне в стресово състояние и ще дава сигнали, водещи до “изобличаването” му. (При разпита на шефа на Института по психология на МВР по делото за смъртта на Куцаров, Неделчо Стойчев разказва, че Куцаров бил заподозрян във водене на преговорите за откуп за Цигането. Затова от ГДБОП поискали той да бъде тестван с полиграф. След 4 часа разпит уредът хванал Куцаров в лъжа – той бил съпричастен в похищението. Съвсем чистосърдечно и наивно Стойчев продължава: “Беше в добро състояние, нямаше следи от насилие. Има заповед да не се малтретират хората, които ще се тестват на детектор на лъжата, защото това влияе на данните от експертизата.” )
Трябва да се има предвид, че този подход е доста компрометиран от практиките на световни разузнавателни и контраразузнавателни агенции. Например, агентите на КГБ в ЦРУ и ФБР Олдридж Еймс и Робърт Хансен през дългогодишната си кариера като руски шпиони всяка година са минавали съвсем безпроблемно през “детектора на лъжата”.
В станалия нарицателен случай на вече оневинения за убийството на Яна Пламен Трифонов убеждението на разследващите се крепи като че ли единствено на резултатите от “детектора на лъжата”. Те показват, че той е излъгал, че в нощта на убийството на Яна не е бил в Борисовата градина. Трифонов припомня, че е била проверена клетката на мобилния му телефон, която е показвала, че той се е намирал в столичния квартал “Сухата река”.
Всъщност полифизиографът реално дава резултат като средство за психологически натиск върху заподозряния, като го кара да си мисли, че е изобличен и е по-добре да направи самопризнание.
През 1982 година в Първо РПУ-МВР си служехме с този номер за разкриване на дребни престъпления от цигани. Когато биваше заловен при кражба ром, колегата дежурен криминалист го завеждаше при старичкия ксерокс, поставяше му ръката на екрана, пускаше скенера, с впечатляващата жужаща зелена линия и му обясняваше, че устройството ще го изобличи в лъжа. Психологически сразеният и впечатлен ром често си признаваше за няколко кражби.
Сега обаче не сме 1982 година, повечето обекти на тази практика не са роми, обществото като цяло е по-грамотно, което прави този подход неефективен.
(Следва продължение)
Доцент д-р Николай Радулов