Мафията се цели в писател

Роберто Савиано е заплашен със смърт от неаполитанската камора, която авторът разобличи в световно известната си книга "Гомор". Италия трябва да направи всичко възможно и за да го опази, и за да разгроми престъпната организация, настояха в понеделник в открито писмо лауреатите на Нобелова награда Дарио Фо, Гюнтер Грас, Орхан Памук, Рита Леви Монталчино, Михаил Горбачов. За нула време под призива им подписа си сложиха над 150 000 други носители на отличието, известни писатели, учени, общественици и обикновени хора не само от Италия. Савиано им благодари лично във вторник от първата страница на вестник "Република", посочвайки между другото, че скоро няма да може да им стисне ръката и да ги погледне в очите с признателност. Защото за да се спаси, трябва да битува като своите герои – укриващите се от правосъдието мафиоти.
Като основна причина за откритото писмо плеядата прочути личности откроиха оповестеното през миналата седмица от медиите решение на босове от водещ камористки клан да убият преди Коледа Савиано чрез зрелищен атентат. Заплашени са неговата свобода, автономията му на писател, възможността да се среща със своето семейство, участието му в обществения живот, неговото придвижване в собствената родина, подчертават нобеловите лауреати.
Той е млад писател, чиято единствена вина е тази, че е разследвал организираната престъпност, показвайки нейната структура и начините й на действие. И заради това сега е принуден да живее в нелегалност, да се крие, докато от затвора шефовете на камората продължават да му изпращат послания със заплахи за смъртна разправа, завършваха призива си нобелистите, се посочва още в призива.
"Свободата и сигурността на Савиано засягат всички нас като граждани", мотивира в интервю личния момент в подписката Дарио Фо.
Почти едновременно с разпространението на призива по вестникарските будки лъсна корицата на авторитетното седмично списание "Еспресо", от която едър надпис твърди, че камората вече се е настанила в правителството. Има и снимка на заместник-министъра на икономиката Никола Козентино, а в просторна статия вътре петима разкаяли се мафиоти го сочат като доверен човек на клана "Казалези". Силите на реда смятат Козентино за №1 в неаполитанската камора, а Савиано го описва безпощадно в своя роман "Гомора". Филмът по него направо разтърси Италия.

Козентино, който е лидер на неаполитанската организация на партията на премиера Берлускони "Форца Италия" и е смятан за негов доверен човек, според покаялите се мафиоти бил момче за услуги на босовете на клана. Благодарение на своите връзки той им осигурявал победата на търгове за щедри обществени поръчки, правел им различни услуги в общини и полицейски управления, а понякога даже им служел за пощенска кутия. Срещу всичко това като истински политик Козентино не търсел материални облаги, а само гласове, много гласове, с които да бъде избиран за депутат във всички парламенти.
Както можеше да се очаква, веднага след лансирането в публичното пространство на връзките с камората на мощния заместник-министър, опозицията поиска неговата оставка. Разбира се, управляващите й казаха да си гледа работата и се обединиха здраво около своя съпартиец. Но тогава в очите на хората, които са далеч от политиката, великите нобелисти, поискали закрилата на Роберто Савиано, се превърнаха в най-обикновени наивници. И ще останат такива най-малкото докато  Козентино не се разкара от висшите етажи на властта в държавата, а тя не се разправи окончателно с камората, започвайки от сеещия в Неапол смърт, беднотия и морална разруха клан "Казалези".
А що се отнася до причината, заради която младият писател продължава да живее като истниски бандит в нелегалност и е охраняван като супербос, то може би единствен я разбра индийският публицист Сукету Мехта. Само той написа по страниците на италианския печат след тайна среща с Роберто Савиано, че той е станал жертва на своята голяма привързаност към родния Неапол, на съкровеното си желание обичаният град да се изтръгне час по-скоро от лапите на организираната престъпност, да заживее нормално.

Румен Михайлов

В. “Политика”