МАФИОТСКИ БОКЛУК СТЕ, КОНСИЛИЕРИ ВСС /БЕЗ ЧЕТИРИМА – ЧЕСТ ЗА ТЯХ!/! ДЕЛО „КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“!
ДЕЛО „КЪРЖЕВ СРЕЩУ БЪЛГАРИЯ“ (Жалба № 60607/08) – ПРОКУРОР – използвал фрази в интервю като „мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук”.
На 7 септември 2017г. Европейският съд за правата на човека в Страсбург постановява решение по делото на Славчо Кържев, бивш прокурор и бивш ръководител на Софийската районна прокуратура Кържев срещу България.
Делото вънзиква по повод конфликт между Кържев и прокурори, които са били негови подчинени, но по-късно участват в комисия, която проверява дейността му. На 12 октомври 2006 г. във вестник „Труд” е поместено интервю на Кържев, в което той коментира случая:
„През целия си живот се борих с престъпността. Нещо повече, опитах се да победя мафията в прокуратурата. Признавам, че съм се провалил и сега нося последствията от това. Разследващата комисия включва точно тези прокурори, които по това време възразиха срещу работните методи, които въведох. Целта на тези методи бе да премахнат всички основания за корупция, свързана с делата. „Много парчета боклук излязоха на повърхността … сега ме смазаха“ […] Обществена тайна е, че един от прокурорите, които споменах, е известен сред адвокатите и “клиентитe” на прокуратурата като “прокурор Рушветчийски”.
Накърнените прокурори съдят Кържев за обида и втората инстанция налага на Кържев санкция глоба. Той подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Според него оспорваните му изявления представляват ценностни преценки и че критиките му не са били насочени лично срещу въпросните прокурори, а срещу “институцията на прокуратурата”. Макар да признава, че думите му може да са били “агресивни” и “неприятни”, той посочва, че те са били част от важен обществен дебат, “който не може да бъде ограничен, още по-малко с мерки, водещи до наказателна отговорност”. Накрая, във връзка с коментара на Държавата, че интервюто му достига голяма аудитория, жалбоподателят посочва, че същият вестник – “Труд”, е публикувал статия за присъдата му.
ЕСПЧ изтъква, че защитата на свободата на изразяване се отнася не само до информация и идеи, към които съществува благоприятно или индиферентно отношение, но и които обиждат, шокират или смущават. Що се отнася до границите на приемливите критики, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частноправни субекти. Длъжностно лице със сигурност има право да защитава репутацията си, но тази защита трябва да бъде съобразена с обществения интерес от открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват стеснително.
В случая става дума за фрази като „мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук”.
Съдът намира, че като цяло интервюто на Кържев е част от дебати по въпроси от значителен обществен интерес и не е представлявало безсмислена обида. Съответно изявленията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на защита. Органите са имали задължението да представят особено уместни и достатъчни причини, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните легитимни цели, което съдът не е убеден, че са направили.
В частност, според ЕСПЧ:
• българският съд не е претеглил правилно твърдяната тежест на казаното срещу свободата на изразяване и не е посочил конкретни основания за необходимостта от налагане на санкция;
• не е направил опит да се съобрази с факта, че оспорваните твърдения са били главно насочени към дебати със значителен обществен интерес;
• не е взел предвид, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани;
• не е преценил дали обжалваните твърдения са ценностни преценки и дали са налице достатъчно “фактически основания” за такива преценки;
• не е взел предвид и факта, че няколко дни след публикуването на обжалваното интервю същият вестник публикува позицията на засегнатите прокурори, които упражняват правото си на отговор;
• наложена е непропорционална санкция без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните интереси, за които става въпрос.
Намесата не е необходима в едно демократично общество и заедно с това не е пропорционална на преследваната цел.
И до това решение няма съмнение, че прокуратурата е област, дебатите по отношение на която са със значителен обществен интерес. Решението на ЕСПЧ почива на идеята за необходимостта от защита на свободното изразяване на мнение, което е принос към значими дебати – наистина, „мафия в прокуратурата” е такова твърдение, което заслужава обсъждане и многостранна аргументация.
===
МАФИОТСКИ БОКЛУК СТЕ, КОНСИЛИЕРИ ВСС /БЕЗ ЧЕТИРИМА – ЧЕСТ ЗА ТЯХ!/!
БЛАГОДАРЕТЕ НА ПЕЕВСКИ, БЛАГОДАРЕТЕ НА БОКО ТИКВАТА, БЛАГОДАРЕТЕ НА ТЕХНИТЕ МВР СЛУЖБИ, БЛАГОДАРЕТЕ НА МАФИОТСКАТА ГДБОП, ЧЕ ВИ ОПАЗИХА КОРУПЦИЯТА, ЧЕ ОПЪНАХА ЧАДЪР НА КИНТИТЕ И ИМОТИТЕ ВИ!
ОПАЗИХА ВИ!
КАРМАТА ОБАЧЕ ИДВА! ГОТОВИ ЛИ СТЕ?! ОТ ТАМ СКРИВАНЕ НЯМА!
Afera.bg