„МАСТИИ“ С МАЙСТОРСКИ ГЮВЕНДИЙСКИ НОМЕРА. МАЗНИ МУТАЦИИ НА ДВУЛИКИЯ ЯНУС. ПОЧТЕНОСТТА НЕ СЕ КУЛТИВИРА В УНИВЕРСИТЕТ

Да говориш за почтеност и да крадеш почтеност в дните си е едно, а да я сътворяваш и отстояваш, съвършено различно.

Защо им е на някои хора, да допускат зло, а и да правят зло, завивайки се като подарък с панделката на почтеността.

Това не остава ненаказано, не само във времето, а и извън него.

Или са заблудени, или са самозабравени, пък дори и най-престижните университети в празнославието си да са завършили.

Почтеността не се култивира в университет.

Да прости Господ невежието на дните ни!

Съблазънта, лъжата и лукавството са сродни пороци и произлизат от дявола, който е „баща на лъжата“ и на лукавството (Йоан 8:44).

На това той учи и своите служители, хората, които вземат от него пример в своята зла воля и зли нрави, казва Св. Тихон Задонски. Тези пороци завладяват хората, които едно говорят с устата си, а друго имат в сърцата си.

Обикновено такива хора се наричат двоедушни, продължава светецът, тъй като те като че ли имат две души, т.е. вътрешна и външна: с външната си душа те общуват с хората и ги заблуждават, а вътрешната пазят за себе си.

Хората от този тип общуват с ближните си ласкаво, гладко и тихо, но хитро и коварно, за да могат както крадец, да се прокраднат в техните сърца. Те умеят и смирени да се покажат, а отвътре е съвсем друго.

Преди години в службата за сигурност имаше една особена прослойка от оперативния състав, които си бяха спечелили прозвището „мастии“.

Боравеха майсторски с гювендийските номера и това някои от тях го считаха за връх на професионализма.

Може и да са имали право в някои особени ситуации, въпреки моите резерви към подобен цинизъм.

Но като гледам настоящите сухи, претендиращи с образованието си мазни мутации на двуликия Янус, превземащи лъжовно, но и нагло, материалността на съществованието ни,  парадиращи с почтеност, за да се завият поне малко и с духовни одежди, си мисля:

– дори и онзи долнопробен „професионализъм“, който носеше заможност на продажниците, днес е деградирал до такава степен, че уродливите му плодове ще хранят уродливи поколения.

И няма да ги съсипват бързо, а ще ги тровят бавно с наслояваща се плесен, за да могат да видят в последния миг загнилото нищожество на дните в оскотелите си души, убиващи почтеността с театрална почтеност.

Но вече ще е късно.

Защо ще е късно ли?

Защото няма катарзис без покаяние. А времето за покаяние ще е изтекло.

Велин Хаджолов

бивш шеф на ОСА в ДАНС

Карикатура: Ивайло Нинов