Мартин Карбовски: През к…а ми е Виктор Пасков!

– Г-н Карбовски какво се случва в българската поезия, в българската литература, че започна война на поколенията при това по медиите?

– Ами, започна война.

– Вие казвате, че ви пречат да си продавате книгите. Кой ви пречи и как точно ви пречи?

– Това е извадено от контекста. Това са хора, които усукват вселената само и само на тях да им е по-удобно на гъза.

– Ако приемем, че вие и вашият кръг сте единият лагер във войната, какви са основните ви мотиви да водите тази битка?

– Много е просто. Вече 20 години те управляват, ние им работим. В един на човек му писва и започва да говори за далаверите в неговия бранш. Значи може да се говори за далавери в енергетиката и земеделието, а вече 20 години никой не повдига един важен въпрос за т.нар. култура – въпросът за далаверите на духа. Тези хора всичките са далавераджии на духа! И понеже те са с по един медал и с по няколко издадени на немски книги, никой не смее да им каже нищо. А те нито са светли, нито са чисти, нито са толкова интересни, нито пък са огромно постижение в световната литература и култура. Те са обикновени соц-тепегьози. Това са лизачи на партийни задници, които в момента се правят на олигарси на духа и на патриарси на духа. В момента, в който аз казах : “Вие сте далавераджии и правите далавера с т.нар. култура, т.нар. българщина, заради културния вакуум, който отворихте се появиха и чалгата, и мутрите, и празнотата, и емиграцията, и липсата на смисъл.”, те продължават да се правят на луди. Точно както политиците са правят на луди за това, което им казват от Европейската комисия. Това се случва само на Изток. Не може да узурпираш т.нар. културно пространство, езика! Не може да казваш ти кой да пише поезия!

– А по какъв начин го правят? Как налагат кой да пише и да публикува?

– Те налагат изключително много себе си покрай това, че са гъзолизците на червената партия. И за съжаление Дачков е прав – това са хора от обкръжението на президента, на БСП. Това са хората, близки до властта. Той и Костов си имаше такива. Не казвам, че те са лоши, а пък другите са добрите. Това са хора, които са си взели дивидента 100 пъти и сега се опитват да останат на власт. Ситуацията е същатата както в държавата, така и в т.нар. култура. Най-смешно е, че ние сме на едно асолютно селско място – в България. И тук те се опитват да ми обясняват кой бил дарен, кой бил бездарен, кой бил велик поет и кой не бил! Да го духат! Те са смешни! Цялата тази поза е смешна. Ние имаме сериозен проблем – нещата не вървят! Особено в т.нар. култура и духовен живот нещата са толкова смачкани и миришещи, че няма накъде. Това е защото олигархията на духа се опитва да се направи на розова при положение, че гние.

– Днес Виктор Пасков прави доста язвителни забележки за вашия поетичен стил и език на писане. Според вас той на какво се дразни на поета Мартин Карбовски или на човека Мартин Карбовски?

– Те винаги се дразнят на човека и търсят начин да обидят поета. Те са свикнали само да им се прави евала. И в момента, в който някой им казва: “ Абе, мръдни малко, ти си лош човек!”, те отговарят: “Ти пък си бездарен!” В смисъл това е едно деление още от времето на Съюза на писателите и от 60-те години на Хрушчов. Кой е бездарен и кой не е бездарен ще каже Господ!

– А обижда ли ви това, че Виктор Пасков сравнява вашия език, метафори, образи с езика на Стоичков?

– През кура ми е Виктор Пасков и какво мисли той.

– Добре, по друг начин ще ви задам въпроса – съвместими ли са поезията и грубият, вулгарният език?

– Това е тъпотия! Когато публикуват Жорж Батай “История на окото”, те казват “велика книга”. А когато някой напише кур на български, те пощуряват и обясняват, че това не е литература. Това е двойният аршин на идолопоклонниците на партията. Те се подчиняват на някакъв си техен партиен живот! Те ще ми кажат на мен коя дума да използвам! Той употребява изсушени думи, аз употребявам думите, които срещам в живота – това е разликата. А специално към Виктор Пасков, за разлика от много други, ние няколко пъти сме показвали уважение. Все пак той е по-възрастен. Защо си мислите, че аз човек, който мрази старите хора и ме правите враг на пенсионерите?! Но така се случва с тези хора – ти му покажеш уважение, той те напсува на майка! Боклук! Нещо друго прави впечатление – те са обединени…Тошо Тошев, Кеворкян, Виктор Пасков, Стефан Цанев, Недялко Йорданов. Ние не сме. Ние сме истински. Всеки от нас е отделна личност. Ние не служим на никаква партийна цел. Те са плъховете, които си спасяват имиджа и историята, те не искат да се разделят със социализма, в който работиха. Срещу тях ние нямаме нищо лично. Има само един проблем – никой на никого не може да казва какво и как да напише. То го решавам само аз. Ако нямам къде, ще видя… Но слава Богу има! Включително и във “Всеки ден”.

– Такива сблъсъци и медийни войни не отблъскват ли и малкото читатели на българската поезия?

– Не мога да преценя. В момента те са в “Труд”, нашият таргет е в мрежата. Ние нямаме стратегия. Знаеш ли какво се случи, ние публикувахме една книга. В някаква степен Левчев я одобри. Заради него ли, заради нас ли, но всички скочиха. Те правят в момента конгрес срещу поетите като Хрушчов през ’62 година. В момента ни казват: “Няма място за вас! И недейте да пишете!” те правят другарски съд, народен съд срещу хора, които просто са издали книга.

– Като заговорихме за книгата “Антология на живите”, Виктор Пасков ви обвинява, че използвате Тома Маркови и Калин Терзийски, които били много по-талантливи. Точният цитат е Карбовски е “бездарник, присламчил се до истински таланти”.

– (Смее се) Виктор Пасков е жалък партиен интригант! И Пасков нямаше да разбере за Терзийски, и Терзийски щеше да умре от пиене ако не бяхме започнали това нещо. Защото ние в един момент ние престанахме да правим самоубийства и започнахме да правим книга. Мисля, че това е нормалната еволюция. В случая никой не може да дава оценки, без да е видял кое какво е. Убеден съм, че Тома Марков и Калин Терзийски са изключителни поети. Но нека тъпаците не забравят, че аз и Левчев ги извадихме. Няма какво да се правят на откриватели! Въобще не са меродавни! Те са обикновени зомбита!

Калина Томова

“Всеки ден”