Мартин и неговият наставник
“Тази тема е тъмна и болезнена, и дори по особен начин криминална.” Така Цветан Стоянов започва разказа си за деликатната история между Достоевски и Победоносцев. Историята между Костов и Мартин, е пък по особен начин трагикомична. За Мартин е трагедия, за Костов – комедия.
Кой както може
Представящият се за лидер на СДС Мартин Димитров очевидно е обикновена марионетка, а една марионетка не може да няма кукловод. Винаги обезличаването на една партия, започва от обезличаването на нейния лидер. И завършва с това. Не разбирам докога “седесарите” ще търпят да бъдат ръководени не от човека, който е техен председател, а от политика, който изсмука СДС, напусна го, и после се залепи за него, за да си спаси отново кожата. Това състояние е най-малкото унизително.
Мартин Димитров няма да остане в българската политическа история и след няколко години никой няма да си спомня за него. За разлика от неговия наставник. Самият Мартин изобщо не е наясно, какво всъщност направи, като се съгласи да създаде Синята коалиция.
Той и сега не е наясно, че СДС и ДСБ се харесват повече по отделно, отколкото заедно харесват Синята коалиция.И не е наясно, че с пълната си
политическа инфантилност
“ексхумира” персоната Иван Костов
Наставникът на Мартин Димитров, да припомня, успя да съсипе и двете така наречени десни партии. И СДС, и ДСБ. И освен, че наистина беше двигател на реформите в периода 1997-1999 година е отговорен за правителствата, които дойдоха след него. И това на НДСВ и ДПС, както и за Тройната коалиция.
Днес Костов твърди, че “управлението на ГЕРБ се срива в пошлостта”. Не мога да не са възхитя от нахалството му. Това го казва политик, чиято любима фраза беше “Ритай противника, даже когато е паднал”. Същият, който заяви, че няма да се върне между хората, че гражданското общество се е превърнало в народ, защото не го е избрало него, че СДС трябва да защити семейството му от обвинения за корупция, че СДС е останало без душа, че Първанов е нашето момче в БСП. Същият политик, чийто зет беше в обща фирма със Славчо Христов, за когото Иво Беров веднъж написа, че ако оградата на вилата му била с три сантиметра по-ниска ДСБ щяло да може да си купи в. „Седем”.
Същият, който каза “Ами, ако наистина са виновни” за медиците ни в Либия. Той, който създаде политическата полиция, и чрез Атанас Атанасов следеше Богомил Бонев, Евгений Бакърджиев, Стефан Софиянски, Христо Бисеров, Александър Божков, областните и общински лидери на СДС и получаваше безумни доклади пълни с лъжи, но приятни за извратеното му съзнание. Този човек говори, че ГЕРБ бил затънал в пошлост!
Ако можехте да чуете разговорите, които той водеше с някои хора бихте могли да се насладите на фрази като: “Ще му измъкна гръцмуля на този” или “Кажи му да не се бърка там, че ще му отрежа ръцете до лактите”.
Изобщо няма да засягам личното му участие в гешефтите по време на неговото управление, защото няма да ми стигне мястото.
Въпреки всичко, наставникът на Мартин остава една от основните фигури в българската политика и няма никакво намерение да се откаже отново да стане премиер. Стремеж, който аз твърдя, е опасен за страната. Защото,
ако Командира се завърне, обвиненията срещу Борисов за налагане на диктатура ще изглеждат като похвали
Костов е опасен и вреден за десните партии (не казвам нищо ново) и най-вече за ГЕРБ. Защото започва вече да се опитва да става наставник и на Борисов.
Принципът на Командира е потресаващо елементарен: “Ако всяка секунда не работя за себе си, автоматично работя за другите”.
А той хич не обича да работи за другите. И всички, които по някакъв начин подкрепят Синята коалиция би трябвало да са наясно с това.
По този въпрос искам да развия три тези.
Първо, Синята коалиция е вредна за самата себе си. Тя е оръжие в ръцете на Костов, а не равноправен двупартиен политически субект. Някой да не би да си въобразява, че решението за въздържателното гласуване след вота на доверие към правителството на Борисов го е наложил Мартин? И както бракът прави лъжата задължителна, така и коалицията с носталгичен цвят е пълна с недоверие между двете формации. Така политика дълго време не може да се прави.
Второ, Синята коалиция е вредна за дясното. Костов и Мартин в случая са на едно мнение и неистово желаят само те да представляват автентичната десница. Те да са единственият конкурент на ГЕРБ и да не допускат каквито и да е по-малки десни партии в това обединение. По този начин напълно са запушили развитието на нормална и интелигентна десница.
Трето, Синята коалиция е вредна за България. Тя няма ясна политическа позиция – ГЕРБ ли трябва да управлява или БСП и ДПС. Ето от този въпрос и Костов, и Мартин ще бягат като от тамян. Както и от факта, че с 4% процента обществено влияние се държат като че ли държат златната акция на управлението.
Какъв е изходът от тази ситуация?
Изходът е в осъществяването на следната политическата формула. Разпускане на двете партии, учредяване на нова, която да избере за свои председател политик, различен от Мартин и неговия наставник и тази нова партия да се превърне в основен двигател на възраждането на един автентичен, нормален, интелигентен десен алианс, без да поставя каквито и да е условия на останалите извънпарламентарни партии, които желаят да участват в този процес.
В противен случай
Синята коалиция ще продължи да играе ролята на запушалка
На развалена коркова тапа, която превръща виното в оцет.
И ще завърша с нещо, което знам, че ужасно ще възпали феновете на Костов. Не очаквайте той да предложи подобно нещо. Не само заради споменатия по-горе принцип. Просто Командира не е достатъчно умен. И го знае. Ако беше, нямаше да изпусне по такъв елементарен начин властта след 2001 година. Но пък изящно използва идеите на хората, с които се заобикаля, след което ги катапултира в небитието. Перфектен е в присвояването на чужди тези и преформулирането им в свои. С една дума- обикновен политически плагиат.
Илия Петров