Марсилският атентат сваля правителството на Кимон Георгиев
Възел от интереси и противоречия предизвикват смъртта на югославския крал Александър Карагеоргиевич на 9 октомври 1934 г.в Марсилия. ВМРО решава да отмъсти на сръбския терористичен режим занеговите кървави действия в Македония.Показателнав това отношение е Декларацията на нейния Централен комитетзаполитическите събития на Балканите и по македонския въпрос,приета през януари 1934 г., в която се подчертава, че “организацията е принудена да си служи с революционни средства в борбата за освобождение на Македония, само поради жестокия и асимилаторски режим на Белградското и Атинското правителство и поради бездействието на Обществото на народите.Всяка промяна на този режим, която би донесла реални гаранции за свободното национално, културно и политическо развитие на македонското население, Организацията ще поздрави със симпатия катоначало на мирно и справедливо разрешение на балканските проблеми.”
Диктаторското управление на сръбския крал настройва срещу себе си и хърватските усташи особено след убийството на водача им Стйепан Радична 20юни 1928 г.в Скупщината от сръбския депутат Пуниша Рачич.Борбата за свободно и независимо Хърватско поема д-р Анте Павелич,който на 20 април1929г.е гост на Националния комитет на ВМРО.Следсрещитеи разговорите между лидерите на двете организации се констатира,че “невъзможният режим , на който са подложени Хърватско и Македония, им налага еднакво да координират легална дейност за извоюване на човешки и национални права, политическа свобода и пълна национална независимост на Хърватско и Македония.”
През 1932 г.д-р Павеличтърси помощ от Иван Михайлов.Необходимо му е лице с качества за специална акция.През юли 1932 г.Михайловпредлага това да бъде Владо Шофьора,с уточнението-“това лице не бива да се жертва за по-малък обект от Бедекович, от някой жупан или виден генерал.”
Изборът на Владо Шофьора-Владимир Черноземски-ВеличкоКорин, роден на 19 октомври 1897 г. всело Каменица , не е случаен.Той е член наВМРО и един от най-опитните стрелци на Организацията.Включвасемладв четата на Иван Бърльо, обикаля неколкократно Щипска и Кочанска околия в Македония и участва в голямото нападение над сръбска войскова част при Люботен, Щипско, в което загиват 30сръбски войници.
На 12 ноември 1924 г.той убива комунистическия депутат и виден коминтерновец Димо Хаджидимов, а на 2 декември 1930 г.небезизвестния македонски функционер Наум Томалевски.
На 24 април 1931 г. е осъден от Софийския окръженсъд на доживотен строг тъмничен затвор.След амнистията на 5 януари 1932 г.е освободен от Централния софийски затвор.Една седмица по-късно минававнелегалност, а от 15 юли с.г. изчезва от българската столица.
За помощници в атентата срещу крал Александър пълномощникът на Анте Павелич-Евгений Кватерник-определя следжребий Мийо Крал, Звонимир Поспешил и Иван Райч.
На 29 септември 1934 г.петимата с Владо напускат Лозана и с кораб по Женевското езеро пристигат във Франция.До 6 октомври цялата група, къмкоято се присъединява и 30-годишната Мария Вудрачек , пребивава в Париж.На 6 октомври Кватерник, Владо Черноземски и Мийо Крал заминават за Авиньон.Привечер при тях пристига Вудрачек.
На 7 октомври четиримата с автобус се отправят за Марсилия.Кватерник давана Черноземски и Крал по 1500 франка, купува им компас и карта за града и се връща в Авиньон.Останалите нощуват в Екс-ан Прованс.На 8 октомври сутринта тук пристигат Кватерник и Мария Вудрачек.Черноземски, Мийо Крал, Вудрачек и Евгений Кватерник, заминават за Марсилия.
Внимателно изучават маршрута, по който на следващияден ще седвижи френския гост крал Александъри определят мястото на покушението.То трябвадабъде извършено от ВладоЧерноземски, а Мийо Кралследвадахвърли бомба, зада предизвикапаника и даподпомогне прикриването на другаря си.След обяд групата се завръща в Екс-ан Прованс, обсъжда осъществяването на плана, вечерта Кватерник се разделя с Черноземски и Крал и през Лион пристига в Швейцария.
Настъпва фаталният 9 октомври 1934 година…
2.Колкото и да ни се иска да е само наше дело, убийството на крал Александър става възможно и поради противоречията междувеликите сили в Европа, и като противодействие на българо-югославското сближаване, а и зарадинамесата на Германия, търсеща начин отново да спечели загубените си позиции в Югоизточна Европа.
Нека не забравяме , че почти веднага след подписването на Балканския пакт на 9 февруари 1934 г.в Атина от Югославия , Гърция, Румъния и Турция, се създава “Римския триъгълник “ от Италия, Австрия и Унгария на 17 март с.г., че тношенията на Югославия с Италия и Унгария се изострят от 1932 г., заради дейността на революционната организация “Усташа “, че започва активизирането на контактите между Франция и Италия и Германия и Италия с целухажването на кралска Югославия,че се проектира създаване на Средиземноморски пакт между Франция, Югославия и Италия за запазване статуквото в Европа след Първата световна война.
Германиясъщо преследва свои интереси.Следкато в дипломатическите среди се заговорва засъздаване на Средиземноморския пакт, заБерлинфренския външенминистърставатвърдеопасен.Той трябвадабъдепремахнатзаедно с омразнияюгославскикрал.Целта може дабъдепостигната при посещението на АлександърКарагеоргиевичвМарсилия на 9 октомври 1934 г.
Не е случайно , че на 1 септември 1934 г. ХерманГьоринг изпраща писмо до помощник-военното аташе на Германия в Париж-капитан Шпайдел, с което го информира за разработенатаоперация “Тевтонски меч”.Писмото Шпайдел го получаваслед двадни, а отговорът му до втория човек в германския Райх еот 3 октомври 1934 г.
В него посочва, че “ в съответствие с Вашите указания подготовката на операцията “Тевтонски меч “ вече е завършена.Аз подробно обсъдих с г-н Ванчо Михайлов всички възможности.Ние решихме да проведем операциятавМарсилия:там ще се срещнат двете интересуващи ни лица.”Владо шофьора “ е подготвен”.
До края на живота си Иван Михайлов пази мълчание за връзките си с германците, носъмнениятазатоваостават-най-вече при осигуряваненаповерителната информациязамаршрута и обезпечеността на сръбския кралски кортеж.
Атентатът в Марсилия раздрусваи поредния опит за българо-югославско сближение-след проюгославянския звенарски преврат на 19 май 1934 г., обнародваната на 4 септември с.г. в Държавен вистник Наредба-закон за защита безопасността на държавата, чийто първи член забранява всякакви организации и групи, които “подбуждат къмвраждебни действия спрямо чужди държави или които за същата цел си служат или искат даси служат с престъпления, насилие, въоръжени или терористични действия”, публикуваното на 8 септември в софийските всекидневници съобщение на Дирекция на полицията за издирването на видни македонски революционери като Иван Михайлов, Георги Настев,Кирил Дрангов и Владо Черноземски и особено с приключилото на 30септември 1934 г.бляскаво посрещане на крал Александърв България.
3.Атентатът в Марсилия е подробно отразен в нашата и световна преса, в статии и книги.
Накратко отбелязвам, че независимо от 1500-те полицаи и агенти, разположени по улица “Ла Канебер “, непосредствената охрана на автомобила е поверена само на двамаконни стражари.Това се използва умело от Черноземски./Помощникът му Мийо Крал проявява малодушие, скрива се , бяга в Париж, оттамхваща влак за Фонтенбло снамерение да сепрехвърли вШвейцария.Заловенена 15 октомври 1934 г.в малкото френско селце Мелон, прави самопризнанияв полицията, но тесеоказватнесъществени./
В 16,20 часа на 9октомври 1934 г. от тълпата посрещачи изкача смелия революционер, притичвапокрай коня на охраняващия ескорта полковникПиоле,викайки :”Да живее кралят!”, скача на стъпалото на кралския автомобили почти от упор застрелва Александър Карагеоргиевич, Луи Барту и тежко ранява придружаващия ги ген.Жорж.
Полковник Пиоле успява да успокои коня си ,нанася два саблени удара по атентатора, който продължава да стреля.Охраняващите полицаи откриват огън поЧерноземски, залавят го , повличат го към близкия полицейски участък и продължават даго бият и разпитват.БездадойдевсъзнаниеВладимир Черноземски умира в20 часа в местната болница.Погребан е на 12 октомври в марсилските гробища.
4.На 18 ноември 1935 г.вЕкс-ан Прованс започва процесът срещу Мийо Крал, ЗвонимирПоспешил и ИванРаич засъучастие Марсилския атентат.Следсвидетелствата на Раич и Поспешил, френският съд моли италианското правителство да екстрадира Евгений Кватерник и д-рАнте Павелич като организатори на покушението.Италия отказва, но все пак ги арестува.Следват разпити, като писмените им обяснения са предадени на френските съдии.В тях обвиняемите категорично отхвърлят съучастие в атентата.
Защитник на подсъдимите е големият адвокат Жорж Десбон.Той се изправя срещу френското правосъдиес необикновена смелост.Още на 19 ноември след скандал с председателя на съда де ла Бруаз, Десбон е отстранен от процеса и му се отнема правото да упражнява адвокатска практика, възстановено едва следприключване на делото.
На 12 февруари 1936 г е произнесена присъдата-Крал, Поспешил и Раич се осъждат на доживотна каторга, а Павелич и Кватерник-задочно на смърт.
Главната отговорност за убийството на краля обаче носи френската тайна полиция и вчастност генералния инспектор Систерон, отменил съпровода на кралския кортеж в последния момент на създадения за целта мотоциклетен отряд.
5.Марсилският атентат парира временно и опитите за сближение на Югославия и България.Флиртът със западната ни съседка екраткотраен и без изгоди за страната.
ВМРО е враждебно настроена към правителствотов София, дошло на власт следпреврат със сръбска финансова иполитическапомощ.Покушението срещу крал Александър убива не само неродилатасебългаро-югославска дружба, но и подрива много сериозно авторитета на правителството на Кимон Георгиев.
Прав е Иван Михайлов,когато твърди:”Марсилската акция удари в сърцето режима на Кимон Георгиев в България,на когото тъкмо сръбският крал беше най-важната политическа и морална опора.”
Като следствие на проницателните му обобщения идва и падането на Кимон Георгиев отвласт, свален чрез цар Борис Трети от ген. ПенчоЗлатев, на 22 януари 1935 г.
Борислав Гърдев