Марешки влиза в медийни войни. Върти комбинации с „партньори”…

Но пък тази сряда в тиражен седмичник излезе остро провокативно интервю, в което В.М. миксира пиар-раздувки и хвърля солени квалификации срещу известната разследваща журналистка Веселина Томова, собственик и главен редактор на сайта „Афера”. В медийна война ли влиза Марешки? Скандал ли търси? Или иска да парира в зародиш евентуални атаки?

Развитието на събитията ще покаже до каква степен намеренията ще се различават от резултатите. Но дали пък в миналото няма да се намерят факти, че Марешки е искал да участва в тв предаване, водено от Томова? Даже в две издания на предаването? Но политиците-бизнесмени обикновено се измъкват от подобни припомняния с обичайното – „Имаше такъв момент.”. И толкова. Всъщност дали има смисъл от остри квалификации срещу критична журналистка, която само би спечелила от двубой с мултимилионер? Кой воюва с безобидни създания? Значи милионерът е жегнат…И?

И сега ще настане голямото ослушване. Всеки от „партньорите” ще се кълне във вечна вярност на всяка от воюващите страни. И ще се точи да гледа сеир. Докато той не падне на пангара. „Партньорите” ще злорадстват, предвкусвайки как В.М. ще бъде разнищван из сайтовете. Но в същото време ще се таят, защото два мандата дали не са си менкали услуги в Съвета? Нервната реакция на някои от „елитните” срещу заявките за медийна канонада в навечерието на местните избори е лесно обяснима. Всъщност точно „партньорите” се поръчват, медийно се поръчват – правят го гнусно и систематично. Един пример – поръчва „партньор” другарчето си в събота, отрича да има среща, а в неделя цъфва с обекта на поръчаните медийни плюнки. Класика. Тази порочна практика води до скандали и медийни войни.

Вероятно и други „партньори” са имали мерак да скочат на В.Т. Но не са го правили. И правилно са постъпвали – винаги е уязвим онзи „партньор”, който атакува дама. Даже да не я признава за такава. Истинският (политически) мъж не може и не бива да воюва с жена. Каквото и да си мисли за нея. Иначе е ясно – В.М. си „връзва гащите”. Реди едри лафове, но избягва да споменава директно името на физическото лице. Защо ли? Да не би тази предизборна кампания да се води в съдебните зали? Досега ставаше обратно – журналисти се съдеха след местен вот. Сега политик и бизнесмен скочи на популярна журналистка преди изборите. Тя не остана длъжна. Какво следва? Вероятно сюжетът ще се разплита и по съдебен ред, но междувременно такъв като В.М. едва ли ще спре да реди комбинации с „партньори”.

www.bgsniper.com