Маргините – дежурните убийци
Както можеше и да се очаква, наглото убийство на бившия радиоводещ и мафиотски списовател Боби Цанков, прострелян на педесетина метра от РДВР София, предизвика съответния медиен интерес и отприщи лавина от публикации, в които се припомня какво и за кого бил казал покойният, както и се правят предположения кое от казаното би могла да стане причина за неговата гибел.
На събитието между впрочем реагираха не само българските, но и чуждите медии: Агенция “Ройтерс” например припомни, че това е първото убийство от подобен род, откак новото правителство е на власт, но пък този тип поръчкови убийства са над 150 от 2001 г. насам. “Дясноцентристското правителство е в под натиск както от обществото, така и от Европейската комисия да изпълни обещанието си да укроти мощните криминални банди и да накаже корумпираните чиновници” – коментира агенцията.
Съобщения за убийството намериха място дори в престижни световни издания като "Ню Йорк Таймс" и "Вашингтон поуст"; по-интересното обаче е, че събитието предизвика и реакцията на Европейската комисия. Нейният говорител Марк Грей заяви пряко и недвусмислено: "Всяко убийство е неприемливо. Надяваме се, че българските власти ще изправят извършителите на този акт пред съд колкото е възможно по-бързо".
Дали извършителите ще се изправят пред съд – това е нещо, за което ще си позволим известни съмнения. Това не се е случвало с огромната част от извършителите на поръчкови убийства в България – все едно дали жертвите са били бивши министър-председатели (Андрей Луканов), „капо ди тути капи“ на българската мафия (Илия Павлов) или само съветници на българския президент (Емил Кюлев).
Но че съответните ведомства се разшаваха пъргаво и на най-високо ниво, в това не може да има съмнения.
Само час бе нужен на вътрешния министър Цветанов да организира съвещание при главния прокурор по повод този “неприятен инцидент” – и да го обяви пред медиите. И само броени часове след това съвещание вече виждаме първите му плодове: арестувани са Маргините и наркобосът Стефан Бонев – Сако, претарашени са офисите на “Бул-инс” и СПА комплекса “Царско село”. Въобще – както май вече става традиция в подобни случаи – кипи бурна дейност със съответните бодряшки подвиквания, които се превръщат във вестникарски заглавия.
Има обаче един мъничък, неприятен и нелицеприятен въпрос: защо?
Защо е нужен този тъй гръмък медиен шум, ако става дума за сериозно полицейско разследване? Не се ли вършат тези неща някак си малко по-тихо и по-секретно, с по-малко патос и повече рационалност?
На този въпрос отговаря българският министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. И отговаря ето как: "Тук не говорим за убийството. Тук говорим за това, което беше начертано като действия на днешното съвещание между прокуратурата и МВР. Така че в тази посока в момента вървим към полицейски задържания в рамките на 24 часа на тези лица и може би в процеса на работата могат да бъдат задържани и други лица, за да се проведат съответните чисто полицейски действия". Сиреч първо задържаме който ни падне и чието задържане ще изглежда най-знаково, а сетне започваме съответните “чисто полицейски действия”.
Това обаче не е полицейска, а PR стратегия, при това глупава. Целта е не толкова да се разкрие убийството, колкото да се демонстрира по сензационен начин такова намерение – като се нарочат и арестуват евентуални виновници – със съответния медиен шум, който да заглуши думичката “евентуални”. Подобно нещо може и да проработи, но ще проработи временно – следва съответното гръмко издънване, което за пореден път подрива доверието в полицията и прокуратурата – и налива вода в мелницата на мафията.
Справка: спомня ли си някой за прословутата “фабрика за убийства”, която Бойко Борисов, тогава главен секрпетар на МВР, и Никола Филчев, тогава – с извинение – главен прокурор на България, спретнаха по повод атентата срещу Алексей Петров?
Спомня ли си някой страховитите приказки за бай Добри и групата барети около него, намеците за това как те били работили за Васко Черепа – при което се наложи Тошо Тошев, известен още и като Бор, да сдобрява в кабинета си днешния премиер с днешния най-богат българин? И какво излезе от всичко това? Нищо. Защото се оказа, че не били те. И че с намерените в тяхната резиденция скрити оръжия никога не е стреляно. (Още тогава действащите барети ми обясняваха защо не могат да бъдат хората на бай Добри – защото ако били те, Алексей отдавна щял да си приказва с Господа.)
Та и сега май ще стане същото: нерде Маргините, нерде Боби Цанков. Но казусът в случая е особено глупав, той като тъкмо Маргините се превърнаха в надгробен паметник над неработещата съдебна система. Първото, което ще си помисли редовия българин, като научи как единия Маргин бил арестуван в парк-хотел Москва, додето сладко си похапвал, а другия – в “Царско село”, би било – абе тия защо изобщо са на свобода? Нали същите тез вагабонти бяха съдени в най-шумния процес, демонстриращ как българската държава се бори с родната мафия? И нали те бяха толкова болни, толкова взели-дали, че просто не можеха да ходят – що щат тогава по ресторенти и хотели? Нали уж беше доказано, че щели да убиват трима ВИП персони – сред които и не кой да е друг, а самият ОЗ генерал Любен Гоцев, сочен като Кръстник не на някаква си мафия, а на самия печален български преход?
Но все пак, питайки в този дух, няма например да свърже убийството на Боби Цанков с нещата, които е казал и написал за Манол Велев (по въпроса можете да прочетете в рубриката “Хроника на нашите дни”) – нито пък да си зададе въпроса що за президент си имаме, като си назначава такива съветници…
Както изглежда обаче, родните антимафиоти игнорират подобни въпроси. Реакцията е първосигнална: бум-бум в центъра на София и хоп – Маргините в ареста. Вероятно с надеждата, че никой няма да се сети да ги пита как и защо същите са излезли от там. Може би пък именно за това – за да си имаме под ръка едни дежурни виновници, които тържествено да опандизваме при всеки подобен случай…
Eдвин Сугарев