Максуел перял пари на българското правителство от търговия с наркотици. А прави ли го някой сега?

В своята книга „Защо не станах Мата Хари”, агентът на КГБ Юлия Плехова, която е журналист по професия, пише следното:

„… Въпреки че тогава Робърт Максуел е агент на четири различни секретни служби, той не забравя своите финансови интереси. Помага на Съветския съюз и на бившите социалистически страни да създават задгранични търговски дружества, но съвсем не безвъзмедно.

Помня, с какво чувство за хумор разказваше как сам „придърпвал” пари. Например съдействал на българското правителство да пере в западни банки пари от търговия с наркотици. И в резултат в сметките на Максуел влизат още 2 милиона долара….”

Юлия Плехова, която се е познавала лично и с Робърт Максуел пише още: „През септември 1991 година той признава, че месец по-рано е организирал среща между представителите на Мосад и председателя на КГБ Крючков. Срещата се е състояла на яхтата на Максуел. На нея е обсъждана подкрепа на израелската служба за свалянето на Михаил Горбачов. Мосад обещава чрез своите връзки и контакти да осигури бързо признаване на новия режим – тоест на Елцин, който тогава се готви да смени Горбачов, а в замяна съветските евреи, които искат да заминат за Израел, трябва да бъдат пуснати от СССР. На срещата е присъствал и министър – председателят на Израел Ицках Шамир. Изглежда точно това самохвалство на Максуел, изречено на пияна глава, макар и в тесен кръг, се оказва съдбоносно за него. Работата е там, че Ицках Шамир, освен негов приятел, е и негов политически куратор /водещ офицер/.”

В България са известни топлите връзки и отношения на Робърт Максуел с кръга на Андрей Луканов.

Очевидно търговията с наркотици и прането на пари от тази дейност са били под държавен чадър.

Как е сега? Има ли толериране на търговията с наркотици и дали има някой, който да помага за изпирането навън на парите?

В забележителната книга на журналистката Юлия Плехова, която описва своя агентурен живот в спецслужбите, има и един удивителен пасаж, който звучи като горчиво правило за агентите под прикритие:

„…Това е добър урок за един агент – успешното изпълнение на оперативната разработка може да бъде разглеждано като криминално престъпление, при това от същите хора, за които си изпълнявал разработката”.

Да ви напомня за нещо в България?

Afera.bg