“Маджо Вика Румен” в ковчега на мъртвеца
Прекомерната употреба на пропагандата за вечна конспирация даде засечка. Каквато се случва и на най-доброто оръжие, неполучило елементарна профилактика. Вярно служещият шаблон за невидима сила, подстрекаваща масите, се изчерпа от липсата на въображение. И трябва да бъде заровен в гроба на МВР.
Използвайки алиби по инерция, властта превърна стачката на ченгетата в собствено самоунижение. Вменявайки усещането за външни манипулации, правителството доброволно капитулира от отговорност за контрол над структура, която му е подчинена. Ролята на осраната жертва, обясняваща лайняния дъжд като заговор на тъмнокафявите сили, този път не е адекватна. Така се обяснят бунтовете пред парламента. Така се държат отделни политици. Но в никакъв случай и цялата власт. Защото, ако днес тя не може да влияе на полицията – утре няма да командва и армията. И рискува да бъде сменена с военен преврат по латиноамерикански модел.
За да повярваме отново в клишето за скрития в тъмното враг, се нуждаем от трите му имена. Дори за предпочитане е те да бъдат на човек от опозицията, отколкото на гангстер. Иначе обяснението за стачката ще се превърне от вътрешно политически в международен гаф – властта не може да се оправи с полицаите и е назначила мафията за синдикат. Някой помисли ли, преди да го използва, че мотивът за конспирацията застрашава репутацията на държавата.
Този път имиджът не е персонален и не на Сульо, който се среща с оперативно интересни лица. Не и на Пульо, който подписва съмнителни договори с роднини. Те могат да продуцират теории за абстрактната подривност срещу себе си. Властта обаче не може да си позволи оправдания за разложението на ченгетата, които са били развратени от непознати. Трябва да се запознаем. Или ще продължим да тълкуваме абревиатурата МВР с инициали на министри и ъндърграунд легенди.
Прочитът „Маджо вика Румен” се появи в ковчега на мъртвеца Сигурност. А легитимацията му можеше да стане прекрасен символ на стачката. Превръщайки я от финансово-битов протест в морална революция. Сбогуването с неприятния приживе покойник обаче не се състоя. Опечалените се засрамиха от скръбта си и също я приписаха на непознат. Въпреки че, ако в полицейска навалица се промъкне враг със саботиращи жилетки „Маджо вика Румен” – бунтът за повече пари се обезсмисля до неговото задържане. Ченгетата трябваше да бъдат честни докрай.
И да признаят какво точно погребват. От съдържанието зависи дали ще станем приятели с тях. Или те ще останат на служба при политици, мафия, или и при двете. Заради кризата, увеличаваща престъпността, сме заинтересовани от добри отношения с полицията. Знаем, че те минават през по-големи заплати. Но за да стигнат дотам, имат нужда от равносметка за предишни изневери и нов брачен договор. Как се е работило преди, сега и какви са бъдещите творчески планове. Иначе няма смисъл да обсъждаме новите ведомости.
По време на погребението на спомена за него – единият от героите в новия прочит на МВР се държа като силов футболен президент. Който праща мутри да търсят сметка за неотсъдена дузпа. В качеството си на бивш абсолютно безкомпромисен министър Румен Петков разреши на плевенските ченгета да бият баскетболни съдии.
И ако все още продължаваше да им е шеф – заповедта вероятно щеше да бъде изпълнена. Защото на началник не се отказва, особено в кризисни времена. Затова е важно да знаем какъв смисъл очакват от работата си полицаите. Две жилетки с намеци в ковчега не ни казват нищо. Само доусложняват недомлъвките. И позволяват на властта да има теория на конспирацията пред ковчега на МВР.
Ако изнервен човек има нужда от час с психоаналитик, който постоянно е зает – изнервеният ще продължи да се изнервя. Правителството демонстративно повтаря любимата си грешка и вече я превърна в хронична глупост. Премиерът разговаря с полицаите от разстояние във времето между откриване на водоем и среща с пенсионери.
А комуникацията му представлява единствено подхвърляне на внушения. Прилича на самоделен черен PR, който, както сам си го направиш – никой не може да ти организира. Самопризнанията, че си неспособен да владееш ситуацията – създават потребност от власт, която може да се справи с ченгетата. И по случайност конкурентът за нея има точно такава репутация.
Калин Руменов
В. „Новинар”