МАДАМ В., ПЕЕВСКИ ЛИ ТИ ТРЯБВАШЕ, ЧЕ ЗА ДА РАЗБЕРЕШ ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“?! ЧЕ И КОЛАЖА НА „АФЕРА“ ОТКРАДНА! РАЗГОВОРА НА ВЕСЕЛИНА ТОМОВА СЪС „ЗЛАТНИЯ“, ОРГАНИЗИРАН ОТ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ!

А пък Мадам В. написала голяяямо разследване срещу „пътя на копринката“, препечатвайки сайт, за неща, които АФЕРА изписа години наред.
Ашколсун! Тамам.
АФЕРА единствена си скъса гласните струни ГОДИНИ НАРЕД ДА РЕВЕ И ОСВЕТЯВА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“, ама всички, в това число и Мадам В. си завираха главите в задника и се правеха, че такъв „път на копринката“ няма.
И, о, чудо! Проговори Пеевски за „пътя на копринката“ далеч след АФЕРА и Мадам В. се събуди.
Мадам В., Пеевски ли ти трябваше, за да разбереш, че съществува „път на копринката“ и то „чудовищен“, а?!
Че и колажа, авторство на АФЕРА, ОТКРАДНА МАДАМ В., ЗА ДА СИ ИЛЮСТРИРА КОПИРАНОТО „РАЗСЛЕДВАНЕ“!
С такива като Мадам В. дори и да е искрен всеки опит да се разследва дълбоко „пътя на копринката“, ще се изпорти.
На 01.02.2023 АФЕРА публикува записан разговор от срещата и със съветника и секретаря по вътрешна политика на Радев – Николай Копринков, известен в „пътя на копринката“, като „Златния“.
В ПРЕЗИДЕНТСТВОТО. ФАЛШИВ РАЗГОВОР ЗА „ПЪТЯ НА КОПРИНКАТА“. НИКОЛАЙ КОПРИНКОВ И „ЛУДАТА“ ВЕСЕЛИНА ТОМОВА. ИНКЯР МУ Е МАЙКАТА
Срещата се случи по инициатива на Николай Копринков „Златния“ след публично отправено писмо на Веселина Томова, че иска незабавна среща с президента Румен Радев и шефа на ДАНС във връзка с множеството разследвания на АФЕРА за престъпления, лобиране, кадруване и корупция, вършени от „пътя на копринката“.
Веднага след отправения от АФЕРА апел към Румен Радев, лично Николай Копринков се обади и покани на среща Веселина Томова.
Целия разговор, с известни съкращения, можете да си припомните на горния линк.
Преди една година Веселина Томова в прав текст пита „Златния“ Копринков:
„-Някой ден, неведоми са пътищата Господни, господин Копринков, ако се случи така, че взема да докажа някои Ваши контакти, няма ли да ви бъде малко неудобно?
-Не малко, много неудобно ще ми бъде.
-Няма ли да Ви е малко неудобно, че ме гледате в очите и така ме лъжете.
– Няма, защото нищо няма да можете да докажете.
-Аз в този разговор нищо няма да кажа какво знам, с какво разполагам, аз затова поисках среща с шефа на ДАНС и президента, а те ме пращат ми при човека, за когото искам да разговарям…
–Те не ви пращат…“
В началото на срещата в Президентството, попитах Николай Копринков кой го е посъветвал да ме покани и да се срещне с мен.
Копринков тихо и заговорнически изрече:
-Код „Вино“.
Разсмях се с глас и викнах високо, защото както той записваше разговора, така го записвах и аз:
-Оооо, Алексей Петров ли? Алексей не Ви ли каза, господин Копринков, че той 15 години не можа да се оправи с мене, та Вие ли сега, за един час среща?
Копринков замълча, очевидно инструктиран да не показва как добре познава Алексей Петров.
Как разбрах, че Алексей Петров е посъветвал Копринков да се срещне с мен? По „код „Вино“, защото за да отговори по този начин, Копринков очевидно беше, че Алексей го е инструктирал за това. „Код: вино“ беше наш лаф – между мен и Алексей.
Смеех се на пинизите на Алексей, слушайки Копринков как в разговора лъже и се овъртоли дори и в това – че не познавал Алексей, а в началото сам той каза, че го посъветвал „код: Вино“.
Познавах много добре Алексей и знаех, че с тази среща, логистирана очевидно от него, хем набутва Копринков, защото Алексей също добре ме познаваше и знаеше какво ще го направя Копринков, който хабер няма що за птица съм, хем уж ми прави услуга.
След като мина срещата, подробно за която можете да прочетете в горния линк, отвратена от лъжеца Копринков, написах на Алексей: „Код: вино“, а? Големи смешници сте!“.
Алексей моментално ми върна обаждане: „И аз ли влизам в това число?“, изръмжа. „Оооо, не, ти си опер-а!“ и му затворих.
След като дълго загрявах с анонси за разговора и срещата с Копринков, тъй като бях в Истанбул и не можех да сваля огромния запис, Алексей ми звънна, докато се мотаех по улиците на Нишанташъ и се смяхме много: „Ти ги побърка, бе! Какво толкова има на тоя разговор?“, смееше се Алексей и както винаги се изпъчи значим, след като го навиках какви ги върши и къде ме набутва при Копринков без да знам: „Е, какво, правя те фактор! Кой друг го канят така в Президенството?!“. Още се смяхме, но аз, разбира се, го насметох за Копринков и за връзката му там.
Алексей хладно смени тона и каза само:
-Не ми се бъркай в оперативната игра!
Два месеца по-късно пак Алексей ми каза от упор:
-А, бе, май ще излезеш права за „пътя на копринката“! Страшно много са крали от енергетиката…
-Здрасти, че бързам, Алексей! – му казах. – Що е рекла АФЕРА, все е вярно.
…
Впрочем, покрай думите на Пеевски за Сотир Ушев – истинският тамада на „пътя на копринката“, и покрай „Златния“, само малшанс попречи на АФЕРА да закове как на два определени адреса се носят в определени дни пликове и листчета с … назначения.
Но това е друга история.
Веселина Томова