Люба Манолова: Неясна остана връзката Маджо – Румен Петков
Люба Манолова е родена в София. Завършила е история в СУ “Климент Охридски”. Работила е като журналист във вестник “Народна младеж”, сътрудничи на радио “Свободна Европа”, работи в списание “Български дневник” и вестник “Демокрация”, от който е уволнена по заповед на Иван Костов. Автор е на книгата “Външният дълг и 10 ноември в документи и тайни”. Втората част на книгата за периода 1990-1997 година се подготвя за печат. Автор е на документален филм за гражданската война в Грузия, излъчен по БНТ 1992 г. От 2006 година има авторски сайт – “Хроники” www.lubamanolova.info , който има над 400 000 посещения до момента. Партньор е с различни медии, които публикуват нейни статии или части от тях.
– Какво остана неизказано около скандала с Румен Петков, г-жо Манолова?
– Останаха много неизяснени нища. Както бяха налице и много причини за скандали около пребиваването на Румен Петков на поста министър на вътрешните работи. Самият Петков влезе в изборите за парламент в края на лятото на 2005 със скандално незавършени проверки в Плевен. Не отварям дума замесването му в аферата “Акрам”, където се споменаваше неговото име заедно с това на Андрей Луканов, Стефан Косев, Димитър Йончев, Ивелин Николов и прочие не случайни имена. Нещата около това криминално източване на банки замряха и виновни останаха не всички, които бяха посочени и цитирани от медиите, и самия Акрам. Другите скандали, с които Петков встъпи в длъжност бяха с плевенски адрес и касаеха кметуването му. Тези скандали, по които имаше и проверки услужливо бяха приключени и самият Петков беше удобно оневинен. Що се отнася до .jpg)
скандалите довели до оставката му, те бяха с продължителност от няколко месеца и не един или два. За някои скандала с Румен Петков започна с оставката на Главния секретар на МВР Илия Илиев, когото всъщност самият Петков постави на този пост. Неизказано остана защо и кога Илиев загуби доверието на министъра си, какво целеше с оставката, освен да запази собствената си кожа. Неизказано остана и как офицерът Тодор Димов от Разград първоначално твърдеше едни скандални факти, а след разговор с Румен Петков на четири очи получи амнезия и спря да твърди каквото и да било, като хвърли вината на журналистите, че те не са го били разбрали правилно! Какво се случи в разговора на Димов с Петков – това е много интересно, защото най-лесно е да се допусне, че е направена сделка мълчание срещу бъдещо оневиняване. Но гласно никой не поясни как така се изтриват от паметта, изречени в ефир на живо думи на сериозен МВР- служител! Неизяснено остана и доколко и по каква конкретна причина следващият Главен секретар Валентин Петров си бе направил труда да отиде до провинцията в почивни дни и да иска документацията по случая “Куйович”. Това също хвърли негативна отсянка върху имиджа на Петков като министър, но не се превърна в причина той да даде смислено обяснение за поведението и нездравия интерес на своя нов Главен секретар. Неясно остана и пътуването на министрите Румен Петков, Асен Гагаузов, Веселин Близнаков и сие в Монако. На чия сметка бе този воаяж – подадената след няколко месечно изчакване оставка на Румен Петков остави без отговор този въпрос. Неясно остана и защо Прокуратурата не започна проверка по провала на Румен Петков в акцията му срещу шефа на Български червен кръст Христо Григоров. Не се задълбавам изобщо в мотивите на Петков да заема подобна позиция. Неясно остана и защо шефът на Главна дирекция "Противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и превенция” Владимир Иванов се отчете и обяви, че напуска поста си. При напускането си Иванов съобщи, че няма никакви конфликти с ръководството на МВР и се пенсионира по лични причини. Ще се доверя на изтъкнатата от Иванов причина за пенсионирането, но според източници на Mediapool, Иванов си тръгна покрай скандалите в превърналия се в актуален напоследък Фонд "Републиканска пътна инфраструктура", чието финансиране бе спряно от Брюксел след ареста на двамата му служители и разкритията за конфликт на интереси, свързани с директора Веселин Георгиев. В оглавяваната от Иванов дирекция, според сайта Mediapool, постъпила информация за злоупотреби във фонда, която не била предадена по съответния ред на висшестоящото началство, което станало причина за поисканата му оставка. Сайтът твърдеше, че Иванов не бил освободен веднага от поста си, както бившия главен секретар на МВР Илия Илиев, а по каналния ред с предизвестие, за да му се "затвори устата" преди вота на недоверие към правителството заради корупцията в управлението, коментираха запознати с методите в МВР в подобни ситуации. Друг неизяснен случай е този с фалшифицираните данни. Под заглавие “Румъния и България са заплашени от санкции” австрийският “Ди Пресе” отбеляза, че двете най-нови страни – членки на Европейския съюз са предприели твърде малко срещу корупцията и организираната престъпност. Като източник на раздразнение бе изтъкнато от изданието и предоставянето на частично фалшифицирани данни на Брюксел. “В сферата на организираната престъпност данните на София не отразяват реалното положение”, заяви говорителят на Комисията Марк Грей. “Показателите се подобряват, но не виждаме те да съответстват на ситуацията на място”, каза още той.
– Кой бе подал фалшиви данни, къде беше министър Петков в тази конфузна ситуация – това също остана неясно след оставката му.
– Неясно остана и по каква причина Петков обвини бившия шеф на контраразузнаването Атанас Атанасов, че време на управлението на кабинета “Костов”, НСС се отличавала с "активна и брутална работа срещу нашите най-близки партньори – държавите-членки на НАТО и ЕС".
Неясно остана и доколко министър Румен Петков е бил запознат с броя на издадените паспорти на Куйович, след като даже издаването само на един документ за самоличност на този чужд гражданин представляваше нарушение на закона и бе насочено против националната сигурност.
Неясно остана и защо веднага след ареста на зам.-директора на ГДБОП Ива.jpg)
н Иванов Главният секретар, доверено лице на министър Петков, се озова в Главна прокуратура? Какво искаше да научи, отговор на кои въпроси бе пратен да получи? Неизяснено остана и защо Румен Петков побърза да уволни задържаният Иван Иванов и да се разграничи от него? Нима всичко, което се бе случвало в ГДБОП не е било известно на министъра? Неясно остана и дали Петков е знаел за вноса на фалшиви бандероли за фирми производителки на алкохол, внос, който бе ощетил държавата с 170 милиона. Още повече, че споменаваните фирми се сочеха и като спонсориращи социалистите. Неясно остана и защо Главният секретар на МВР говореше за разработка за внос на 4 тона хероин, а бяха хванати само 60 килограма? Знаел ли е Петков за тези четири тона бъдещ внос, и наясно ли беше той със заловените само 60 килограма наркотик? И още нещо, което е много важно: когато в една страна влизат 60 кг вместо очаквани 4 тона хероин, това предполага две версии, че или хората по веригата са били предупредени от вътрешен човек в МВР, или пак вследствие на предупреждение са пренасочили пратката за транзитно преминаване от друго място и по друго време. В този смисъл и твърдението на Главния секретар Илия Илиев “Ние спряхме канала” може да мине на Женския пазар или в детската градина, но в сериозен контекст не звучи добре.
– Около оставката на Румен Петков остана неясно и какви разногласия и от какво естество са имали Илиев и следващия Главен секретар Валентин Петров?
– Около оставката на Румен Петков остана неясно и има ли връзка министърът с първоначалния арест и последващото пускане на Илия Илиев от ареста. С кое от двете събития бе свързан Петков и как.
Много интересно бе и неизясненото внезапно излизане в отпуск на Валентин Петров, както и каква бе причината премиерът Станишев изведнъж да поиска Доклад от МВР-министъра за последните 18 години на специалните служби. Нито Петков бе в час по толкова специфични проблеми, нито дадения от Станишев срок, за изготвянето на подобен Доклад, бе реален. Около оставката на Румен Петков остана неясно и защо много приказливият Ваньо Танов изведнъж млъкна? Имаше ли Румен Петков заслуга и намеса в това замлъкване? Няма отговор и по каква причина една сутрин рано в интервю за Агенция “Фокус” Румен Петков даде интервю, с което “освети” името на агента на ДАНС. Кой подведе Петков да даде това интервю? Неясно е засега и кой пусна разработките в кутиите на депутата Атанас Атанасов? Кой бе в дъното на удара срещу Румен Петков? Човек от партията или човек от бившите служби, играещ в нечия политическа полза? Разбра ли Румен Петков кой изнасяше разговори записани със СРС и защо – това също остана без отговор. Неясно е все още и защо бе застрелян точно по време, когато се очакваше оставка от Румен Петков хроникьорът на мутрите Георги Стоев. Имаше ли връзка този разстрел с подтика за оставка? Неясно остана след снемането на Петков от поста министър защо той докато оглавяваше МВР не криеше поддръжката си на Младен Михалев – Маджо? Връзката Маджо – Румен Петков на лична основа ли беше, на основа партийно спонсориране или по някаква неизвестна причина? Неизяснен остана и фактът защо Румен Петков отиде на среща с братя Галеви? Защо се движеше с четири коли охрана като министър? И най-накрая: наясно ли беше Румен Петков като министър дали в МВР има одобрение на неговата политика или не. На кого служеше Петков с всички изброени свои неизяснени действия? Много от казаното дотук ще си остане без отговор. Поне на първо време.
– Излезе ли извън контрол използването на СРС-та в последно време, според Вас?
– Използването на Специални разузнавателни средства е регламентирано със закон. Употребата им – също. В последните месеци се пуснаха много СРС-та във вид на разпечатки, но това са стари неща. Поне от гледна точка на добиването им. Що се отнася до контрола и споровете върху използването на СРС-та, то едно трябва да е категорично ясно: СРС-та са специфично добита информация и използването й в нарушение на закона води до големи политически сътресения в държавата. Не съм сигурна, че е работа на политици от изпълнителната власт да слагат ръка върху контрола по използването на СРС-та. Утре ще дойде друга изпълнителна власт и тази, която е уредила нормативно СРС-та да се използват под нечий политически контрол – ще си ближе раните и ще съжалява за промените, които са направени. Контролът върху специалните разузнавателни средства си е работа на самите специални служби – в случая ДАНС, НРС и прочие. Ако те не контролират, а използват определени СРС, това ще означава, че са политически зависими и са далеч от професионализма и интересите на националната сигурност. Що се отнася до това дали е излязло от контрол използването на СРС – отговорът ми е положителен, като държа да уточня, че това е нарушение на закона и се върши с политически цели. Друг въпрос е, че ако не бяха се появили записаните разговори със замесването на Иван Иванов, то обществото нямаше да е наясно какво се случва в ГДБОП, респективно МВР.
СРС не е оръжие – поне не би следвало да бъде. Но когато твърдя това имам предвид една демократична държава с работещи съдебна система и спазване на съществуващите закони. Не ми е приятно да го изрека, но България все още е далеч от това понятие за държава. Аргументът на някои политици, че видите ли приемът ни в ЕС говори, че сме демократична държава с действащо законодателство не издържа на действително случващите се събития.
Валентина Думанова