Лъжата в МВР
Лъжата е на същата възраст, на която е и човекът. Проблемът с нейното откриване съществува от самото създание. В древността имало ритуали, предназначени да откриват истината, които били наричани „Божи съд”, такива били както юмручни схватки, така и бой с хладно оръжие, а по-късно дуелите с огнестрелно оръжие. Имало и други практики, както в Русия в ХІ век, където уличеният в лъжа хващал нагорещено желязо, след което превързвали ръката му и ако след три дни нямало белег или рана, то обвиняемият бил невинен!
В Китай имало друга практика за изобличаване на лъжеца. Той слагал шепа сух ориз в устата си и трябвало да изслуша обвинението и ако оризът бил сух, след като го извади от устата си, се смятал за невинен.
Различни подобни практики имало и в Африка, Индия, както и в Европа. През 1877 г. италианският физиолог Анджело Моссо открил зависимостта между образите в съзнанието на човек и честотата на сърдечния ритъм. Чезаре Ламброзо през 1881 г. използвал устройство, което на диаграма синхронно показвало изменението на кръвното налягане при разпит. На база своя опит той описал в книгата си „Престъпният човек” постигнатите положителни резултати при разследване на грабеж. През 1914 г. друг италианец проф. Виторио Бенуси изследвал динамиката на дихателния процес при лъжа.
Цялото това знание послужило на Джон Ларсон – сътрудник на полицията в щата Калифорния, и той създал през 1921 г. първообраза на полиграфа.
Неговият ученик Леонард Килар конструира първия полеви преносим полиграф .
Полиграф – буквално от гръцки език слива смислово две думи –поли (много) и граф (пиша) и става синоним на детектор на лъжата- техническо средство, което се използва при психофизически изследвания за синхронно отчитане на параметрите на дишането, сърдечната активност, съпротивление на кожата в аналогов или в цифров вид, които служат за оценка достоверността на събраната информация. Тези данни се записват на хартиен или цифров носител.
Преди 14 години детекторът на лъжата е въведен за използване в МВР през 1995г. За разлика от специалните разузнавателни средства, примерно видео и аудиозаписи, които се приемат за доказателства, резултатите от полиграфа не се признават в България за доказателства. В САЩ още от годините на Първата световна война и най вече по време на Втората световна война полиграфа се използва най-активно в полза защита интересите на държавата, както и в подбора на персонал за частните фирми. Той е задължителен за персонала на ЦРУ от 1947 г.
В България обаче всеки полицейски началник е „ тънък познавач на душевността на полицая и престъпника” и полиграфът е излишен. Що ни трябва да си разваляме връзките и спокойствието!
Бившият шеф на Института по психология към МВР Бойко Ганчевски успява да прокара идеята за използване на полиграфа. Всъщност той отваря кутията на Пандора в структурите на МВР и това ясно проличава през 1999 г. , когато на изследване са подложени служителите на Гранична полиция, които обслужват ГКПП –тата. Резултатите са симптоматични и отчайващи, ПОВЕЧЕ ОТ ПОЛОВИНАТА ОТ ТЯХ ЛЪЖАТ, ЧЕ НЕ ПРИЕМАТ ПОДКУПИ !!!
С подобна стряскаща сила са резултатите от проведено през 2000 година подобно изследване с 65 полицейски шефове от различни служби от цялата страна. Почти половината от изследваните висши полицейски ръководители ПРОПАДАТ ( лъжат), че нямат връзки с криминалния контингент и че не получават подаръци от тях и не продават информация!!!
Бойко Ганчевски споделя: ”Мисля, че това беше последният такъв опит, защото ръководство на МВР се уплаши и тези резултати бяха покрити и не се взеха никакви мерки.”
Сега след миналите години МВР има същите проблеми, задълбочени от световната финансова и икономическа криза, както и от синдикалното „осъзнаване” сред полицаите, така и от необмислените „реформи”, с които всеки нов МВР-министър иска да блесне.
Изтичането на информация, както и укриването на такава е голям проблем в МВР. Бегъл поглед върху делата срещу братя Маргини, както и срещу братя Галеви, или т.нар.”залавяне” на Златко Баретата, са ярко доказателство, че този проблем съществува и продължава да се задълбочава. Бившият зам.-шеф на антимафиотите, „осигурил” информация срещу подарък ловна пушка и компютър е христоматиен пример!
Най-пресният пример е случаят с началник-група „Оперативноиздирвателна дейност” на ГКПП-Аерогара Бургас, който е укривал преписка и веществени доказателства в касата си, за да прикрива и изнудва извършител на престъпление. Разкритието тръгва обаче след сигнал за нерегламентирани действия, а не след необходимото рутинно изследване на полиграф?!
Необходимо е да посочим, че разкриваемостта на престъпленията е твърде ниска, примерно САМО ОКОЛО ЕДНА ТРЕТА за СДВР за миналата година?! За сравнение престъпниците са винаги с крачка напред с информация, подготовка и оборудване и с несравнимо по-голяма решимост от полицаите! Може би това се дължи на „излезлите” от системата на МВР на свободния пазар бивши полицаи, които се котират добре както сред бизнесмените, така и сред престъпниците.
Въпреки това МВР почти не използва т. нар. детектор на лъжата за изследване и подбор на собствения си състав?! Така съществуващите или с нагласа корумпирани кадри от националната полиция си стоят на място и трупат стаж за пенсия и „реват” за по-високи заплати.
Вътрешната сигурност в МВР явно не е на равнище, осигуряващо „чистота и сигурност” на човешкия ресурс според европейските изисквания и от дневния ред на живота в България, който е пълен с криминални новини.
Искам ясно да подчертая, че използването на полиграфа не е „лов на вещици” от собствените служители на МВР. Работата с полиграфа дава допълнителна информация за вземане на решение относно кадрите и тяхната пригодност за тази специфична дейност.
Желаят ли да се подлагат полицаите на изследвания с полиграф, както и да признаят резултатите?! Повече са фактите, доказващи обратното, примерно многото дела във ВАС заведени от полицаи, след като не са издържали психотеста. Подобна „пасивна” съпротива съществува и в съда, който възприема резултатите само като „косвено” доказателство за нечия вина или невинност.
Уместно е първи на психотест и изследвания с полиграф да минат висшите началници в МВР, а след тях всички останали на база принципа „Прави като мен!”,принцип с голяма сила и заразителност. Кадрите на МВР не трябва да лежат на стари лаври, а да се доказват чрез ежедневната си работа.
Световният опит показва ,че днес полиграфът се използва в над 60 страни!
Добра мярка за решаване проблемите с „пушенето”, „пиенето на вода” и „присъствие” пред чешкото посолство е редукцията на кадрите с помощта на полиграфа. Тази апаратура трябва активно да се използва в митници, прокуратура, съд, НАП, както и в държавните и общински администрации. Нали се борим с корупцията?!
Кадри, подготвени за такива изследвания, има, както има и Българска полиграфска асоциация.
Дали има чисти мотиви и решимост за промяна в държавата относно политиката й спрямо нейните служители, сега е времето да разберем?!
Петко Петков