ЛУДАТА ГРЪЦКА СВАТБА НА ВАСИЛ ПЕТЕВ И МИЛЕНА, ВЕЧЕ ПЕТЕВА. „ИМАШ ЧЕТКА, ИМАШ БОЯ, НАРИСУВАЙ СИ РАЯ И ВЛЕЗ В НЕГО“ /ВИДЕО/
„Струва ми се, Зорбас, но може и да греша, че има три вида хора: тези, които си поставят за цел да изживеят, както казват те, живота си: да хапнат, да пийнат, да полюбят, да забогатеят, да се прославят… След това идат тези, чиято цел не е собственият им живот, а животът на всички хора; те съзнават, че всички хора представляват едно цяло и се стремят да просветят, да обичат, да направят колкото се може повече добро на хората. И накрая идат онези, които си поставят за цел да изживеят живота на цялата вселена — всички, хора, животни, растения, звезди, сме едно цяло, едно и също вещество, което води една и съща страшна борба. Каква борба? Да превърне материята в дух.“
За къде без Казандзакис, щом танцуваш вече по гръцка земя?
От кои хора са Васил Петев и неговата Милена? Кой би го определил по-точно пак от Казандзакис? – „Имаш четка, имаш боя, нарисувай си рая и влез в него”.
Васил Петев, този мой умопомрачително талантлив приятел, колега, съдружник, брат и по оръжие, и по щуротии, събра в Пефкохори /в превод „борова гора“/, Халкидики, заедно с неговата изумителна Милена, огромна „банда“ от разноцветни, пъстри, отворени с целите си сетива към Живота приятели, за своята сватба.
В шеметния комплекс „Делмаре“, в маслинова горичка под открито небе, върху зелената трева и пред поглъщащото разгънало се безкрайно море, Васил Петев и Милена се ожениха. Венча ги генералният консул на България в Гърция Антон Марков. Кумуваха Атанас Манджуков и съпругата му Наталия.
И сега знам, че някои си гризат ноктите от любопитство кои точно се събраха да трошат чинии и да играят сиртаки.
И точно тук е магията, пичове, точно тук.
Дни преди сватбата тукашните полицаи се питаха – абе, к’ъв е тоя журналист бе, че се налага да пращаме пет коли полицаи да осигуряват събитието, но го казваха с усмивка.
К’ъв ли? Васил Петев, бе!
Който с още по-„лудата“ от него Милена успяха да направят това на своята сватба в Пефкори, Халкидики, където живеят, което в България посмъртно не можем, нищо, че се напъваме. Събраха една армия от хора – различни по характер, по убеждения, по сила, различни даже по смисъл, но обединени от една енергия – на добротата, любовта и духа да умееш да си свободен. Да пускаш душата си свободна, без предразсъдъци, и тя да открива на всяка маса приятел.
И всички те бяха тук, не защото Васил Петев ги е поканил за да им се подмаже или с някаква корист, /О, Боже, ние с Васко двамата си приличаме престъпно по начина по който мразим подмазмачеството и още по-престъпно си уйдисваме на акъла с „ей сега на тоя ще му … м….“, вместо да сме дипломати/, а защото няма как да не го обичаш Васко Петев, няма как да не обичаш и неговата Милена, особено, когато точно по Казандзакис – те, като деца правят точно това: „Имаш четка, имаш боя, нарисувай си рая и влез в него”.
Е, всички влязоха. До един. Даже и Тони Парфюма го мернах, като излязъл дим от фурната, ама беше без леля Асена, демек Асен Василев.
Всички светове се бяха преплели и се бяха обединили – да си говорят ненаситно, да добруват, да са заедно, да се смеят гръмко, да пият както се пие за последно, да се прегръщат братски и да се надсмиват вътрешно над ограничеността си, когато трябва да играят роли, там, далеч от този бряг.
Преплетка от личности – Вежди Рашидов, депутатът Росица Кирова, кметът на Белица Ради Ревански, топ-а на адвокатите Мартина Георгиева, Атанас Мерджанов, Слави Бинев, Калоян Паргов, Ясен Тодоров, Светльо Кантарджиев, Ветко и Маринела Арабаджиеви, култовият Пепи Лашов, Весо Брадата и Ивайла Бакалова…
Ако почна да редя още имена, някои в България ще получат треска, други нощни полюции, а трети ще се завият през глава, докато краката им все ще са открити. Но както казва един мой Брат, а той казва, че аз съм по-мъж от мъжете, на това място ще взема да замълча омертно.
Фантастична бе тази енергия, която обединяваше всички и която Васил Петев успя да направи с типичната за него лекота – да ни покаже на всички, че може и разнолики да бъдат едно в човечността, добротата, любовта и свободния дух.
Като на сватба се лееше вино, трошаха се чинии по гръцки, пя се до прегракване и се танцува лудо.
На Васко Петев и Милена желая да го живеят този живот с лекотата на ангелско перце, да бъдат винаги влюбени, дори и когато се карат свирепо, да останат такива „груви“-та, каквито Съдбата ги е погалила и да танцуват живота като сиртаки.
Обичам ви. И така ще е.
Веселина Томова
Пефкохори, Халкидики
